Той има свои идеи как ЕС да поеме по пътя на икономическия растеж

Концепцията на Франция за обща европейска отбрана “Стратегически компас” ще бъде подкрепена от всички през март

В началото на 2022 г. Франция поема за шест месеца председателството на Съвета на Европейския съюз след Словения, който някои наричат Съвет на министрите. Френски министри ще анимират срещи на своите ресорни колеги от ЕС, ще определят дневния ред, ще търсят компромиси, ще вземат решения, ще одобряват законодателни инициативи както в рамките на Съвета, така и в динамичен диалог с другите институции на ЕС като Европейската комисия и Европейския парламент. Французите ще организират работата на Съвета на ЕС, ще координират неговия дневен график. Скритата сила и влияние на Париж в международните организации се състои в това, че средно процентът на французите в тях е над 50%. Това преподаватели от Института за политически науки в Париж с гордост го съобщават на своите студенти. Франция планира да организира до

две хиляди срещи

на различни нива

през следващите шест месеца, 400 от тях ще се проведат на френска територия.

На 9 септември 2021 г. президентът Еманюел Макрон обяви на пресконференция своята амбициозна програма и приоритетите на френското председателство. Той напомни за произнесената от него реч през 2017 г. в Сорбоната. Девизът на френското председателство ще бъде: възстановяване, сила, принадлежност. Френският президент отдавна оповести, че желае да реорганизира в дълбочина ЕС и да предложи решение за важните проблеми, стоящи пред Евросъюза. Много вероятно е обаче европейците да останат след шест месеца дълбоко разочаровани. По две независещи от Еманюел Макрон причини. Първата, ротационното председателство на Съвета на ЕС не предоставя широк спектър от правомощия на Франция. Макрон ще се сблъска челно с тромавия законодателен процес на брюкселските бюрократи. Нарастващите противоречия между страните членки ще стеснят драстично неговото поле на действие. Съветът на министрите на ЕС ще събере 27 министри, които съгласно поверения им ресор ще обсъждат отбраната, здравеопазването, икономиката и други теми. Те ще работят върху законодателни текстове, предложени от Европейската комисия. Министрите ще съгласуват обща позиция по въпросните текстове и после ще преговарят с Европейския парламент, друга законодателна институция, която работи паралелно по същите въпроси. Съветът ще трябва да потвърди, че

националните интереси

на страните - членки на Евросъюза, са защитени. Франция ще бъде задължена да осигури доброто функциониране на институцията. След Договора от Лисабон през 2009 г. председателствата на Съвета на ЕС са представени под формата на "тройка" ("triplets"). Тази формула от три държави - членки подсигурява концентрация и континуитет в председателството.

Франция

ще допълни новата "тройка"

с Чехия и Швеция. Французите поемат ръководството на Евросъюза за първи път след 2008 г. Тогава ЕС бе озарен от духа на Никола Саркози. Няма съмнение, че Еманюел Макрон ще се опита да имитира в някаква степен своя предшественик. Сегашният френски президент страстно желае да се наложи като "големия защитник и обединител на Европа". Това негово желание

трудно ще се материализира

(но не е абсолютно невъзможно), защото ротационното председателство на Евросъюза притежава ограничено влияние. Еманюел Макрон си поставя за цел да реформира Шенгенското пространство, да предложи нов европейски модел на растеж и нови бюджетни правила, регулиране на дигиталния сектор, реформа на Фронтекс (Европейска агенция за гранична и брегова охрана), развитие на европейската отбрана, здравеопазване, индустриален суверенитет или зелен преход и създаване на Европа с "по-човешки мащаби". Всяка една тема е от екзистенциално значение за Брюксел, но нито една от тях не е нова. Ако бъдат намерени приемливи за всички решения по време на френското ротационно председателство, Еманюел Макрон ще се окаже в ролята на големия двигател на тези промени. Те се планират от доста време. Редица експерти и национални правителства са ги повдигали преди френския президент. Моментът обаче не е особено благоприятен за Париж. Противоречията в Евросъюза между страните членки са както никога много ярко прононсирани. Все повече експерти говорят за "множество непримирими Европи".

Ангела Меркел успяваше до този момент да балансира успешно, анимираше задоволително преговорите и омекотяваше конфликтите. Еманюел Макрон е изправен пред доста препятствия, но и неочаквани възможности.

Франция избира президент и парламент на 12 и 19 юни 2022 г. Няма съмнение, че Макрон ще се кандидатира отново за стопанин на Елисейския дворец. Това определено ще наруши динамиката в работата на ротационното френско председателство на Евросъюза. Само

темата за

зеления преход

се нуждае от обсъждане на досието повече от половин година. Макрон не си прави илюзии, че може да внесе успешно и решително реформаторски дух в ЕС. Но очевидно това не е и негова единствена цел...

За какво става дума? Еманюел Макрон се опитва да използва френското председателство на Съвета на Евросъюза като попътен вятър в платната на своята бъдеща предизборна кампания. Той ще се окаже в началото на лятото на европейската сцена нещо като временен "президент" на Евросъюза и кандидат за президент на Франция. Еманюел Макрон ще направи опит да използва синергично тези два политически профила. Нито един от неговите съперници във френската президентска предизборна кампания няма да има позиция, съизмерима с неговата, която да му носи подобни дивиденти.

Еманюел Макрон очевидно ще използва темата "Европа" като носеща платформа в своята битка за Елисейския дворец. По този начин той цели да се издигне "над тълпата" от другите кандидат-президенти. За съжаление френският президент ще си послужи с европейската кауза като основна носеща арматура на своята политикантска стратегия. В момента ЕС има остра необходимост от реформиране, поради стремглаво променящата се геополитическа обстановка в света. А не от персонализирания утилитарен подход, който ще се предложи от кандидата за президент Макрон.

През 2017 г. Еманюел Макрон в своята реч в Сорбоната заяви:

"Аз съм дошъл

да ви говоря

за Европа

"Пак ли", ще кажат някои. Те трябва да свикнат, защото аз ще продължа". Тези негови думи днес са още по-актуални в навечерието на президентската му кампания.

Парадоксално, но още на 1 януари френското ротационно председателство на Съвета на ЕС започна с един неприятен скандал за Еманюел Макрон. Френският трикольор, който се вееше на Триумфалната арка в сърцето на френската столица, бе свален. На негово място бе поставено синьото знаме на Евросъюза.

Ако Макрон бе по-съобразителен, можеше да постави двете знамена едно до друго. Но неговият вроден нарцисизъм наложи друг подход. Президент на Френската република е добре, но още по-добре е президент на Евросъюза. Но повечето французи не мислят като Еманюел. Френският държавен глава забрави, че Триумфалната арка е издигната в чест на победите на Наполеон, а през 1918 г. в нея е погребан безименен войник, загинал от германските куршуми. Французите видяха в този

нескопосан жест на Еманюел Макрон

липса на уважение към Франция и към сакралното място. Все пак е истина, че Наполеон по свой маниер бе европеец. По стените на Триумфалната арка са изписани военните битки, които той е спечелил. Пон д’Аркол в Италия. Йена в Прусия. Аустерлиц в Австрия. Наполеон е отишъл до Москва по заобиколен път през пирамидите в Египет. Но както твърди френският журналист Беноа Райски, това е една друга Европа, различна от тази на Макрон. Оттогава, за радост на всички, тя вече се е помирила. "Но помирението не може да преминава през понижаване на Франция и на нейната слава!", категоричен е Беноа Райски. На 2 януари флагът на Евросъюза бе снет от Триумфалната арка и на негово място бе поставен френският трикольор. Причина бе рязката реакция на десните френски политици Марин льо Пен от "Национално обединение", Валери Пекрес от "Републиканците" и Ерик Земур, лидер на "Реконкиста" (или "Отвоюване").

В електорален план Еманюел Макрон е аналог на Доналд Тръмп. И той се появи като него отникъде, измисли си своя собствена партия, спечели президентската надпревара и мнозинство в парламента. И всичко това въпреки че институциите на Петата република са структурирани така, че да не позволяват подобна спонтанна демократичност. Естествено, Макрон е актьор от една съвсем друга "опера". Той принадлежи към общността на избраниците.

Еманюел е продукт на елитните френски университети и школи. Бил е министър и банкер на фамилията Ротшилд. Неговата кариера е светкавична. Тя е нелогична за старите установени правила. Реално неговата партия "Република, напред!" е продължение на личния му успех на предишните президентски избори. Еманюел Макрон наруши общоприетите правила за политическа кариера, но те не важат за неговата прослойка. Съдбата винаги е едно обяснение за миналото. Бъдещето на френския политик в страната на Волтер се изгражда по един мистериозен начин от френския електорат, елитите и изградените от тях институции.

Франция е единствената страна в ЕС, която има независима атомна триaда. Френският ВПК е единственият в Евросъюза, който се намира в добро състояние и конкурира американските, руските и китайските производители на оръжия. На срещата на върха на ЕС в края на март европейските лидери планират да подкрепят "Стратегическия компас", това е първата общоевропейска стратегия за отбрана и сигурност. Основен двигател и концептуалист в нея е именно Париж.

Срещата на върха ЕС-Африка ще се проведе в Брюксел от 17 до 18 февруари. Това ще бъде изключително важно външнополитическо събитие по време на френското председателство. След резултатите от него Европейският съюз планира да обяви нов голям инвестиционен пакет за африканските страни. Франция ще се опита да възвърне своите загубени позиции в Африка.

Кремъл измести Париж

от Централноафриканската република и Мали. По време на президентството на Еманюел Макрон от френската сфера на влияние изпаднаха две африкански страни. В Африка се появи руската частна военна компания "Вагнер". Париж в обозримо бъдеще ще търси реванш.

По време на своето шестмесечно председателство Франция ще се опита да постигне напредък по въпросите на въвеждане на минимална работна заплата в ЕС, регулиране на мултинационалните цифрови гиганти и въвеждане на данък върху въглеводородите.

Французите особено в последно време очакват новият обитател на Елисейския дворец да напомня генерал Шарл дьо Гол, а не на мъж или жена от народа. Тук е психологическото предимство на Макрон пред основните негови десни конкуренти в президентската надпревара Ерик Земур и Марин льо Пен. Преизбирането му зависи от неговата позиция по отношение на предстоящите преговори между Русия и САЩ. Еманюел Макрон няма да спечели президентските избори през лятото, ако вижда ЕС само като "технически координатор на санкциите" срещу Кремъл. Ако ЕС с говорител Париж има поведение на независим геополитически субект и се еманципира от САЩ, то

Франция може да заеме позицията на лидер на Евросъюза

Новото германско правителство няма авторитета на Ангела Меркел и едва ли през следващите 1-2 години ще може сериозно да се конкурира с Париж. Москва в момента третира Брюксел като васал на Вашингтон и не желае да преговаря с ЕС. Руснаците даже не обръщат достатъчно внимание и на НАТО. Те считат, че единствената страна, с която могат да преговарят, е САЩ. Москва е убедена, че в момента едни преговори за стратегическата сигурност на Русия с ЕС могат да послужат единствено като PR за евробюрократите. Нищо повече. През първите шест месеца на 2022 г. се отваря невероятно изгоден "прозорец на възможности" за Франция и лично за Еманюел Макрон.

Дали той ще се възползва от уникалния момент и шанс за него и ще се опита да облече шинела на генерал Шарл дьо Гол, зависи само от френския президент. От неговата бърза реакция, смелост и геополитическо визионерство. Светът, в който премина неговият първи президентски мандат, вече не съществува. Ако не го е осъзнал, ще се провали тотално. Ще лиши Франция от възможността да заеме отново своето достойно място в света като

"средна и особена велика сила",

както я определят в Института за политически науки в Париж.

Очевидно е, че проблемите на Западните Балкани няма да са основен приоритет на френското председателство на Съвета на Европейския съюз. Досадният и шумен, а нерядко и нагъл натиск на Скопие срещу София и Брюксел е малко вероятно да донесе сериозни дивиденти на северномакедонците. София ще има на разположение още време, за да обясни допълнително и настойчиво своята позиция на европейските си съюзници по отношение на своя спор със Скопие.