Първите компромати излязоха на светло в края на ХІХ в., за да положат темелите на черния пиар в българската политическа история. По Стамболово време в. "Свобода" публикува имена на платени агенти. Оттогава насетне много народ изгоря заради подозрителни хартийки и съмнителни обвинения.
През 1886 г. Русия къса отношенията си с България. Дипломатите си стягат куфарите, но правят фатална грешка - оставят секретния архив в Генералното консулство в Русе. С неговото съхранение е натоварен чиновникът Михаил Якобсон. Вместо да пази документите от чуждо око, той опосква по-ценните книжа и бяга в Лондон.
Наши русофоби се свързват с беглеца и му предлага да изтъргува откраднатото. "Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата", описва операцията Димитър Петков-Свирчо. Той е
пионерът на омаскаряването
по нашенско. Викали му Свирчо по името на неговия в. "Свирка", под чиято глава е отбелязано: "Лист за подсвиркване и подгавряне". Петков губи лявата си ръка като опълченец на Шипка, но с дясната създава истински шедьоври на гаврата. През 1883 г. заради писание в "Свирка" той е нападнат насред София. Атаката е извършена от обидения Пашанков, който налетял върху журналиста с "един твърде дебел бастон". Според Иречек носел и пищов в джоба си, но не се възползвал от него.
След битката Петков публикува статията "Покушение върху живота ни", в която заявява: "Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда, или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически, защото ние като човек, който сме си оставили ръката на Шипка, когато трябваше, не сме в състояние сега да правим пехливанлък по улиците и да се борим със сопи... Това за знание на всички докачени маскари от нас", добавя авторът.
Руският архив е златна мина за Димитър Петков. Книжата стократно надхвърлят очакванията и на най-лютите русофоби. Секретни инструкции, тайни донесения, поверителни писма, шифровани телеграми свидетелстват за огромна по мащабите си агентурна мрежа, в която са оплетени именити люде от опозицията.

"Ха така!", възкликва Свирчо и събира компроматите в книга под заглавие "Документи из секретните архиви на руското правителство". На 8 януари 1893 г. в. "Свобода" хвърля бомбата от първа страница: "Явяваме на всички, че книгата с документите, които доказват хайдушките действия на Русия спрямо България, както и това, че всички комплоти, бунтове, бъркотии, убийства и пр. са дело на руската дипломация - е вече отпечатана..."
Паралелно с томчето Свирчо пуска компроматите и във вестника. Всяка публикация е шамар за някой политически мъж. Става ясно например, че
Драган Цанков
е чуждо оръдие
още от 1884 г., когато седи на премиерското кресло. Тогава външното министерство на Русия му предлага да работи за отричането на княз Александър Батенберг от престола. "Цанков изяви своята пълна готовност да изпълни искането на императорското правителство", сочи шифрована телеграма от 10 юни.
Всъщност Драган Цанков е двоен агент. Преди Освобождението той тайно минава в лоното на католицизма и става човек на Ватикана. След Освобождението пък се маскира като емисар на православна Русия.
На 2 април 1886 г. директорът на Азиатския департамент в Петербург информира консула в Русе, че ще бъдат отпуснати средства за агитация против княза и правителството. "Потребните суми ще се дават в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София г. г. Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов", нарежда той.
Тримата купени са ярки политически фигури в следосвобожденска България. Покрай тях в мрежата попадат десетки по-дребни риби. Компроматите свидетелстват, че на Георги Геров са броени 8000 франка, Величко Пенчевич прибира 6400 франка, Пенчо Черковски слага в джоба си 4000 франка, а родолюбието на Христо Иванов е стоплено с 6000 франка. Навремето тези имена са значели нещо, днес са забравени. Документите свидетелстват, че общо
762 400 франка
 са потрошени
 за русофилство
Чуждите агенти са наричани "рубладжии", но винаги са купувани с твърда валута. През пролетта на 1886 г. адвокатът Тома Кърджиев отива в русенското консулство и откровено предлага да устройва конспиративни комитети. Азиатският департамент намира старанието му за похвално. За услугата Тома иска само 20 000 франка. Издайнически документ уточнява обаче, че в крайна сметка той прибира 45 000 франка.
През есента на същата година, когато Батенберг вече е детрониран, офицери от Шуменския гарнизон декларират пред консула, че са готови да се отрекат от правителството. Жертвата си те оценяват на 50 000 франка.
На следната 1887 г. офицерите Петър Груев, Анастас Бендерев и Радко Димитриев възглавяват Революционен комитет в Румъния. Целта им е преврат отсам Дунава. Тази организация гълта 120 000 франка, като Груев и Бендерев отделно се разпореждат с 60 000 франка.
В агентурната мътилка добри пари правят не само родолюбиви българи. Руският търговец Николай Новиков предлага покрай сделките си в България да вербува и шпиони. На 18 ноември 1887 г. Азиатският департамент нарежда на посланика в Букурещ да даде на Новиков 64 000 франка. От сумата, определена за подкупи, 4000 франка са лично за емисаря.Търговецът идва в София и започва да действа. Къде обаче потъват сребърниците, само един Господ знае. През юни 1888 г. вербовчикът иска още 50 000 франка. И техните следи се губят. В крайна сметка се разбира, че Новиков е чиста проба мошеник, който дои хазната.
Едни автори приемат компроматите за чиста монета, други ги смятат за грозен фалшификат. Познавачът Симеон Радев е някъде по средата. "Ние мислим - пише той, - че тяхното съдържание е вярно, но че Якобсон, който нямаше сега на ръка всичките документи, бе възпроизвел някои от тях на памет."
Черният пиар винаги се намира по средата на истината. Доказва го и кампанията през 1923 г., когато
Бяла книга вади
земеделски зулуми
 В нощта на 8 срещу 9 юни с преврат е свалено правителството на БЗНС. Първата работа на деветоюнците е да съставят Комисия за преглеждане архивите на бившите министри. Архивите плачат да бъдат публикувани и комисията се запретва да ги огласи. Черният пиар е събран в Бяла книга, отпечатана в 12 части. Изборите са печелени с рушвети и шашми, става ясно от черно-бялото четиво. С дата 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството си: "Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите оранжевият.
Минко Василев пък от шуменските села докладва на 26 април 1923 г., че изкарали "исборо отличен". На него му светнала гениалната идея да разпореди явно гласуване. С тази хватка земеделците печелят 1458 гласа, 1 вземат комунистите.
Според компроматите
милиони са
забулени в тайна

ОХРАНА: Войници пазят милионите, откраднати от Александър Стамболийски.

Освен девалвирали левове в обиталищата на Стамболийски са намерени и различни валути.
"Личната каса на министър-председателя се смеси с касите на министерствата и Държавното съкровище; в няколкото му резиденции се откриха несметни количества чужди пари", пише Данаил Крапчев във в. "Зора".
Финансови документи сочат, че от 2 февруари 1920 г. до 16 март 1923 г. премиерът е изтеглил от Държавното съкровище 147 186 460 лева и 45 стотинки. "Ето откъде са дошли сумите, които се намериха у него след 9 юний 1923. Ето откъде е вземал той да купува имоти и да раздава на сватове, на сестрини синове, на приятели и др.", коментира комисията.
Най се е облажил сватът на Стамболийски Григор Бояджиев. Според едно секретно тефтерче на премиера между 22 юни 1920 г. и 19 май 1921 г. селският водач му е броил 1 529 000 лева. През февруари същата година съпругата Милена Стамболийска се оплаква на сина си в Париж, че баща му "всичко купува на името на Бояджиев". Двамата готвят сватба, добавя тя - дъщеря им ще отиде под венчило с момчето на Григор.
Междувременно Александър Стамболийски кръшкал с коя ли не. "Той се впусна в разврат повече и не прави подбор", негодува Милена в писмото.
Стамболийски въртял
любовен роман
с някоя си Пенка, която той поетично наричал Татяна. В едно парфюмирано писмо лидерът на БЗНС се изповядва: "Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал. За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо."
Стамболийски е омаян от Пенкините прелести. "Ах, тая мека и пълна ръчичка, сякаш и сега я чувствам в своята, сякаш и сега се допира до кракът ми!", възкликва влюбеният земеделец.
Милена Стамболийска научава за изневярата, но преглъща унижението в името на семейството. През април 1920 г. у Татянини е подхвърлено анонимно писмо, адресирано до майка й. "Ти си некадърна да изкараш прехраната си и облеклото, та продаваш тялото на дъщеря си. Тя е заприличала на цял софийски нужник."
По време на похожденията Стамболийски се дегизирал, за да скрие кой е. Маски, грим и други атрибути му пращали от странство. На 18 декември 1921 г. агент Феодя го информира от Берлин: "За маскирането изпращам няколко вида работи. Едните се закачат и попълнят със сколуфи (бакенбарди), както съм ги заиглил, и ще си ги нагласиш според дължината на брадата ти, като мустаците се закрепяват на средната хрущялна преграда на носа."
Актьор е бил и Тодор Живков. През 1939 г. той се дегизира като Хан Татар, за да изпълни главната роля в едноимената пиеса на Никола Икономов. През 1947 г. пък
Живков изнася
парламентарен спектакъл,
който е образец на черен пиар. По това време функционерът от Правец е депутат в Шестото велико народно събрание. Парламентът обаче гъмжи от опозиционери - 99 места се държат от врагове на народа. Инструкцията е да бъдат омаскарени.
На 4 февруари 1947 г. Тодор Живков се изправя на трибуната, за да изпълни партийното поръчение. Той говори за митинг на опозицията, като го префасонира в сборище от лумпени: "При свършване на митинга опозиционерите подеха манифестации по улиците "Раковски", "Дондуков", Съдебната палата и непрестанно викаха: "Долу диктатурата!", "Смърт на Сталин, Тито, Димитров!"
"Тук вече явно лъжеш", апострофира го Никола Петков. Живков отмята глава, поема въздух и продължава: "През цялото време милицията ги охраняваше, като им осигуряваше възможността да излеят цялото съдържание на своята програма чрез лозунгите си. След оттеглянето на хулиганите хилядите любопитни граждани останаха на площада. Те чакаха някой от тях да стане изразител на голямото им възмущение. На трибуната застана млад служител от трамваите и произнесе пламенна реч."
"Тодор Живков", уточнява от място кой е бил ораторът Никола Петков. Живков вдига юмрук: "Това, което пишеха по вестниците и предаваха от ухо на ухо, сега вече го пренесоха на улицата, като започнаха случаите на нападения върху отечественофронтовски агитатори, оратори и отделни отечественофронтовци с пистолети, ножове, тояги..."
"Е-й-й!", ръкопляска опозицията. Живков: "Късане на отечественофронтовски позиви и афиши и неспирни закани, че ще режат отечественофронтовски глави на 28 октомври."
"Танковете видя ли ги?", пита го досадният Никола Петков. Живков: "Опозиционните водачи в своята ярост стигат дотам, че се нахвърлили дори на светлия образ на Димитров - първия борец срещу фашизма, любимеца на всички свободолюбиви народи, огромен национален капитал на България, нашето знаме и нашата гордост."
"Много си прост!", аплодира го Коста Лулчев. Лидерът на БРСДП(о) е опроверган от самата история. Глупак не може да управлява десетилетия, а черният пиар е прицелен стратегически. Няколко месеца след Живковия спектакъл е отнет депутатският имунитет на Никола Петков. На 16 август 1947 г. той е осъден на смърт. Екзекутиран е на 23 септември.Оттук насетне политическият театър ще се играе без зрители. До 1991 г., когато
вестник "Факс"
възкреси традицията
и отвори кутията на Пандора. На 22 април вестникът помести "Списък на доносниците във Великото народно събрание". Допълват го вече 20 години. Защото черният пиар е като като черната дупка в Космоса - никой не знае какво ферментира в утробата й.

Мръсни гащи свалиха тиранина

По ирония на съдбата черният пиар, който роди Стамболовият режим, очерни и самия Стефан Стамболов. През 1894 г. режисирано блудство подложи динена кора на министър-председателя и го хързулна от премиерското кресло.
През април опозиционният в. "Свободно слово" разгласява: "Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пепиниерата (Борисовата градина) до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."
"Това срамотно дело - продължава газетата - е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикн. народно събрание миналата година, когато военний министър г-н подполковник Савов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствовал от София по служебни дела."
Съпруга на Михаил Савов е Смарайда Милкова, племенница на народняка Иван Ев. Гешов. Още от моминските си години тя имала леко поведение. Около нея се въртял кой ли не, продължавали да се въртят и след задомяването й. Рога растели и се разклонявали над благородното Савово чело.
Политическите противници на Стамболов го наричали Тиранина и Българския Казанова. Витаела легендата, че е обезчестил 70 моми и бил дамгосан от "френската болест". Леконравната Савовица и похотливият Стамболов! Блестящ случай да се удари Тиранина!
Савов обявява дуел на Стамболов, който, както всичко рицарско у нас, остава само на думи. А блудството се оказва бош лаф. Дворцовата дама Султана Рачо Петрова разказва как една нощ мъжът й спешно бил извикан в дома на военния министър, за да подпише признанията на жена му за изневяра с премиера. "Едва след това се реши Рачо Петров да ми признае, че госпожа Савова в действителност никога нищо със Стамболова не е имала. Значи, политика и безспорно некрасиво средство за борба!", възмущава се Султана.
Княз Фердинанд пък обещава: "Във всеки случай, имайте предвид, че когато ще трябва да меня правителството си, няма да се възползвам от мръсните гащи на г-жа Савова." Тъкмо обратното - монархът ловко използва препатилото бельо на Смарайда. Михаил Савов е свален от поста военен министър, изваден е от войската, зачислен е в запаса. Овакантеното министерство Фердинанд поверява на предания нему Рачо Петров. А едва месец след скандала князът приема оставката и на Стефан Стамболов. По улиците тълпата крещяла: "Долу блудника! Долу тиранина!"