Америка настоява за сурови санкции срещу Москва, но скандалът с подслушванията на висши европейски политици от САЩ и руският природен газ разединяват Европа

77 години след края на Втората световна война в Европа отново оглушително дрънчи оръжие и по всичко личи, че зад тази история стоят недалновидните договорки на Михаил Горбачов със Запада в края на 80-те и началото на 90-те.

В момента Русия показва мускули и се готви за впечатляващо "мащабно учение" в Беларус през февруари. Целта е да държи Украйна под контрол. Великобритания изпраща оръжия на Киев и малки бойни единици, за да отбранява границите си.

Пред депутатите британският министър на отбраната обяви, че Украйна има право да се защитава. Той бе лаконичен, че оръжията са с малък обсег и не могат да бъдат заплаха за Русия, тъй като са за защита.

Според Уолъс

всяко нашествие

ще се разглежда

като окупация,

която може да доведе до огромна загуба на живот във всички страни. Той допълни, че Великобритания иска да е приятел с руския народ и искрено се надява дипломацията да надделее.

В същото време Швеция измества военни части на стратегическия си остров в Балтийско море – Готланд. Дания също усилва военното си присъствие в района.

Заедно с това в Швеция и Финландия политици отново подпалиха дебата дали тези страни трябва да са членове на НАТО. Нещо напълно неприемливо за Русия, която никога няма да допусне да бъде обградена от Алианса.

Благодарение на желанието на Украйна да се присъедини към военния съюз и към ЕС тя вече 5 години воюва с руски сепаратисти. Киев иска да е член на Алианса, защото срещу страната се надига най-мощната армия в Европа, но желанието му се сблъсква със сложните реалности - залогът е нова световна война.

Русия обвинява за всичко САЩ. Според водещи руски политици американците нарочно подклаждат напрежението там, за да влязат с военни и да опитат да обградят страната.

Руският президент Владимир Путин обвини Алианса, че подкопава регионалната сигурност, и предаде списък със 7 червени линии. Една от тях е Украйна и други бивши съветски страни никога да не бъдат членове на организацията.

НАТО отказа и трите срещи на върха

в последно време се оказаха безполезни.

САЩ се надяват, че Европа ще изплаши Русия със санкции, но ЕС няма единна позиция по въпроса.

Полша първо призова евролидерите да се събудят от "дълбокия си сън" по отношение на Русия. От друга страна, градусът на напрежението се вдигна, след като в Дания започна развитие на скандала от 2012-2014 г. как САЩ подслушват висши европейски политици, включително германския канцлер Ангела Меркел.

През миналата година датската обществена телевизия съобщи, че Службата за разузнаване на Дания е помогнала на Агенцията за национална сигурност на САЩ да събира разузнавателна информация за европейски политици между 2012 и 2014 г. Това е ставало, като са използвани интернет кабели, чрез които могат да се проследяват телефонни разговори и SMS-и. (Повече за скандала на 32-ра и 33-та стр.) Дали това има връзка със скандала от 8 януари, когато командващият британските въоръжени сили адмирал Тони Радакин алармира, че активността на руските подводници застрашава подводните кабели, които са "изключително важни за световната комуникационна система"?

Близки до руснаците се пошегуваха, че леко

с носа на подводница са подбутнати кабелите,

но дали е нарочно, или е във връзка със скандала в Дания, никой не може да каже.

Факт е само съобщението на "Файненшъл Таймс" – че се забелязва феноменално увеличение на руските подводници за последните 20 г.

Така или иначе подслушванията от страна на партньор като САЩ са силен дразнител за всеки политик в Европа. От друга страна, много страни, зависими от руския природен газ и от това цената да е поносима, не са съгласни да се обявяват санкции или каквито и да е мерки срещу Москва точно сега, когато Старият континент е в свирепа енергийна криза.

Затова настояването на САЩ ЕС да предприеме драстични мерки срещу Русия не е ясно как ще сработи. От Германия не изключват варианта да използват за натиск "Северен поток 2", но трудно може да се повярва, че Москва ще приеме подобна сделка – да бъде обградена от НАТО в замяна на продажбата на газ на Европа.

Целият този абсурд можеше да бъде спестен, ако преди повече от 30 години последният съветски лидер Михаил Горбачов бе поставил ясни условия на Запада. Да, СССР бе надхитрен от гениалния план на американския президент Роналд Рейгън, но съветските ядрени оръжия бяха факт. Именно тогава Горбачов трябваше да направи Москва партньор на Запада, а не да я вкара в ролята на вечен враг. Или двата военни блока – НАТО и Варшавският договор трябваше да се закрият и да се създаде нов, където член е и Русия, или тя да бъде приета в Алианса и в ЕС. Тогава съдбата на тази страна можеше да бъде друга, но за съжаление, в историята няма ако.

Втората грешка е, че не е ясно

как е скрепена договорката

СССР да не бъде обграждан от страни - членки на НАТО. Всички знаеха за нея и именно на това се крепеше мирът през тези 30-ина години, защото страни като Швеция и Финландия я спазват. Сега битката е и тази червена линия да отпадне. Как ще отиграят тази трудна ситуация Вашингтон, Москва и Брюксел, ще разберем през следващите дни.

Каква всъщност е играта на Запада и Русия в Украйна, четете тук.