Експерти питат кой ще плати сметката

Голямата индустрия предлага да има компенсации от бюджета

Към 1,3 млрд. лв. дупка в енергетиката се отваря с наложения от парламента мораториум върху цените на тока и парното до 31 март догодина. За водата е трудно да се направи сметка, тъй като течеше процедура за одобряване на бизнес плановете и бъдещите цени не са ясни.

Експерти изчислиха, че 530 млн. лв. ще е минусът за четирите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН, “Енерго-Про” и “Златни пясъци”, и за Електроенергийния системен оператор.

От юли, когато започна поскъпването на тока на свободния пазар, до края на ноември те са на загуба от 150 млн. лв. На най-голямото дружество - “ЧЕЗ Разпределение” тя е 70 млн. лв., обяви Асен Христов, председател на надзорния съвет на ЧЕЗ. Минусът за Електроенергийния системен оператор от юли до края на годината се изчислява на 82 млн. лв.

Сметките показват, че ако цените за пренос и достъп до преносната и разпределителните мрежи останат на сегашното ниво, до края на март ще се натрупат още 250 млн. лв. Изчисленията са на база прогнозна пазарна цена от 300 лв. за мегаватчас, но цените на свободния пазар продължават да растат, в петък бяха 587 лв.

Откъде се получават тези загуби?

При транспортирането на тока по голямата електропреносна мрежа на системния оператор КЕВР признава технологични разходи от 2,21%. Тази електроенергия ЕСО купува от свободния пазар, и то от платформата “Ден напред”. При цена от 500 лв. за мегаватчас, колкото е сега, загубата на компанията от декември до края на март ще са още 135 млн. лв., сметнаха от оператора.

При ерепетата признатите загуби при транспортирането на електроенергията са 7,5%. Компаниите купуват тока за компенсиране на тези загуби на цени между 500 и 600 лв., а клиентите плащат 130 лв., каквато е прогнозната цена от 1 юли. Загуба от 250 млн. лв. пък ще натрупа НЕК, която плаща квотите въглеродни емисии на американските централи.

Около 200 млн. лв. ще е ползата от мораториума за ВЕИ-тата, за които остава ниската средна прогнозна цена от 1 юли. Средната, която определи КЕВР, е 119 лв. Какво вече се случва с електроразпределителните дружества и ЕСО? Те се затрудняват дори да вземат кредити от банките, тъй като ги водят за неплатежоспособни. В зимата няма да са налични пари да се справят и с евентуални аварии по мрежата.

Загубите на топлофикациите заради скъпия газ и замразените цени експерти изчислиха на 890 млн. лв. Само за няколко месеца дефицитът на столичното дружество е 160 млн. лв.

И в период на енергийна криза КЕВР излиза в тримесечен отпуск, тъй като за регулатора остават цените на газа, издаване на лицензи и контролът. Не е ясно в период на мораториум дали комисията може да продължи с регулаторен преглед, за да постанови цени на 1 април.

В петък Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, в която е голямата индустрия, настоя депутатите да отменят мораториума, а ако не го направят, да предвидят компенсации за енергийните компании и за индустрията.