Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От 2013 г. Путин се видя 30-ина пъти със Си Дзинпин и от приятели се превърнаха в партньори

Русия изгуби предимствата си от Първата и Втората световна война, но ги компенсира с китайската армия – оттук нататък двете страни ще вземат решенията си в тандем

През 2021 г. в света се установи относително балансирана триполюсна система. Паралелно на нея се наблюдава съществено разширяване на суверенитета на редица регионални актьори. В началото на 2022 г. неоспорими глобални фактори са САЩ, Русия и Китай. В посока на придобиване на статут на полюс се е устремила и Индия. ЕС също има на думи желание да играе по-самостоятелна роля и да се досубективизира, но не му достигат политическа воля, военни ресурси и не на последно място - решителни ръководители. Рекламираното години наред "разнообразие" в Евросъюза се оказа, че реално е релефно цивилизационно различие между страните членки, което с времето само усилва центробежните сили. Brexit е само първата лястовичка. В края на 2021 г. САЩ, Русия и Китай са съвършено различни страни, сравнени с тези преди десетина години. САЩ остават икономическа, финансова и военна сила. Китай се затвърди като икономически, индустриален гигант с бързо нарастваща военна съставна. Русия многократно увеличи своята тежест като военна и енергийна свръхдържава. Съвкупният потенциал на Москва и Пекин вече определено

превишава

сериозно

едноличните възможности на САЩ.

В началото на 2021 г. американските демократи се завърнаха в Белия дом и се опитаха с последни сили да съхранят триполюсната система. Байдън полага усилия да сдържа Китай в Югоизточна Азия и да противодейства на Русия на постсъветското пространство. През годината бяха направени реални крачки в тази посока. Създаден бе англосаксонският военен блок АУКУС, в който влизат Великобритания, САЩ и Австралия. Активиран бе стратегическият диалог QUAD между Австралия, Индия, Япония и САЩ. Опитите да се окаже натиск върху Русия чрез Украйна и донякъде чрез Грузия не се увенчаха със сериозен успех. Напротив. Триполярният свят се укрепи. Руско-китайското стратегическо партньорство премина точката на необратимост. Русия взе под своя атомен чадър Поднебесната и разпростря противоракетната си отбрана над китайската територия.

Това е

причината

китайците да разположат своите нови шахти за междуконтинентални ракети в близост до границата с Русия на територията на Синдзян. През пролетта на тази година екипът на Байдън рязко промени генералната линия на американската геостратегия. Американският президент нарече "килър" своя руски колега. САЩ започнаха да оттеглят военното си присъствие в мюсюлманския свят. Напуснаха Афганистан. Оттеглят се от Ирак. Намалиха своето присъствие в Сирия. Най-вероятно около 2025 г. САЩ ще се оттеглят и от Европа, колкото и невероятно да звучи днес подобна теза. Ядрото неокони около Байдън се отказа от генерално сражение с "ислямската заплаха", която е маргинална в геополитически план.

САЩ се върнаха

към класическата геополитика

Те се фокусираха върху хардланда едновременно в лицето на Русия и на втория претендент за полюса на Сушата - все по-независимия от Запада суверенен и "имперски" Китай. Вашингтон раздели света на "демократи" и "авторитаристи". Рязко се засили противостоенето на колективния Запад срещу неговите основни геополитически противници. Тези, които не пожелаха да се съобразят с новата американска геостратегия, получиха публичен шамар. За най-голямо неудоволствие на Ердоган бе признат арменският геноцид. Принц Салман от Саудитска Арабия се оказа виновен за убийството на журналиста Кашоги в саудитското посолство в Турция. Китай бе

обвинен

в геноцид

срещу местното население в Синдзян-уйгурския автономен регион. През втората половина на 2021 г. глобалните медии започнаха да формират общността "ние" срещу общността "те". Започна да се прилага старата технология от Студената война. Да се формират "доброто" и "злото" пред световното обществено мнение. И принципът е на чисто геополитическа основа. Така както беше по времето на Рейгън и "империята на злото".

Изведнъж Путин промени своя любезен тон към САЩ и НАТО. Руският президент започна да придружава с кавички понятието "партньори", отнасящо се до западните държави. Едни твърдят, че през декември 2021 г. Путин постави ултиматум на САЩ и НАТО. Други смятат, че това е по-скоро меморандум. Но едно е пределно ясно. Светът, в който либералният глобализъм еднолично и безпрекословно властваше, се спомина окончателно. Путин по един емоционален, но категоричен начин заяви, че Москва няма да играе повече по правилата на Вашингтон. Си Дзинпин подкрепи руския президент, което означава, че и Пекин ще действа свободно съгласно своите национални интереси в Югоизточна Азия. Защо точно в този момент Путин се осмели и се противопостави на американците? Руските оръжейни технологии направиха пробив. Новите руски хиперзвукови ракети са в състояние да елиминират американската противоракетна отбрана. Територията на САЩ

в момента е беззащитна

Според експертите американците ще настигнат днешните руски хиперзвукови ракетни технологии най-рано към 2025- 2026 г., а по-вероятно към края на десетилетието. Руският ВПК създаде за Кремъл временен "прозорец на възможности". От друга страна, атомната триада на САЩ е много стара и нейното поддържане изисква огромен финансов ресурс, който страната вече не притежава. Американският ВПК загуби редица военни технологии. Щатските военни признаха превъзходството на новото руско въоръжение в лицето на хиперзвуковите ракети "Циркон".

Много показателен е примерът с руските фрегати клас "Адмирал Горшков". Те са около 5000 тона и се водят проект 22 350. Тяхната цена според направената оферта на Индия е 400 млн. долара. За руските ВМС е очевидно по-малка. "Адмирал Горшков" има от 16 до 32 шахти за изстрелване на вертикални хиперзвукови антикорабни или по земни цели ракети. Стандартните американски кораби са разрушителите клас Arleigh Burke, които са 9000 тона. В момента на служба са 69 от този тип. Всеки един от тях струва 1,8 млрд. долара. Arleigh Burke има 96 установки, от които могат да се изстрелват крилати ракети "Томахоук" срещу морски и наземни цели. Американците не разполагат с хиперзвукови ракети.

Какво

се оказва?

Една фрегата "Адмирал Горшков" с цена под 400 млн. долара има по-голяма огнева мощ от два американски разрушителя клас Arleigh Burke, всеки от които разполага с по 192 крилати ракети и общо струват 3,6 млрд. долара. Легендарният американски адмирал Ричмънд Търнър (1885-1961), известен като Кели Търнър, твърди: "Не размерът на корабите има значение. Важни са възможностите, които могат да бъдат решаващи в конкретна обстановка".

Съюзническите отношенията между Китай и Русия са от екзистенциално значение за двете евразийски държави. Русия за първи път от 500 години се намира в непозната за нея ситуация.

От времената на Иван Грозни

руснаците винаги са притежавали значителни и респектиращи противниците сухопътни сили. Днес РФ няма това предимство, което е имала както през Първата, така и през Втората световна война. Москва само в съюз с НОАК (китайската армия) може да преодолее тази стратегическа слабост. Поднебесната още е далеч от момента, когато ще постигне паритет с американците в областта на атомното оръжие. Ето защо, без да имат формализиран военен договор, Москва и Пекин са много повече от стратегически съюзници. От 2013 г. Путин и Си са се срещали повече от 30 пъти. Тяхното старо "приятелство" се превърна в стратегическо партньорство, което единствено може да се противопостави на хегемониалната стратегия на САЩ. Очевидно руснаци и китайци няма да вземат вече важни геополитически решения, без да се информират взаимно и да получат одобрение от своя съюзник. В новосъздадената обстановка всяка заплаха от САЩ или НАТО срещу Русия ще засяга в същата степен и Китай. Както и обратното. Известният бразилски геополитик Пепе Ескобар твърди: "Истина е, че в бъдеще техните (на Русия и Китай) геополитически решения ще се вземат в тандем... Например всички отношения на руснаците с новото правителство на талибаните бяха взети след консултация с китайците...". Трябва да се има предвид, че

Москва няма да предприеме нищо, което засяга Украйна, без да има съгласието на Пекин, китайците няма да направят нищо по Тайван, без да координират своите действия с руснаците. Стокообменът между Русия и Китай през последната година достигна 125 млрд. долара. Очаква се след десетина месеца да достигне 200 млрд. долара. Стокообменът между САЩ и Китай падна на 300 млрд. долара. А преди време беше 650 млрд. долара. По този начин икономическите санкции срещу Кремъл се неутрализират от нарастването на икономическите връзки между Русия и Поднебесната империя. В крайна сметка се оказа, че икономиката на Русия на Елцин без санкции едва мъждукаше, а днес тази на Путин със санкции се развива с прилични темпове.

От друга страна, икономическото положение в САЩ се влошава.

Промишлената инфлация

достигна 25%,

което през това лято ще се превърне в между 15-18% инфлация за потребителските стоки на американския пазар. Китайската икономика също се намира в затруднено положение поради американските санкции и COVID-19, но в комбинация с руските енергийни ресурси се справя задоволително.

Русия постави редица изисквания предимно към САЩ и НАТО. Кремъл смята, че Северноатлантическият съюз е само инструмент на Вашингтон за постигане на неговите геостратегически цели. Нищо повече. Руските изисквания са следните:

- Прекратяване на разширяването на НАТО към границите на Русия. Анулиране на поканата от 2008 г. на НАТО към Украйна и Грузия.

- Правно гарантирано задължение, че нито една нападателна система, която е насочена срещу Москва, няма да бъде разположена в съседни на Русия страни.

- Нито едно "учение" на НАТО или еквивалентна организация (САЩ, Великобритания и ЕС) в близост до руските граници.

- Корабите и самолетите на НАТО ще трябва да спазват определени дистанции по отношение на руските граници.

- Редовни консултации между военните.

- Без атомно оръжие със среден радиус на действие.

От руска страна нееднократно бе подчертано, че изискванията към САЩ и НАТО

не могат да се разглеждат като меню в ресторант Москва настоява Северноатлантическият съюз да се върне в своите граници от 27 май 1997 г.

Русия през 1997 г. и Русия през 2021 г. са две различни държави по своя военен потенциал. В края на 2021 г. делът на съвременните оръжейни технологии във въоръжените сили на РФ достига 71,2%, а в стратегическите атомни сили - 89,1%. Към този момент Русия е военна сила №1 в света. САЩ и Китай изостават с 5 до 10 години в областта на хиперзвуковото ракетостроене.