Шефът на местния аналог на КГБ, близък на Путин, е уволнен

Бившата република е богата на нефт – добива по 1,6 млн. барела на ден, привлича милиарди долари инвестиции

Твърдят, че има битка за власт между новия и стария президент. Не е ясно как ще приключи

Дали кризата в Казахстан не води до възраждане на Съветския съюз, задава въпрос американският в. "Уолстрийт джърнъл" по повод изпращането на руски войски срещу демонстрантите в бившата съветска република. Протестите в много нейни градове избухнаха по повод повишените цени на втечнения нефтен газ, който е предпочитано гориво за повечето казахстанци за автомобилите им и за отопление.

Вследствие на сблъсъци с органите на реда загинаха над 160 души, бяха ранени над 1000, а 8000 бяха задържани. Президентът Касим-Жомарт Токаев

нареди да се стреля на живо месо,

обяви протестиращите за терористи и се обърна за помощ към най-близкия си съюзник - Москва.

Русия не се е отказала от претенциите си да бъде суперсила и да влияе върху някогашните си територии. Заедно с Беларус Казахстан е най-близката и лоялна към Кремъл бивша република. Да не забравяме още, че

в казахската степ

се намира космодрумът Байконур,

откъдето се изстрелват ракети в извънземна орбита. Космосът е новата сфера на конкуренция между великите сили, така че контролът върху тази територия е много важен за Москва.

Наред с геополитическите интереси на Кремъл случващото се не е за пренебрегване и заради още един факт. Там се добиват по 1,6 милиона барела нефт на ден (приблизително $131,5 млн.), което я превръща в магнит за чужди инвестиции в милиарди долари.

Само за първата половина на 2021 г. са вложени $11,1 млрд. 48% от тези пари идват от страни от ЕС, закъдето отиват 40% от износа от средноазиатската държава. Може би не е случайно, че безредиците започнаха от град Жанаозен. Той е център на нефтената индустрия. В него се намира Казахският газопреработващ завод, има трудово-изправителен лагер и радиолокациона рота на противовъздушните сили на страната. През 1989 г. и през 2011 г. пак там избухнаха социално-икономически протести.

Най-многобройни бяха протестите в столицата Астана, прекръстена на Нурсултан в чест на предишния президент Нурсултан Назърбаев. Според някои наблюдатели случилото се дължи на битка за власт между него и наследника му Касим-Жомарт Токаев. Първият сигнал дойде на 5 януари, когато новият лидер оглави Съвета по сигурност и освободи предшественика си от поста, който според конституцията му се полага пожизнено.

Появиха се

информации за уволнение и на племенника

на управлявалия близо 30 години бивш член на Политбюро на ЦК на КПСС. Само 35 минути след това в официално съобщение президентството опроверга слуховете. Оказа се, че Самат Абиш продължава да е заместник-шеф на Комитета по национална безопасност (КНБ), аналог на бившия КГБ.

Племенникът остава, но председателят на КНБ Карим Масимов (близък на Назърбаев) е обвинен в предателство, задържан и свален от поста си. Трудно е да се предвиди каква ще е съдбата му, тъй като според някои наблюдатели той е близък с Путин от годините му на премиер на Русия, а Масимов е бил министър-председател на Казахстан. Ако Владимир Владимирович държи на него и думата му се чува в бившата република, бившият шеф на КНБ може да бъде помилван.

Той е бил назначен на поста си от предишния президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев, за когото се твърди, че е

подготвял голямата си дъщеря Дарига

за бъдещ лидер

на страната. Тя стана председател на Сената в деня, в който той предаде властта на Токаев през 2019 г., но бе сменена без мотиви през май 2020 г. Тогава прекратиха и депутатските й правомощия. Но от януари т.г. е избрана в Меджлиса – долната камара на парламента. Само 3 дни след Нова година обаче започнаха бунтовете срещу високите цени на газа в цялата страна.

Казахстанските власти

обвиниха участниците в събитията за терористи

и радикали, обучени от "външни сили". Това позволи на президента Токаев да се обърне за помощ към т.нар. руско НАТО – Организацията по договора за колективна безопасност, в която членуват още Русия, Беларус, Армения, Киргизия и Таджикистан. През нощта на 6 януари след формално съгласие само след няколко часа в Казахстан пристигнаха първите самолети с руски, беларуски, таджикски и арменски военни. Изпратени са 2500 души, но на 11 януари бе обявено, че те ще се изтеглят още на 13 януари.

Противниците на президента тълкуват хода на Токаев с искането на помощ като нашествие и опит да се задържи на власт, пише в свой анализ московският център "Карнеги". Очевидно в труден момент, в който той смени шефовете на спецслужбите и разбра, че не може да разчита на своите военни и полицаи, държавният глава прибегна до рискована маневра. При това за първи път съюзническа страна от руското НАТО иска помощ от останалите.

Изглежда, че хората се уплашиха от силовите методи и от заповедта да се стреля на живо месо и улиците се изпразниха. След намесата и на съюзниците ситуацията изглежда под контрол за момента, но въпросите остават.

“Дори и Токаев

да овладее управленския

апарат и елита,

далеч не е сигурно, че той може да задоволи нуждите на населението – пише в свой анализ Бен Годуин, ръководител на отдела за анализи в лондонската фирма за инвестиционни консултации PRISM Political Risk Management. – Някои от протестиращите призоваха за конституционни промени като например въвеждането на парламентарна република.

Други просто искат да видят подобрения в стандарта на живот в момент, в който инфлацията силно влошава покупателната способност.

Друго усложнение е, че начинът, по който Токаев се справи с кризата, доведе до голямо разделение. Решенията му да открие огън без предупреждение и да покани войски на ОДКБ в Казахстан ще го делегитимират в умовете на много хора – дори ако чуждестранните войски напуснат страната, както предложи президентът Путин (а държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен постави под въпрос).

Докато насилието от миналата седмица може да приключи в следващите дни, политическата криза в Казахстан едва започва.

Руският президент Владимир Путин не чака дълго, за да изкаже позицията си по случващото се в Казахстан. Той обяви победа над силите, които работят срещу властта в Казахстан. "Предприетите от ОДКБ мерки ясно показаха, че

няма да позволим

на никого да дестабилизира

ситуацията в нашия дом и да прилага сценарии за така наречените цветни революции", заяви Путин на онлайн среща на страните от ОДКБ.

На същото събитие Токаев окачестви станалото като опит за държавен преврат, координиран от един център, а протестиращите като бандити и терористи. "Основната цел беше очевидна: подкопаване на конституционния ред, унищожаване на държавните институции и завземане на властта", категоричен бе президентът. Той добави, че в безредиците са участвали бойци от Близкия изток и Афганистан.

А Путин се закани да не допуска повече нежни революции в региона. До този момент Русия беше концентрирала всичките си усилия към Украйна, по границата с която са разгърнати 100 000 военни. Украйна и Казахстан са разположени на един континент. Делят ги хиляди километри, но двете страни са свързани от общо съветско минало и сложни отношения с Москва, тъй като Кремъл използва военната си сила и енергийно влияние, за да се опита да възстанови загубеното си геополитическо влияние от разпадането на Съветския съюз, коментира радио "Свобода".

Как случилото

ще се отрази на кризата с другата бивша република

- Украйна, която иска да стане член на НАТО?

Наблюдателите не са единодушни. Възможно е последните събития в богатия на нефт Казахстан да направят Москва по-отворена за компромиси спрямо Киев. Кремъл вероятно "ще има нужда от ресурси, за да се справи с кризата в Казахстан. Или това може да накара Русия да бъде по-настоятелна, след като усети, че са застрашени интересите й на друг фронт", каза бившият френски дипломат Мари Дюмулен, програмен директор на Европейския съвет по външни отношения, пред радио "Свобода". Част от анализаторите смятат, че

Путин не може да се ангажира в два

конфликта

чрез военни операции, докато други твърдят, че има достатъчно капацитет да се справи и с двата, съобщава Асошиейтед прес. Нестабилността в Казахстан може даже да подтикне президента на Русия да поиска да възстанови руското влияние в целия регион, смятат наблюдатели.