Столтенберг: Имаме готовност за война в Европа при неуспешни преговори с Русия

Финландия и Швеция са готови да се присъединият към НАТО, докато руският президент Владимир Путин е вперил поглед към Украйна и е струпал 100 000 войници по границата с Киев, пише агенция “Блумбърг”.

В края на миналия месец руското външно министерство направи коментар и за двете северни страни, изказвайки недоволство от идеята за присъединяване им към алианса. Но този подход може

да има обратен

ефект върху

руснаците

като увеличи желанието на тези скандинавски нации сериозно да обмислят членство. Това представлява възможност за НАТО предвид географията и военните възможности на двете държави.

Президентът и премиерът на Финландия изясниха в новогодишните си послания, че страната възнамерява сама да реши – без първо да се консултира с Русия – дали да се присъедини към алианса.

Това е забележително отклонение от годините на студената война, когато Финландия правеше консултации със СССР преди всяко ключово решение. На това се гледа като решаващ момент в отношенията на двете скандинавски страни с НАТО.

Разбира се, въпреки че поддържаше официалната си политика на неутралитет, Швеция тайно си сътрудничи с НАТО от години. В края на 40-те години шведското социалдемократическо правителство предоставя на САЩ и други страни от НАТО разузнавателна информация, купува отбранително оборудване от тях и разчита на Вашингтон да се притече на помощ в случай на съветска инвазия.

“Руснаците ни карат да говорим за НАТО. Но истинският проблем не е членството на Финландия или Швеция в НАТО, това е Украйна. Насочвайки международната дискусия към разширяването на НАТО, Русия се опитва да скрие дълбоката травма за една страна – Украйна – която е загубила”, каза Рене Ниберг, бивш финландски посланик в Москва.

Миналогодишно проучване на отношението на финландците към националната сигурност показа, че 24% подкрепят членството във военния блок. На свой ред шведска анкета от 2021 г. сочи, че 46% от шведите искат да се присъединят към НАТО, спрямо 43% преди 3 г.

В крайна сметка Финландия и Швеция може да решат да кандидатстват за членство в НАТО, но ключово е как Москва може да реагира на всяко тяхно военно решение, твърдят анализатори.

Същевременно генералният секретар на Североатлантическия пакт заяви, че НАТО е готов за нов въоръжен конфликт в Европа, в случай че преговорите с Русия, които започват тази вечер, се провалят.

“Руснаците

воюват от

столетия със

съседите си

Но Русия има алтернатива: да сътрудничи, да работи с НАТО”, заявява Йенс Столтенберг.

Отношенията между двете сили ескалираха заради действията на Русия покрай границите на Украйна. Напрежението достигна крайна точка, след като руските сили влязоха в Казахстан миналата седмица, за да се борят с гражданските протести срещу властта. В понеделник започнаха и преговори за Украйна между Вашингтон и Москва в Женева. Часове преди това държавният секретар Антъни Блинкън предупреди Русия, че риск от конфронтация съществува. 

“Пред нас стои пътят на диалога и дипломацията, но реши ли Русия да тръгне по пътя на конфронтацията, ще последват решителни действия”, заяви първият дипломат на САЩ.

В Женева за намиране на консенсус разговаряха руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман. Срещата продължи около 7,5 часа при закрити врата.

Шърман каза, че “САЩ ще се вслушат в притесненията на Русия и ще споделят своите собствени”, като добави, че никакви дискусии относно европейската сигурност няма да се провеждат без присъствието на други съюзници. Разговорите ще преминат към срещи в Брюксел и Виена по-късно тази седмица.

Миналия месец Русия представи широки искания, включително забрана за по-нататъшно разширяване на НАТО и прекратяване на дейността на алианса в страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към него след 1997 г.

САЩ и НАТО отговориха, че голяма част от руските предложения са контрапродуктивни.

Някои американски служители се опасяват, че руските искания са умишлено нереалистични, предназначени да бъдат отхвърлени и използвани като претекст за военни действия. Други дипломати смятат, че руският президент Владимир Путин цели да получи високи отстъпки от западния алианс, който е готов да ги даде, за да избегне война.

Експерти смятат, че руският президент на практика настоява за прекратяване на европейската структура за сигурност, създадена след студената война и за създаване на руска сфера на влияние. 

Украйна в понеделник призова Германия да деблокира продажбите на оръжия за страната, за да възпре Русия. Украинският посланик в Берлин Андрий Мелник предупреди, че страната му е изправена пред реалната заплаха от инвазия от Русия.

“За да предотврати предстоящата атака на Путин... Киев очаква огромна военна подкрепа от Германия”, каза Мелник.