Българският бизнес сам си изкопа капана

През 1680 г. френският финансов министър Колбер събрал едрите бизнесмени на Франция и ги попитал с какво може да им помогне държавата. Един от тях казал - laissez-faire, т.е. държавата да ни остави на мира. Ние сами ще се оправим.

Днес е точно обратното - сега държавата трябва да каже на бизнеса: “Лесефер! Оставете ме на мира! Сама ще се оправя!”

Уви, българският бизнес вече не може да се оправи сам. Две години той суче от държавата помощи заради коронавируса, а сега я притисна заради скъпото електричество и получи още 2 милиарда лева. Засега. Но колко ли ще му трябват утре? И откъде ще дойдат?

Бизнесът сам се вкара в този капан. В момента

България

произвежда

предостатъчно

евтин ток –

и за фирмите, и за домовете. Но пазарните проповедници решиха, че този ток трябва да се продава на борсата, а оттам всеки да купува по законите на пазара. В резултат борсовите цени скочиха десетократно и дори двайсетократно, шепа спекуланти натрупаха приказни богатства, а бизнесът огладня и пак проплака за огромната цица на държавата.

Вярно, бизнесът трябва да бъде спасен. Но поне да млъкне за “минималната държава”. Каква минимална държава, когато повечето ни предприемачи са на принципа “да усвоим едни пари”?

Поне две трети от родното предприемачество възникна чрез разграбване на държавата. Защо по времето на грабежа никой не се сети за борсата и невидимата ръка? Сега, когато пазарните цени на тока и газа го хвърлиха пак в обятията на държавата майка, защо поне не си признае, че без нея е за никъде?

Проблемът на България е в липсата на носталгия – тъгата по родното място. Сякаш всеки олигарх е докаран от щъркела.

Онзи ден например премиерът се срещна с бизнеса и му обеща, че правилно ще преразпределя “стойността, която бизнесът е създал”. О, санкта симплицитас! Някой трябва да му обясни, че той не преразпределя “стойността”, а средствата в бюджета. А тези средства не идват от джоба на бизнеса, а от данъка върху парите на потребителите. Това е, което преразпределя.

Казах ли, че бизнесът трябва да бъде спасен? Но

нека първо да

целуне ръка на

държавата

и на нейния трудов народ. Да си признае, че е станал жертва на сатанинска религия – екстремното лесеферство.

Да, бизнесът сам си изкопа капана. Това личи и от цената на газа. Тя спокойно може да е напълно поносима, но пазарните идеолози решиха, че търговията с газ трябва да се откаже от дългосрочните договори с Русия и да мине на “спот пазари и суапови сделки”. Така невидимата ръка щяла да свали цените, а Путин щял да коленичи пред Зеленски (президент на Украйна).

И какво се случи? При същото количество от Русия цената на газа скочи над 10 пъти, а борсовите спекуланти натрупаха фантастични печалби за броени дни. И най-много забогатяха тези, които държат кранчето на предлагането.

Кои са те? Не е нужно никакво айкю, за да погледнете към Москва. Украйна пък купува газ от Германия, а нашите бизнесмени затварят предприятия и тичат с подвити опашки при правителството.

Кой построи “Северен поток” 1 и 2? Същите, които ни забраниха да построим “Южен поток”. Къде тук е пазарът? Канцлерът Шрьодер впрочем отдавна е на служба в “Газпром” и печели десетки милиони. Ако сега и Меркел постъпи в “Газпром”, за мен няма да е никаква сензация, всичко е в името на Германия.

Няма никаква “невидима ръка на пазара”, има само държавни интереси, които се преплитат с личните интереси на елита.

Минимална държава ли? Ако това е целта, защо през 2008 и 2009 г. ЕК принуди подопечните си държави да поемат лошите дългове на частните банки? ЕК построи комунизъм за банковия сектор, но върна простия народ във феодализма.

Ако беше жив, Ботев би посветил на Юнкер следните стихове: “И страшен беше хайдутин за клети сюрмаси, ала за чорбаджии и банкери крило бе Чавдар войвода!”

През 2008 г. финансовите спекуланти бяха ударени от нечувана дългова криза. За да ги спаси, Федералният резерв на САЩ им подари трилиони долари безлихвен кредит. Те не фалираха, но пък изкупиха имотите на милиони фалирали обикновени хора. От този момент капитализмът навлезе в страната на чудесата – хем реалната икономика се свива, хем борсовите цени на акциите растат! Ще растат, как няма да растат, когато сучат от държавата.

Тези дни излезе новият доклад на Oxfam – организацията, която публикува данни за неравенството в света. Според него за 2 години пандемия, докато икономиките се сриват, състоянието на десетте най-богати хора в света се е удвоило - от 700 милиарда до 1,5 трилиона. Сред тях са шефът на “Тесла”, Илон Мъск, основателят на Amazon Джеф Безос, основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, основателят на Fаcebook Марк Зукърбърг, бившите главни изпълнителни директори на Microsoft Бил Гейтс и Стив Болмър, бившият главен изпълнителен директор на Oracle Лари Елисън и така нататък, и така нататък.

Всички тези хора

са забогатели

благодарение на

държавата

и на монополното си положение, докато реалният бизнес е катастрофирал. Смятате ли, че Мъск плаща космическите си ракети от своя джоб? И колко субсидия взема за всеки електромобил? И как Бил Гейтс получава монопол върху патенти, създадени от военните?

“Това не е въпрос на случайност, а на избор – пишат авторите на доклада. - “Икономическо насилие” се извършва, когато структурните политически избори са направени в услуга на най-богатите и най-могъщи хора. Това причинява пряка вреда на всички нас и на най-бедните, жените и момичета и най-вече на расовo разделените групи”.

“Никога не е било толкова важно, колкото сега, да започнем да поправяме неправдите от това непристойно неравенство чрез “отнемане” на част от огромното богатство на елита, включително и чрез данъчно облагане.

Тези пари трябва да се върнат обратно в реалната икономика и да спасят животи”, твърди главният изпълнителен директор на Oxfam Габриела Бухер.

Всъщност Oxfam е

подопечен на

Давоския

икономически

форум

– седянката на мултимилиардерите. Значи хората на върха на бизнеса се измъчват от гузна съвест и търсят индулгенции. Но какво променят? Нищо. Просто дойде времето за по-дребния бизнес в малките държави да стане курбан.

Българските бизнесмени не са нито сред първите 10, нито сред първите 100, нито сред първите 2755 милиардери (тук не слагам американеца Влад Тенев). Банковият ни капитал също не е български. Общественото мнение - също. Време е полумъртвият ни бизнес сам да се сети за кого бият камбаните.