- Г-н Луканов, с какво се занимавате?

- С логистика във фирма за строителни материали.

- Не сте ли собственик на фирмата?

- Не, имам собствени фирми, но те не работят, тук съм наемен работник. Завършил съм международни отношения и с това се занимавам, работя по специалността си.

- Защо решихте да влезете в политиката?

- Идва момент, в който човек трябва да се определи. Лесно е да седиш и да критикуваш отстрани, по-трудно е да направиш нещо, да отстояваш някаква позиция. Явно, ако всички чакаме някой друг вместо нас да ни оправи, този момент няма да дойде никога.

- Защо избрахте "Обединена социалдемокрация"?

- Партията е сравнително нова, но е традиционна партия, не е нещо много неизвестно.

- Защо не в БСП?

- Бил съм член на БСП

от 1985-а до малко

след промените,

когато се разпаднаха партийните организации.

- Когато баща ви е бил премиер ли?

- Тогава бях в Москва. Завършвах института. В него имаше партийна организация, след това се разтуриха тези по месторабота.

- Защо не се насочихте към БСП?

- Първо, има достатъчно желаещи да правят кариера в БСП като по-голяма партия. Освен това тя обединява крайности - нещо, което не е съвсем нормално и заема почти целия ляв политически спектър. Вътре има хора, които са убедени комунисти и други - социалдемократи. Все още има и много кариеристи.

- Подготвял ли ви е баща ви да влезете някой ден в политиката?

- Не, а и не съм мислил да се занимавам с политика.

- Не сте ли обсъждали вкъщи политически въпроси?

- Обсъждали сме, разбира се, политически въпроси, но не съм имал идея да се занимавам с политика.

- А той искаше ли да се занимавате с политика?

- Не сме обсъждали този въпрос. Даже

гледайки неговия пример, човек по-скоро би трябвало да се пази от политиката.

Той беше човек, който ако се беше отдръпнал от нея, можеше да преуспее. Всичките слухове, които се говорят, че е милионер, можеше да се сбъднат. С неговите контакти и позиции можеше наистина да е милионер.

- Пътувате ли с метрото?

- Не, с кола се движа. Противно на всичките писания нямаме милиони, нито пък сме крайно бедстващи. Живеем като всички нормални българи.

- Как си обяснявате как много хора от бившата номенклатура забогатяха след 1989 г.?

- Според мен всеки отделен случай трябва да се разглежда отделно. Не знам дали са толкова много хора.

- Защо децата на много хора от бившата номенклатура са във властта?

- Това не е нещо ненормално.

- Защо от 7 милиона българи точно те се издигат?

- Не мисля. Ето например Жени Живкова не е във властта.

- Беше депутат няколко мандата.

- Депутатите не са толкова малко. Като се има предвид числеността на населението. По-скоро трябва да се гледа изпълнителната власт, тя е реалната. В Народното събрание трябва да има най-широко представителство. В изпълнителната власт няма толкова деца от бившата номенклатура. Освен за Станишев, който беше премиер, за друг не се сещам.

- Не на такова високо ниво имаше и други.

- Не се сещам и за министър. На по-ниско ниво имаше много хора.

- Какви възгледи помните от баща си за развитието на България?

- Винаги е бил традиционно с леви възгледи, клонящи към социалдемокрацията. Проблемът в България е в реализацията на социалистическата идея по време на експеримента, който се осъществи при нас. Едва ли той би могъл да бъде наречен марксистки. В Русия ревизираха Маркс, който казва, че трябва да се създадат условия, за да се върви към социализъм. А Ленин трансформира теорията, като каза, че трябва да се вземе властта в най-слабото звено, а условията да се създават изкуствено. Всички сме свидетели какво се получи. Експериментът не беше успешен - изкривиха се нещата. Сталинизмът, ако го класифицираме по Маркс, е държавен феодализъм. До войната селяните в Русия са били почти крепостни. Не са имали паспорти. Не могат да напуснат селото, защото нямат документи за самоличност.

- Познавате ли България така добре, както Русия?

- У нас не е имало чак такива крайности. Моделът беше наложен от Русия след идването на Съветската армия.

- Били ли сте представител на Мултигруп в Москва?

- Не, никога не съм работил за Мултигруп. Дори не се познавам с внука на Брежнев, каквито писания има по сайтовете, че съм имал бизнес с него.

- С Жени Живкова поддържате ли контакти?

- Никога не сме били близки. Познаваме се от деца, но по-скоро с Тошко, с брат й сме си общували повече.

- Какво мислите за икономическата програма на Ричард Ран?

- Много отдавна съм я чел, не си спомням много, но не вярвам, ако ме питате за секретните протоколи и че програмата е с цел да унищожи България.

- Коментирал ли е тези въпроси баща ви?

- Има някаква икономическа реалност, от която не може да се избяга. Имаше много варианти как от капитализъм да се строи социализъм. Но

как да се върнем към пазарна икономика,

никой не беше пробвал.

В началото на 90-те години се струпаха много фактори. Баща ми, докато беше на "Развигор", написа няколко книжки. Там с факти и цифри коментира причините за кризата, в която беше изпаднала България. Започва преди 10 ноември. Има и много рецепти за излизане от тази ситуация.

- Какви са вашите икономически възгледи?

- Аз съм с леви убеждения, смятам, че трябва да има социален елемент. Най-слабите слоеве на населението трябва да бъдат поддържани от държавата. Тя трябва да слага някакви рамки, защото се вижда, че кризата в момента е доведена от чисто либералния модел. Оставени без контрол, банките от алчност предизвикаха тази криза.

- Как виждате бъдещето си в политиката?

- Ще видим, нямам намерение да ставам професионален политик. Не съм в изпълнителните органи на партията, а в един по-широк орган - Националния съвет. Няма да съм ангажиран всеки ден с политическа работа.

- Гласувате ли и за кого?

- Не съм аполитичен. С малки изключения съм гласувал. Предимно за БСП.

- Какви са спомените ви от Робърт Максуел?

- Не съм го виждал. Работеха заедно с баща ми още навремето в СИВ - срещите "Изток-Запад". Не са били близки приятели, още по-малко семейни приятели, че да се виждаме.

- Познавате ли се с Любен Гоцев и Виктор Вълков? В какви отношения сте с кръга "Монтерей"?

- Запознавал съм се и с двамата. Нямам никакви взаимоотношения с кръга "Монтерей".

- Много пъти сте казвали версията си за убийството. Какво си помислихте тогава?

- Задавах си въпроса - кой, защо.

- Получихте ли отговор?

- Неведнъж съм казвал, че вината е на тези, които ги оправдаха. Но кой стои зад тях, не кой е натиснал спусъкът, а кой е поръчителят, е по-важният въпрос. За мен най-вероятният поръчител си остава "Орион".

- Тоест за вас е приключен случаят, така ли?

- Ако не се появят нови доказателства, юридически е изчерпан. Ние не можем да намерим доказателства, след като прокуратурата не може да ги намери.

- Как премина денят на убийството за вас?

- Тогава работех в Москва. Последно се чух с баща ми сутринта, защото убийството се случи на рождения ден на майка ми. Чух ги сутринта, когато се обадих да я поздравя. След няколко часа тя ми се обади да ми каже, че са убили баща ми. Опитах се да хвана първия самолет за София, но не ми се удаде, защото разстоянията в Москва са такива, че не успях да стигна навреме. От там, където бях, до летището имаше поне 30 км.

- Имал ли е баща ви притеснения предварително, че може да бъде убит?

- Беше казвал, че няма да се спрат пред това да го убият, но не сме вярвали, че ще се случи.

- Нямаше ли охрана?

- В този момент нямаше. Тъкмо беше напуснал като депутат, за да застъпи в дружеството "Топенерджи". Депутатите не се охраняват, ако няма заплаха за сигурността им. В последната година, докато беше депутат, имаше сигнал за такава заплаха и НСО му беше сложило охрана, без той да я е искал. Това беше до късната пролет или началото на лятото на 1996 г. В този период не без намесата на депутати от БСП му свалиха охраната.

- Защо депутати от БСП са се намесили?

- Вероятно защото са били близки до същата тази групировка. Впоследствие го охраняваха от фирмата, която оглавяваше - "Топенерджи". Но точно в момента на убийството той планираше да пътува до САЩ, да представи книгата си. Преди лятната отпуска беше напуснал служителят, който го охраняваше. "Топенерджи" трябваше да определи заместник. Но беше останало за след като се върне от отпуската. Не е имал 5 души охрана, както сега ходят някои. Имаше шофьор и охрана от "Топенерджи".

- Какво ви е разказвал за "Топенерджи"?

- България само загуби от това, защото ако се транзитираше газ и се произвеждаше ток от газ, България можеше да стане център за транзит на руски газ на Балканите.

- Какви грешки допусна баща ви?

- Може би в личен план беше грешка, че се зае да социалдемократизира БСП, вместо да започне на чисто. Много по-лесно беше да направи нова социалистическа партия. Щеше да увлече много хора и може би тя щеше да стане по-голяма от БСП. Вместо БКП да се преименува на БСП, можеше да се направи нова партия. Той се зае с по-трудното - да се бори да промени БСП. Щеше да спечели повече политически, ако го беше направил. Нямаше да го преследват за "Латинка", нито да лежи на "Развигор". Упрекват го за мораториума за външния дълг, но който и да беше на негово място, нямаше как да постъпи другояче, след като държавата не може да посрещне тези плащания.

- Какво мислите за АЕЦ "Белене"?

- Не съм специалист по въпроса. Не разполагам с информация. Тя е противоречива. Не е ясно колко ще струва, споменават се най-различни цифри. Ако се сметнат всичките разходи за хранилище и ядрени отпадъци, може да се окаже, че ще е скъпа тази централа. Но може и да не е така. На пръв поглед енергията изглежда евтина, но от друга страна, ако е толкова скъпо съхранението на отпадъците, може в дългосрочен план да се окаже скъпо. Не знам какъв е енергийният баланс на страната и в каква перспектива ще имаме нужда от енергия, какви алтернативи има. Японският опит показа, че ядрената енергетика не е най-безопасната. Но слънчевата енергия не може да се съхранява. Ако 10 дена е облачно, какво става?

- Има ли демокрация у нас?

- И преди, и сега у нас

има демокрация в много по-голяма степен,

отколкото в Русия.

Ако не броим Народния съд, смъртните присъди са малко. Дори във времената на Белене.

- Защо не броите Народния съд?

- Ако се прави паралел със сталинските репресии, те са много след революцията. Една част от осъдените от Народния съд са незаслужено осъдени или поне не са заслужавали толкова тежки присъди. Може да е имало абсолютно невинни, но голяма част са си заслужавали включително и смъртните присъди. Тези процеси протичат не само в Източна Европа, но и във Франция.

Интервюто е публикувано във в. "168 часа" през май 2012 г.