От днес природният газ поскъпва за регулирания пазар с 30% и ще струва 133,41 лв. за мегаватчас при 102,33 лв. през декември. Това става ясно от решение, взето за закрито заседание на Комисията за енергийни и водно регулиране, след като "Булгаргаз" внесе в 9 ч сутринта ново заявление за цена. Първото бе депозирано за 10 януари и предвиждаше газът да струва малко над 117 лв. за мегавагчас, или поскъпването спрямо ноември се очертаваше да е с 14%.

В последните 20 дни обаче цените на газа на борсите в Европа отбелязаха нови рекорди, като в седмицата преди нова година минаха над 180 евро, а средната цена за месеца се очертаваше да е 120 евро за мегаватчас, при 93-94 евро през декември. На откритото заседание на 29 декември шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов заяви, че това е голяма разлика и увеличението ше е повече от 14 на сто.

Увеличената цена на природния газ заянуари е в резултат на нарастване на цените на международните газови пазари през периода след внасяне на заявлението на „Булгаргаз“ на 10 декември 2021 г, в което беше предложена цена от 117,12 лв. за метаватчас, се казва в съобщението на на Комисията за енергийно и водно регулиране.

На откритото заседание на 29 декември от страна на дружеството бяха изнесени данни за котировките, които показват, че през този период цените на природния газ на европейските газови пазари са били много динамични и в определени дни са достигали исторически нива от 180 евро за мегаватчас, припомнят от регулатора.

Според обществения доставчик, независимо от повишението в сравнение с цената за декември, цената на природния газ за българските потребители остава с 35 % по-ниска в сравнение с цените на европейските газови борси. В резултат на това финансовата полза за битовите и стопанските потребители за цялата 2021 г. е в размер на 675 млн. лв.

В утвърдената цена на природния газ от 133,41 лв. за мегаватчас са включени компонента цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ и компонента за покриваща разходите на "Булгаргаз" за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.

В правомощията на КЕВР е да утвърди цена на природния газ по подадено заявление от обществения доставчик. Задълженията й са единствено да установи дали заявлението на "Булгаргаз" отговаря на изискванията на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ и на договорите за доставка.

На днешното заседание председателят на КЕВР Иван Иванов коментира по повод на ценовото решение, че независимо от желанието си, регулаторът не разполага с лостове, за да ограничи поскъпването на цената на природния газ. Той изрази тревогата си, че продължаващото повишаване на цената на синьото гориво, което е изцяло по външни за страната фактори, поставя в изключително тежко положение топлофикационните дружества, които използват природен газ като първичен енергоносител, а следва да се има предвид, че това гориво формира 60-70 на сто от цената на топлофикационната услуга. Иванов обърна внимание, че след решението на Народното събрание за мораториума на цените на парното, тока и ВиК услугите тези дружества продължават да предоставят топлинни услуги по цени на природния газ към 1 юли 2021 г., докато в същото време цената на заплащаното от тях синьо гориво към момента е нараснала близо три пъти.

В тази ситуация, според енергийния регулатор, е наложително спешно да бъде утвърден механизъм за компенсиране на топлофикационните дружества и всички останали потребители на природен газ в страната. Това е особено важно за топлофикационните дружества, защото ще им позволи да продължат нормалната си работа през есенно-зимния сезон и да предоставят топлинна енергия за голям брой потребители в София и други големи градове. В противен случай дружествата могат да се окажат в невъзможност да се разплащат с „Булгаргаз“ ЕАД за закупувания от тях природен газ. На свой ред това ще затрудни обществения доставчик, който съгласно договора за доставка трябва авансово да заплаща за доставяните количества природен газ. В резултат на това е възможно да се стигне до тежка междуфирмена задлъжнялост, което крие рискове за цялата енергийна система и за икономиката на страната, коментира председателят на КЕВР.

В първия ден на 2022 г. "Булгаргаз" изпрати 4 страници пояснения защо у нас не влизат пълните количества от 1 млрд. куб. м газ на година от Азербайджан. Седмица преди това премиерът Кирил Петков съобщи, че азерският газ е с 60% по-евтин от руския. А след това се състоя дебат за член от договора за точката на доставка и дали тя е единствено при Комотини - началото на непостроената газова връзка с Гърция.

Ето какво съобщават от "Булгаргаз":

Във връзка с големия обществен интерес към доставките и цените на природния газ, „Булгаргаз“ ЕАД предоставя информация по някои от най-често задаваните въпроси.

Защо България получава само част от договорените количества природен газ от
Азербайджан?

Единственото трасе за доставка на азерски природен газ за България, съгласно договора с азерската страна, е газопроводът IGB (междусистемната газова връзка Гърция-България), който не е
изграден. Изграждането му е отговорност на гръцко-българската компания „Ай Си Джи Би“ АД. „Булгаргаз“ ЕАД не може да влияе върху този процес, но понася негативните последици от забавянето в изграждането му.

През 2020 г. азерският доставчик ни информира, че започва доставки по Трансадриатическия газопровод до мястото на свързване с IGB на Комотини, но газопроводът IGB не беше изграден. При това положение „Булгаргаз“ ЕАД не само че не може да получава природен газ съгласно договора, но е заплашен и от неустойки.

Азерската компания, от своя страна, нито е длъжна да доставя газ по друг газопровод, освен по IGB, нито е длъжна да доставя всички количества, които би доставила по IGB. След като вече няколко пъти се отлага пускането на газопровода IGB, „Булгаргаз“ ЕАД няма
друг избор, освен да преговаря с азерската страна и да търси най-доброто възможно временно решение с изричното съгласие на доставчика.

„Булгаргаз“ ЕАД направи точно това и успя да договори с
азерския доставчик да получава газ на друг газопровод, отстоящ на близо 300 км от IGB (през гръцката газопреносна мрежа ДЕСФА).
Към настоящия момент „Булгаргаз“ ЕАД получава количествата, които азерският доставчик се съгласи да достави. Получаването на пълния размер на договорните количества на алтернативния газопровод зависи изцяло от волята и възможностите на азерската страна.

Всяко отлагане на пускането в експлоатация на газопровода IGB поставя „Булгаргаз“ ЕАД във все по-неблагоприятна позиция в преговорите за доставка на алтернативния газопровод с азерската компания. И до днес „Булгаргаз“ ЕАД не е информирано от проектната компания, изграждаща IGB, кога ще бъде готова гръцката газова връзка. Поради това „Булгаргаз“ ЕАД не може да съобщи на азерския партньор кога българската страна ще започне да изпълнява договора, вместо да иска временни решения.

Можеше ли да се избегне поскъпването на природния газ от 1 януари 2022 г., ако България получаваше всички договорени количества азерски газ?

Не. В случай че България получаваше азерския газ в пълен обем от началото на 2022 г., отново щеше да се наложи повишаване на регулираната цена. Важно е да се знае, че за момента азерският газ
е относително по-евтин, но и неговата цена расте. Също така, дори „Булгаргаз“ ЕАД да получава цялото количество по договора, през зимните месеци то няма да е достатъчно да задоволи дори една четвърт от потреблението в страната. Азерският газ не е и не може да бъде решение на проблема с високите цени на международните петролни и газови пазари.

Кога България ще получи всички количества природен газ от Азербайджан?

В свои интервюта посланикът на Азербайджан в България многократно отговори на този въпрос – договорените количества ще се получават, когато бъде завършена междусистемната връзка Гърция-България (газопровода IGB).

Вярно ли е, че "Булгаргаз" се е отказала от това да получава цялото количество азерски газ?

Не, напротив. Още от първия ден на доставките, „Булгаргаз“ ЕАД настоява да получи цялото договорено количество газ. И то не само заради цената. Всъщност, когато започнаха преговорите през
2020 г. цената на азерския газ беше по-висока от тази на руския газ и на втечнения газ (LNG). В момента е по-ниска. В зависимост от развитието на пазарите през 2022 г азерският газ може отново да стане по-скъп от другите източници. За „Булгаргаз“ ЕАД е важно да има балансирано портфолио от различни източници на природен газ, да не зависи икономически само от един доставчик и да гарантира сигурност на
доставките. Диверсификацията е причина №1 Булгаргаз да иска доставка на всички количества газ от Азербайджан и не е отстъпвало от тази позиция.

Защо "Булгаргаз" не получава азерски газ през Турция?

Причината е, че операторите на българската и турската мрежа не предлагат такава възможност. И до ден днешен в точката на свързване на газопроводите между България и Турция не се предлагат
капацитетни продукти.

Предвид липсата на газопровода IGB, с цел избягване на санкции в огромни размери, „Булгаргаз“ ЕАД проучи възможността за доставка, както през Гърция, така и през Турция. „Булгаргаз“ ЕАД отправи неколкократно запитвания към турския оператор Botas и към българския
газопреносен оператор относно техническите възможности и търговските условия за пренос. „Булгаргаз“ ЕАД не получи отговор на запитванията от турския оператор.

Така или иначе, въпросът дали се доставя през Турция или през Гърция, е второстепенен – „Булгаргаз“ ЕАД няма как да избере и посочи друг маршрут, различен от договорния и да получи количества азерски газ по него без съгласието на азерската страна.

Застрашени ли са доставките на газ за България?

Категорично не. Действително в Европа има газова криза, хранилищата не са запълнени и цените достигнаха рекордни нива, включително поради опасения за недостиг. „Булгаргаз“ ЕАД е планирала и е осигурила доставките на всички свои клиенти, които са сключили договори за доставка, до размера на договорените количества. „Булгаргаз“ ЕАД стриктно следи потреблението и е предупредило клиентите си, че следва да планират прецизно заявките си. Ако те изпълняват този
ангажимент, проблеми с доставките няма да има.

Има ли достатъчно газ в ПГХ „Чирен“?
   „Булгаргаз“ ЕАД е изпълнила на 100% задължението си за нагнетяване на газ в газохранилището по Плана за действия при извънредни ситуации. Нещо повече, компанията прие да нагнети допълнителни количества газ, вместо “Топлофикация София” ЕАД, която през лятото на 2021
г. прехвърли капацитет към „Булгаргаз“ ЕАД, тъй като не беше в състояние да изпълни своето задължение за нагнетяване по Плана за действия при извънредни ситуации. Както е известно, „Булгаргаз“ ЕАД и всички доставчици нагнетяват газ в газохранилищата през летния сезон и го
добиват през зимния сезон, когато потреблението е значително по-високо.

Началото на добивния сезон обикновено съвпада с началото на отоплителния сезон за топлофикационните и газоразпределителните дружества. Целта е нагнетените количества в ПГХ „Чирен“, заедно с количествата, които „Булгаргаз“ ЕАД внася по дългосрочните договори, да покриват завишената консумация на клиентите през този период.
„Булгаргаз“ ЕАД не е единствен ползвател на газохранилището. Операторът на газохранилището „Булгартрансгаз“ ЕАД извършва разпределение между всички заявители на капацитетни продукти за нагнетяване, съхранение и добив на газ в ПГХ „Чирен“ в съответствие с
Правилата за ползване на газохранилището. С утвърждаването на графика за нагнетяване, съхранение и добив, операторът се ангажира с неговото изпълнение и „Булгаргаз“ ЕАД няма причина да очаква недостиг на газ. Разпределените количества следва да бъдат добити до края на добивния период 31.03.2022 г. Като обществен доставчик, „Булгаргаз“ ЕАД гарантира доставката на договорените количества природен газ за регулирания пазар и за всички свои клиенти на най-изгодни цени.

Компанията коректно изпълнява договорите си и пренася всички ползи по дългосрочните си договори към своите клиенти. „Булгаргаз“ ЕАД с приоритет изпълнява заявките на своите клиенти в страната и задължението си по Програмата за освобождаване на природен газ (като освобождава нормативно определените количества на газовата борса на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД). При доставките, „Булгаргаз“ ЕАД приема количествата азерски газ, изпълнява задължението си за добив от ПГХ „Чирен“, стриктно спазвайки графика на оператора за добив, и използва гъвкавостта на Договора с ООО „Газпром експорт“. При наличие на
свободни количества, „Булгаргаз“ ЕАД извършва продажби по свободни цени на дневна база на организирания борсов пазар при условията на Закона за енергетиката и правилата на лицензираните газови
борси в страната. „Булгаргаз“ ЕАД продава свободните количества на анонимния сегмент на борсови цени, които са значително по-високи от цената на най-скъпия газ в микса на „Булгаргаз“ ЕАД. Продажбата
на борсата генерира допълнителен финансов поток, който позволява „Булгаргаз“ ЕАД да реализира положителен финансов резултат. Компанията няма механизъм да проследи финалната дестинация на продаденото на борсата количество газ, нито има право да включва клауза за „местоназначение“. Това би възпрепятствало свободната търговия с природен газ, включително и търговията в рамките на ЕС, което би могло да се приеме за нарушение на правото на конкуренция на ЕС.

През 2021 г. „Булгаргаз“ ЕАД продава на българския потребител природен газ на цени значително по-ниски от цените на европейските газови пазари, в това число на топлофикационните, газоразпределителните дружества и големи индустриални клиенти. Ценовото предимство за клиентите на
„Булгаргаз“  само за 2021 г., изчислено през доставените количества и разликата между цената, по която дружеството продава на своите клиенти и действащите цени на европейските газови пазари, е в приблизителен размер на 675 млн. лева.