С диалога американската политика на Балканите постепенно се променя

Ситуацията след преговорите на 7 декември между Байдън и Путин изглежда по-ясна - президентите са доволни от постигнатите резултати. Запазена е динамиката на комуникацията. Но някои помощници и съветници на Байдън не са доволни. Виктория Нюланд заплаши „агресивна“ Русия със санкции, с изключване от глобалната разплащателна система SWIFT и други подобни. Байдън е на години, но е най-добрият съветолог във Вашингтон. Той самият няма особена нужда от съвети на хора, които са

по-слаби познавачи на Русия

от него. Но е принуден да се съобразява със силните антируски настроения в Демократическата партия. Прокремълските медии изпаднаха в еуфория и повтарят, че последните преговори между Путин и Байдън са исторически. Нищо подобно. Срещата бе работна, а не стратегическа. Преговорите между Путин и Байдън през юли в Женева трасираха основите на общия език между двамата държавни мъже. Незабавно след последния видеодиалог стана известно, че в съгласувания проект на бюджета по отбрана на САЩ са изключени няколко позиции от планирани санкции срещу Русия. Като се имат предвид американските бюрократични процедури, това е станало няколко дни преди видеоконферентната връзка между Байдън и Путин. Двамата държавни ръководители си обмениха упреци и предупреждания. Путин фиксира „червените линии“ на Кремъл. Руският президент поиска писмена „правна гаранция“, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Байдън прие за сведение руското условие и не пое никакви ангажименти. Той отговори, че „не признава ничии червени линии“. Американският президент бе задължен да отговори така и да не отстъпи на Путин, защото не иска да повтори на свой гръб горчивия опит на Тръмп, който бе обявен за „руски агент“. Байдън предлага като „компромис“ 10-годишен мораториум върху членството на Украйна в НАТО, което не е особено дълъг срок. Но все пак е нещо.

Накратко,

бе “изпусната парата” в двустранните отношения

Американската страна продължава да третира Кремъл като главен световен „разбойник“, но руснаците все по-ясно показват, че това не ги впечатлява повече. Пускат на далечно плаване в неизвестна посока руски атомни подводници с ракети „Посейдон“, които американците се чудят къде точно се намират. Двете военни свръхсили имат коренно различен прочит на това, което се случва по света. Основна тема на преговорите бе Украйна. Но засега няма никакви признаци за стабилизация около границите на Донбас. Москва настоява за писмени гаранции, че НАТО няма повече да се разширява на Изток. Основна пречка за това е

срещата на

страните - членки

на Северноатлантическия съюз, в Букурещ през 2008 г., когато на Украйна и Грузия бе обещано да бъдат приети в организацията, но без да бъдат посочени конкретни срокове. Засега Вашингтон не желае да се обвързва с писмени гаранции, че се отказва от разширяването на НАТО. Тези дни британците прехвърлиха и дислоцираха свое военно подразделение на границата с Донбас. В Украйна от доста време работят 150 инструктори от 53-та пехотна бригада на Националната гвардия на Флорида и неустановен брой военни от американския спецназ, които взаимодействат с украински „колеги“. Изглежда, че САЩ на този етап все още не са готови за конструктивни преговори с Русия. Налага се впечатление, че американците имат нагласа да „тупкат топката“. Путин по този повод публично заяви: „Ние се договорихме да продължим дискусията и да я направим предметна, да обменим в най-скоро време нашите съображения...“. Очаква се да бъде създадена съответна структура, която професионално да се заеме с проблемите в руско-американските отношения. Все още остро стои на дневен ред възстановяването на реципрочна основа на нормалната работа на дипломатическите представителства в САЩ и Русия. Основният проблем в преговорите между Москва и Вашингтон са множеството американски „външни политики“. Термин, измислен от френски анализатори, който подсказва, че в САЩ няма единен център за

вземане на външнополитически решения

Американците имат няколко геополитически школи. Една от тях вижда Китай като най-опасната икономическа заплаха. За другата Русия е най-големият противник поради своята огромна военна мощ и способност да влияе на Европа. Трета третира по аналогичен начин Москва и Пекин, но взети заедно като военна и икономическа сила. Засега няма очертана релефно четвърта школа, която да търси и да изгради нормални неконфронтационни отношения с всички глобални сили. Ако все пак има такава, то тя е изтласкана в периферията и неин представител е Тулси Габард, заместник-председател на Националния комитет на Демократическата партия до 28 февруари 2016 г. В момента американците се изтеглят от Ирак и Байдън се стреми да измести фокуса на американското обществено мнение. Да го фиксира върху „агресията“ на Кремъл и „Северен поток 2“.

Едно е сигурно. Стратегическият диалог на равноправна основа между Вашингтон и Москва в обозримо бъдеще е неизбежен. Путин и Байдън ще решат не само съдбата на Украйна, но и на Източна Европа. Двете свръхсили няма да се съобразяват с “дребната цаца” в НАТО. Вече се усеща, че на Балканите американската стратегия се променя плавно. Но това е друга тема.