Цял Казахстан пита – да бутаме ли статуите?

В някои култури е прието, щом се сменя властта, да се преименуват градовете, улиците, върховете и дори държавите. По-възрастните вероятно помнят, че в един момент гр. Варна се казваше Сталин. Монтана пък беше Михайловград, преди това Фердинанд, преди това Кутловица и така нататък. То и България беше “народна република”, а сега е само република.

Но да обърнем поглед към революционен Казахстан. Цял свят се чуди - ще влезе ли в НАТО, или ще върне кирилицата?

Аз пък се чудя какво ще стане с името на столицата, Нур Султан. Дали утре няма да е пак Астана? Когато през 80-те минах оттам, още се наричаше Целиноград и не беше столица. Но оригиналното му е име е Акмолинск. Построен е през 30-те години на 19-и век от руските власти, за да охранява търговските пътища.

През 2019 г., когато президентът

Нурсултан Назарбаев реши да последва примера на Дън Сяопин –

да се оттегли от президентския пост и да дърпа конците задкулисно, парламентът прекръсти Астана на неговото първо име. Нур Султан ще рече “лъчезарен падишах”.

Сега обаче лъчезарният падишах е в неизвестност. Някои подозират, че не е между живите. Други – че се е скрил в Китай или в Дубай. Аз също нямам понятие къде е, отдавна не поддържаме връзка.

Шегувам се, но да се изфукам, че в далечната 1986 г. имах честта да му стисна ръката и да му задам 2-3 въпроса. Това брои ли се за запознанство? Тогава той бе нов министър-председател на Казахстан, а аз – кореспондент на БТА в Москва.

Събитията препускаха. Бяха се изтърколили само десетина месеца от управлението на Горбачов. Млад и пъргав, той взе летящ старт с амбициозен план за “ускорение” на развитието. В средата на годината му дойде друг акъл и извади нов план – “перестройката”.

Водката изчезна от магазините. През пролетта гръмна Чернобил, а през лятото в Черно море корабът “Пьотър Васев” удари “Адмирал Нахимов” и 423-ма човека се удавиха. Причината за катастрофата? “Ускорились, но не перестроились”.

Рейгън и Тачър започнаха да харесват Горбачов… През декември в Алма Ата, тогавашната столица на Казахстан, избухнаха бунтове. Според ТАСС “група студенти”, “подлъгани от националистически елементи”, се събрали на площад “Брежнев”, за да изразят неодобрение срещу решенията на последния пленум на ЦК на КПСС.

Според ТАСС ставаше дума за 200-300 хулигани. По-късно се разбра, че в бунтовете се включили някъде към 60 000 казахи в цялата страна. Над 5000 били арестувани, около 200 убити.

Всички чуждестранни кореспонденти пожелаха да идат на място. Затова отдел “Печат” към външното министерство организира една малка група, която отлетя за Алма Ата, срещна се с Назарбаев и после се разходи из града, за да поговори със случайните минувачи.

Аз също бях в групата, ръкувах се с бъдещия президент, опитах се да науча туй-онуй на площада, но никой не ми каза нищо скандално. Площадът вече бе разчистен и измит с парцал и веро, а случайните минувачи май не бяха случайни.

Затова пък

Назарбаев направи много добро впечатление –

млад, интелигентен, модерно излъчване като на харвардец. Един от любимците на Горбачов. Споменах ли, че Горби вече бе любимецът на Рейгън и Тачър?

Тогава още не бях чул, че бунтовете в Алма Ата са резултат от перестройката. В същия период вървяха конгресите на компартиите по съветските републики, сменяха се местните велможи. Горби се бе заел да изчегъртва затъналите в шуро-баджанакизъм, корупция и алкохолизъм стари местни кадри.

Та на конгреса на комунистическата партия в Казахстан (КПК) Нурсултан станал и разкритикувал председателя на Казахстанската академия на науките Аскар Кунаев. Но истинската цел бил брат му Динмухамед Кунаев - първи секретар на КПК. Обиден, Кунаев се вдигнал и

право в Москва

при Горби

– искам да уволните този хулиган! Откъде накъде ще маскари брат ми!

Но тези хулиганства не ставаха случайно, явно Назарбаев е изпълнявал указанията на Горби. Уволнен се оказа самият Кунаев. За да предпази Назарбаев от незабавното отмъщение, Горби даде освободения пост на руснака Генадий Колбин, който до този момент нямаше нищо общо с Казахстан. Вбесен, Кунаев мобилизира родовите си връзки, раздуха местния национализъм и подпали чергата на новия шеф.

Така започва първият голям казахстански бунт срещу съветската власт. Той бе жестоко потушени, но руснакът Колбин мина на заден план и реалният шеф на Казахстан все пак стана Нурсултан Назарбаев.

През 1991 г. лидерите на републиките в СССР се разбраха да обновят радикално съюза, но без да го разрушават. Президент щеше да е казахът Назарбаев. Уви, пучът през август същата година развали тези планове. Много жалко. Вероятно

той щеше да управлява поне

10 пъти по-добре

от Елцин

и да оцелее в Кремъл поне 20-30 години. А дали днес Москва нямаше да се казва Нур Султан? Струва си човек да помисли…

Нурсултан бе на косъм от световния връх, но котка му мина път. Затова пък през 1998 година признателните казахи кръстиха на негово име най-високия връх в планината край Алма Ата. Преди това се наричаше “Връх на комсомола”, а още преди това – “Малоалматински връх”. Височината си остана непроменена - 4330,9 метра над морското равнище.

И като тръгна едно кръщаване, та няма спиране. Името на президента започна да украсява улици, паркове, железопътни гари, стадиони, парфюми... Навсякъде из страната спонтанно никнеха статуи. През 2012 г. се появи нов национален празник – “Ден на първия президент”.

Разбира се, върхът на почестите бе преименуването на столицата Астана по случай оттеглянето му през 2019 г. Предложението дойде от днешния президент – Касим-Жомарт Токаев. Същият площад, който през 1986 г. подари властта на Нурсултан, отдавна не се нарича “Брежнев”, а сетете се как. Иронията е, че тези дни именно на същия площад в Алмати (днешното име на Алма Ата) силите на реда стреляха по тълпата, арестуваните са над 10 000, а лъчезарния падишах го няма. И както си му е редът, тук-там нетърпеливи хора взеха да събарят статуите. Ами ако утре се върне на бял кон?

Колко мъдър се оказа Тато! Той също управлява безкрайно дълго, но скромно. Признателните жители на Правец му вдигнаха паметник в цял ръст, но щом Горбачов започна перестройката, Живков усети накъде духа вятърът и сам нареди да махнат статуята.