Те воюват, но и двете ще бъдат победени

Колко жалко, че Тато не е жив. Ако можеше някак си да го включат в шоуто “България търси правителство” от името на БСП, щеше да е хитът на сезона.

Поради липсата на Тато БСП е представена от министрите на Виденов – Гечев, Масларова и други стари пушки. Малко са ретро на фона на харвардците, но какво да се прави, когато Румен Гечев говори доста по-компетентно и убедително от новото поколение червени икономисти? Неслучайно едно време го бяха нарекли Поразяващата уста (Олд Четърмаут).

А може би младите вече напускат кораба на Нинова? Работата е на кантар. С Нинова зле, без Нинова – 10 пъти по-зле - това е капанът, в който е попаднала БСП в епохата на своя пурпурен залез. Столетницата може да се отърве от Нинова, но само чрез връщане

назад към патримониалната партия на синковците,

която вече фалира през 2014 година.

На практика сега в БСП има 2 партии – да ги наречем ниновисти и станишевисти, макар че някои ще се обидят. По-младите икономисти около Станишев биха се усещали чудесно в ДБ, а и ГЕРБ също плаче за такива светли кадри. Но докато душата им е вдясно, тялото им е приковано към столетницата с тежките вериги на родовата наследственост.

Затова и не са в състояние да говорят ясно, налага им се постоянно тялото да шътка на душата и обратното.

Според мен

и двете партии

са леви

само на думи

Ниновистите са пишман консерватори, докато станишевистите са пишман глобалисти. Те вплели са здраво ръце. И някъде из краката им се търкалят захвърлени сериозните леви макроикономически идеи, които определят социалдемократическия мироглед.

На земята се търкалят политиките, на които се дължат възникването на западната средна класа и масовото западно благоденствие. Те така и не намериха дом в умовете на по-младите български социалисти. И при Нинова, и при Станишев “лявото” се тълкува като милостиня за бедните – нещо като мюсюлманския зекят.

Пардон, пак обърках нещо. Зекятът в мюсюлманските страни все пак се плаща от богатите, докато у нас се удържа от бюджета, а бюджетът се пълни от ДДС – т.е. пак от бедните и средните. При мюсюлманския зекят даже имаме нещо като прогресивно облагане – плащат се около 2,5 на сто върху дохода над определен праг.

В БСП явно липсва убеждението, че една лява макроикономическа политика може да даде много по-бърз и по-качествен растеж от господстващия у нас неолиберализъм. Както казах, кадрите й са десни в душата си. Още в началото на прехода едрите риби в БСП се бяха влюбили в Тачър, богоговееха пред Рейън (и неговоте пророци Ран и Ът) и се кръстеха над популярното книжле на Хайек, според което социалдемокрацията води към робство.

Те мечтаеха да са американци или поне англичани, но не от породата на презрените лейбъристи. Децата им бяха възпитани в духа на Института за пазарна икономика - българския филиал на екстремното дясно либертарианство. И

сега им е невъзможно

да бъдат леви

Затова и идейният хоризонт на БСП по време на всякакви възможни коалиционни преговори се свежда само до милостинята за бедните. Я минимална работна заплата, я по-високи пенсии, я помощи за отопление, я за майчинство и други полезни подаяния, които смекчават гнева от неравенството.

Като четем над 100-те принципа, върху които са се съгласили преговарящите партии, виждаме 5-6 предложения тип зекят от БСП. И повечето са я отложени, я “добре, ама друг път”. И все пак БСП е готова да участва във властта, съгласна е по всички точки, няма търпение пак да се качи на десния влак.

Като казах, че в БСП има 2 партии, това включва и

две диаметрално противоположни идеологии

Изгубили всякакво усещане за основите на лявото, хората на Станишев наблягат върху политиката на идентичностите, джендърната флуидност и свободата на миграцията. Какво друго им остава? Нинова пък е реалист и залага на консерватизма в нравите. Все пак нейните гласоподаватели са предимно пенсионери, за тях Истанбулската конвенция в нейния български вариант е чист сатанизъм.

Така, докато партията на Нинова е ориентирана към пенсионерите, партията на Станишев е ориентирана към постчовешките фантазии на брюкселския елит.

И има една голяма липса – никой в БСП не е сериозно ориентиран към профсъюзите. Лява партия без профсъюзи е като велосипед, на който са откраднати колелата. Левите партии на Запад или възникват от профсъюзи, или са техните най-тесни съдружници.

Когато беше на власт, БСП разгонваше стачките с насилие. Хората стачкуваха, защото не им плащаха по 6 месеца заплатите, а БСП застана на страната на работодателите.

И въпреки всички тези грехове БСП би могла да се представи много по-добре на изборите. Но как да го стори, когато всеки път дружината на Станишев изравя томахавката?

Колчем се зададе поредният вот, станишевистите разцъфтяват по телевизиите, радиата, интернета, домофона и водопровода, за да обясняват на отегчената публика колко лош човек е Нинова, какви далавери върти с Борисов и колко детска кръв е изпила.

Нормалните партии се карат, карат, но пред избори се прегръщат и маршируват в крак. В БСП е обратното –

колкото по-близо е вотът, толкова по-велик е скандалът

Най-свидните чада на партията се чудят как да я закрият. Армия от тролове плющи в социалните мрежи. Цяло чудо е, че БСП все пак взе 10 процента.

И колко лесно би утихнала тази война, ако БСП се бе съгласила да гласува за мажоритарния вот, за който българският народ мечтае и настоява. На референдума през 2016 г. това поискаха 2,5 милиона българи. През ноември за БСП гласуваха едва 268 хиляди, до един все пенсионери. Ако през ноември вотът бе мажоритарен, избирателят вече щеше да е отсял читавите социалисти от гнилите и БСП щеше да тръгне уверено към изгрева.

А сега не й остава друго, освен да тръгне към своя залез. БСП ще влезе в дясната коалиция, конгресът ще преизбере пак Нинова, а на следващите избори партията ще падне под бариерата. Станишев ще открие консултантски бизнес в Москва, Нинова ще инвестира във ферма за расови коне и кобили, а другите червени нотабили ще си гледат волтаиците, перките и водните електроцентрали.