Ако ще имаме демокрация по Шумпетер, какво правят вътре социалистите?

Каква ще бъде истинската природа и порода на новото управление? Това е последният въпрос, който преговарящите за министерства си задават в момента. Те са като пътници, които спорят кой в кое купе да седне, но не ги интересува накъде е тръгнал влакът. Все едно, всички сме за там.

Далновидно ли е това? Всяка партия има специфичен електорат, който очаква нещо различно. И ако види, че пак го карат към друга гара, нищо чудно да скочи от влака в движение.

Повечето лидери са като аматьорите шахматисти, които с радост приемат жертвата на фигура, ако не видят опасна двуходова комбинация. Но така падат в позиционен капан, който щраква едва след 20 хода. За да се усетиш, трябва да познаваш философията на целия дебют с различните му варианти, разклонения и потайности. Трябва да си гросмайстор или поне шахмайстор.

И така, каква ще бъде философията на бъдещото управление?

Каквато и да е, тя ще се определя и решава от партията “Продължаваме промяната” и от президента с неговите съветници. Едно от интересните подмятания на харвардците бе, че смятат да правят “лява политика с десни инструменти”.

Това би трябвало да светне червената лампичка в главите на социалистическите внуци и на партията на градския лумпенпролетариат, който и до този момент не е наясно със себе си. Но много по-разкриващо и показателно бе интервюто на Кирил Петков пред Дарик радио. В него той се обозначи като последовател на австрийския икономист Йозеф Шумпетер и неговия аристократичен вариант за демокрацията.

Цитирам - промените се движат от елит, състоящ се от 2 процента от обществото, и развитието на една държава зависи от това как ще действат тези 2 процента. Техните действия обаче зависят от “създадените правила, спрямо които те адаптират действията си…”

Това е минималистичната теория за демокрацията,

която Шумпетер излага в книгата си “Социализъм, капитализъм и демокрация”. Тя има огромно влияние върху западните социални науки със своя освежителен елитарен цинизъм. До този момент англосаксонската политическа мисъл схваща демокрацията като “власт на народа”, като все по-широко участие на масите в управлението, което естествено води до по-егалитарно разпределение на благата.

Не трябва да забравяме, че през 1942 г., когато излиза книгата на Шумпетер, в повечето европейски държави всеобщото избирателно право е прясно нововъведение и елитите го ненавиждат. В САЩ пък богатствата са обложени с нечувани прогресивни данъци. Уплашени от настъпващия болшевизъм, много видни капиталисти са привлечени от фашизма. И ето че в Харвард пристига един австриец, който им обяснява, че демокрацията е само прах в очите. Тя няма нищо общо с волята на глупавите народни маси. Тя е дело на елитите и се свежда до добре изградените от тях институции. В онази епоха австриец да ти обяснява демокрацията е като ескимос да те учи как се садят и берат кокосови орехи. Но за западните елити това е като глътка свеж въздух. Вярно, бе! Народът е прост, защо да го питаме? Демокрацията не е работа на народа, а на експертите по демокрация!

Разбира се, в англосаксонския свят елитарната теория за демокрацията никога не може

да завладее докрай умовете,

тъй като там народът сам си е извоювал правата с дълги борби. Но в страна като България, където всичко ни идва от горе и отвън, тази теория е хванала политическата мисъл за най-деликатните части. Това се преподава в университетите, това се практикува от партиите. Нито една партия не предлага да даде повече власт на народа.

Да, ние нямаме търпение обществото ни да се трансформира към нещо по-благовидно, но нека това пак дойде “от горе надолу” чрез един още по-нов елит. Това оправдава и извънредното положение, и необичайните методи, чрез които новият елит нахлу във властта.

Но ако приемем, че Шумпетер ще бъде учителят на новия елит, то големият въпрос е какво прави БСП под същия чадър. Така наречената австрийска школа е диаметрално противоположна на всички възможни видове социалдемокрация и ляв либерализъм. Тя възниква от борбата на стария елит срещу демократизацията на Австрия непосредствено след Първата световна война. После някои видни фигури, като Фон Хайек, Фон Мизес и (почти Фон) Шумпетер, са поканени в англосаксонските университети, за да бъдат противопоставени на либералния икономист Мейнард Кейнс.

Чуят ли “австрийска школа”, социалистите трябва да бягат като дявол от тамян. Уви,

това не важи за БСП

То е все едно да искаме сертификат за девственост от Майка Кураж.

Разбира се, Шумпетер е изключително интересен мислител и влиянието му е огромно. Няма да се спирам на мислите му за “съзидателното разрушение”, предприемачеството, ролята на иновациите, икономическите цикли и т.н. Но пък който си въобразява, че неговият мироглед ще помогне за премахването на корупцията в България, сигурно е паднал от луната.

България отдавна е “клиентелистка” държава, което означава, че това са дълбоко установени социални отношения, които не са податливи на никакви намеси “от горе надолу”. Поредната “революция от горе”, чистките и “чегъртането” само задълбочават клиентелизма – видяхме го как става и при управлението на СДС, и при НДСВ и ДПС, и при БСП – ДПС - НДСВ, и при ГЕРБ.

Ще го видим и сега. От горе надолу мафията не може да се унищожи, тя може само да се оглави.

Ние сме държава на апаратно дишане. В нея бизнесът и иновациите се свеждат до принципа “да усвоим едни пари”. Най-мощният корумпиращ фактор в България са европейските помощи – отпуснати от Брюксел пари, които минават през няколко наши и чужди бюрокрации и на всеки етап привличат подкупите, както валерианът привлича котките.

Може да се каже, че крайцерът “Аврора” за революционните събития в България през 2020 и 2021 г. бяха двойно увеличените субсидии за новия период. И в битката кой да усвои парите се видя, че

елитите в България са около 10 пъти по-скарани от народа

Техните методи са много по-разрушителни за институциите, отколкото мижавия бунт на паветата.

И това е тъкмо обратното на представата на самия Шумпетер, според когото заплахата идва от бунта на некомпетентните маси. Всички шумпетериански представи за елитите, предприемачеството, съзидателното разрушение, иновациите тук са обърнати с краката нагоре и с дупето напред. Разрушение има, но не е съзидателно. Предприемачите ни са от породата “да усвоим едни пари”. За иновации и дума не може да става - освен в обирите на банкомати.

Обновяването на България е възможно само “от долу нагоре” – ако се впрегне трансформиращата сила на истинската демокрация. Мажоритарният вот и референдумите са само началото, само вратата, през която трябва да се излезе на чист въздух. Уви, в България тази врата си остава заключена.