Димитър Кънчев имал и друга страна -

искал да покаже добре поддържаното си

тяло и имал очаквания, че е прав

Тройният убиец от “Гео Милев” за пореден път се размина със свободата. Софийският апелативен съд отново отказа да го пусне условно предсрочно от затвора. Причината - не осъзнавал в пълна степен вредата, която е причинил. Решението на тричленния съдебен състав е от 29 декември и е окончателно. Така Димитър Кънчев

посрещна

поредната

нова година

зад решетките

Той е в затворническото общежитие в Казичене от 17 юни 2017 г. заради добро поведение.

Там изтърпява остатъка от 2 години и половина от 16-годишната присъда, дадена за убийството на баща му - оръжейника Николай Кънчев, мащехата му Миглена и 4-годишното братче, също Николай. Тримата са открити мъртви в семейния мезонет в столичния кв. “Гео Милев” на 2 март 1997 г. Синът тийнейджър е задържан ден след тройното убийство, защото бил с приятели.

След ареста тогава 18-годишният младеж прави самопризнания. По-късно се отрича, твърдейки, че били под въздействието на диазепам.

Кънчев влезе в затвора в края на май 2013 г. след 16-годишна съдебна сага, през което време делото четири пъти стига до ВКС.

Той не за първи път иска да излезе на свобода. Същото стори и през януари 2020 г., но Софийският апелативен съд отново му отказа с аргумента, че не осъзнава напълно вината си. Кънчев отрича да е извършил престъплението.

На 18 ноември миналата година съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС) даде съгласие да излезе на свобода. Тя се позова на психологическа експертиза, направена от външни на затвора експерти. Според тях Кънчев можел да се контролира и зачитал правата на другите. Те критикуват и работата на социалните служители в затвора, което обаче среща неодобрението на апелативните съдии. Според тях експертите са дални оценки на работа, която не познават.

Против пускането на Кънчев бяха прокуратурата, социалните инспектори и шефът на затвора.

В решението си апелативните магистрати признават, че по време на престоя зад решетките Кънчев се отнасял към администрацията с необходимото уважение. Имал балансирано поведение, избягвал конфликти, стремял се да показва добро поведение, работел, участвал в културните и спортните мероприятия, не бил наказван, а награждаван много пъти.

“Но той приема частично отговорността за престъплението и смята, че присъдата е завишена”, казват съдиите. Според тях не осъзнавал мотивите за криминалното си поведение. Освен това не бил дал достатъчно доказателства, че поведението му се е променило.

“У него липсва затвърдена правилна нагласа към престъплението, която изисква да разбира действителния му характер. Сам да го осъжда и отхвърля като напълно неприемливо. И тук

не става въпрос да прави

самопризнание,

а за това да покаже трансформирано съзнание”, казват съдиите.

Те са на мнение, че в решението на съдия Мирослава Тодорова има избирателен подход. Превес се давало на положителните черти на Кънчев, но не и на проблемните. Той имал и друга страна - опитвал се да владее ситуацията, имал очаквания, че е прав, насочен бил към постигане на успехи, когато се чувствал зачетен, имал нужда да покаже добре поддържаното си тяло. Разкривали се и възможни резки промени в настроенията, особено под влияние на стрес.

“Има прояви на егоцентричност и нисък толеранс към еднообразие и скука, на нарцистичност, перфекционизъм, високи личностни стандарти”, изброяват съдиите части от заключението на експертите.