Разпад тече в управляващата партия, от нея се цепят формации, но
опозицията няма единен кандидат

Одобрението за лидера спада от 59 на 41% за 3 г.

Hа фона на спадащата турска лира, икономическата криза в югоизточната ни съседка и номинирането преди дни на Реджеп Тайип Ердоган за нов мандат започнаха догадките кои биха могли да бъдат негови конкуренти за президентския пост. Национално социологическо проучване сочи, че 42% от турците са склонни да гласуват за друг кандидат на следващите избори.

Според професора по политически науки в Истанбулския университет Седа Демиралп още 10% от избирателите на президентската партия са разколебани. Международни наблюдатели коментират, че проблемите в турската икономика могат да сложат край на

18-годишното управление на Реджеп Ердоган.

"С най-големи шансове засега изглежда Абдула Гюл, бивш държавен глава (2007-2014) и съратник на настоящия лидер", коментира арабистът проф. Владимир Чуков пред "168 часа". Експремиер и външен министър, 71-годишният политик се ползва с голямо доверие сред турците.

Твърдят, че поддръжниците му са хора от всички части на спектъра, включително и отцепилите се от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Проблемът е, че не е ясно дали може да спечели подкрепата на основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия (НРП).

Това е един от ключовите въпроси, твърдят анализатори на Близкия изток. Припомнят, че през 2014 г. лидерът на НРП Кълъчдароглу не можа да убеди ръководството и членската маса на формацията си да предпочетат Гюл за кандидат. Възможно е на следващите избори да се стигне отново до подобен резултат, пише сайтът "Мидъл ийст монитор".

Второто име, което се завъртя в публичното пространство,

е кметът на Анкара Мансур Яваш, който бе избран през 2019 г. като претендент на Народнорепубликанската партия.

Тогава опозицията направи голям пробив в най-големите градове. Яваш има високо одобрение.

Може би управляващите го виждат като конкуренция на Ердоган и затова нападат столичния градоначалник. Коалиционният партньор на президента от Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели преди седмица заяви, че кметът е виновен за атаката на "Сивите вълци" по време на церемония в памет на основателя на ПНД. Няколко души бяха ранени.

"Яваш е градоначалник, който е далеч от политическите препирни. Неразбираемо е защо го обвиняват", защити съпартиеца си лидерът на основната опозиционна партия Кемал Кълъчдароглу.

Освен кмета на Анкара в някои медии се прокрадна и потенциалната кандидатура на колегата му от Истанбул Екрем Имамоглу, който беше гордостта на НРП през 2019 г., спечелвайки емблематичния град.

Впоследствие – през май т.г. - прокуратурата поиска да го затворят за 4 години, защото обидил членовете на Върховния избирателен борд в речта си след касирането на първия тур на кметските избори през март 2019 г. Тогава той заяви, че отмяната на вота се отразява на международния имидж на Турция и тези, които са взели подобно решение, са сглупили.

Освен това конкуриращият по популярност Ердоган политик бе назначил в общината противоречива фигура, която е била обвинена в корупция именно от Народнорепубликанската партия. Според Айкут Ердогду и Сезгин Танрикулу от НРП Кан Акин Джаглар е бил замесен в незаконни банкови процедури в Зираат банк, чийто президент е бил. Имамоглу защити финансиста и заяви, че го е взел заради компетентността му.

Лидерът на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу

обаче

попари желанията

на двамата кметове.

Според него и Имамоглу, и Яваш имат ангажименти към градовете си и са необходими на постовете, които заемат. Така не е ясно дали ще получат подкрепата на своята партия, за да излязат в конкуренция срещу Реджеп Ердоган за президентското място.

Според председателя на НРП все още е прекалено рано да се оповести номинацията. По мнението му въпросът се повдига като параван, зад който да се прикрият проблемите в икономиката. "Ние трябва да кажем на нацията как ще се решат икономическите проблеми", заяви Кълъчдароглу.

Въпреки че не иска да говори за фигури, той настоява за свикване на предсрочни избори още през 2022 г. – една година преди редовните по закон. Ако успее да се пребори за изтеглянето на датата, това ще означава, че ще може да победи и дългогодишния държавен глава. Турция е разделена. Миналата седмица се проведоха два противоположни митинга – в подкрепа на Ердоган в град Сиирт, където той откри инфраструктурни обекти, и против него в град Мерсин.

"Колкото повече губи турската лира, толкова по-доволен е Ердоган, защото тази ситуация е в изгода на доларовите господари", заяви Кълъчдароглу. И добави, че смята за свое задължение да избави съгражданите си от пожара. Опозиционерът призова правителството да не се страхува от предсрочния вот, защото не може да управлява.

Доверието към кабинета е сринато заради непрекъснато увеличаващите се цени, слабата турска лира и общественото недоволство от корупцията, коментира пред агенцията Аделин ван Хут, европейски анализатор от "Иконъмист груп".

Кълъчдароглу обвини Статистическия институт в манипулации

и се опита да влезе при ръководството му, но бе спрян. Ердоган не пропусна да му отвърне:

"Достатъчно ли си силен, за да предизвикаш предсрочни избори в тази страна? Не, не си!", коментира той. Но въпреки всичко президентът губи част от доверието на сънародниците си. Социологическо проучване показва, че подкрепата за Реджеп Тайип спада от 59% през 2015 г., когато бе избран, на 41% сега. Изследване на друга агенция сочи, че 64% от анкетираните не смятат, че правителството му може да реши икономическите проблеми на страната. Но в същото време 55% от тях не вярват, че опозицията може да се справи по-добре, ако вземе властта.

Държавният глава все още има преднина.

Опозицията разполага едва с една трета от депутатските места в 600-местния парламент. Освен кемалистите на Кълъчдароглу това е дясната Партия на доброто, както и две формации, отцепили се от управляващата. Става дума за Партията на бъдещето (с лидер експремиера Ахмед Давутоглу) и Партията на демокрацията и прогреса, ръководена от бившия икономически министър Али Бабаджан. Миналата седмица той написа в туитър: "Г-н Ердоган, спрете. Достатъчно... Потъваме".

Против Ердоган е и националистическата партия на Мерал Акшенер. Но лидерката няма да влиза в състезание с него. Тя заяви открито още отсега, че няма амбиции към президентската институция, а предпочита да бъде министър-председател.

Който и да е кандидатът, е ясно, че опозиционните сили са съгласни с едно. Всички искат връщане на парламентарната република като модел на управление, която държавният глава смени чрез референдум и избори през 2018 г. Разчитат да победят, още повече че наблюдателите отбелязват постоянно отслабващата способност на Ердоган да задава дневния ред и да заглуши опонентите си. От две години кметовете на Истанбул, Анкара и Измир са от опозиционните партии и трудно може да наложи еднопартиен поток на информация.

Освен това в управляващата партия текат процеси на разделение. Тенденцията започна от миналата година, когато Али Бабаджан и Ахмед Давутоглу -

бивши министри, създадоха свои собствени партии.

Подкрепата за тях е малка, но могат да привлекат част от недоволните от управлението на икономическата криза. Още един сигнал беше оставката на зетя на Ердоган – Берат Албайрак, който от една година не е министър на финансите. Но Ердоган все още може да разчита на хората, които са във властта благодарение на него и не искат да се разделят с положението си.

Истината е, че и опозицията не е единна. Това е нейният проблем и засега няма кандидатура, около която да се обедини. Ако я открие, тогава може и да изработи стратегия, с която да победи президента на изборите – предсрочни или редовни.