Наричат го българския "Мулен руж"

На 9 ноември сутринта голям пожар избухна в една от най-емблематичните сгради в София - някогашният театър "Ренесанс". Гасенето му продължи часове, докато постепенно огнената стихия беше овладяна.

През далечната 1940 г. сградата също изгаря, но е възстановена отново. През годините тя приютява кино "Възраждане", профсъюзен дом "Георги Димитров", а в по-нови времена е популярна като поп-фолк дискотека, която бе затворена в началото на 2016 г.

По този повод "168 часа" ви представя два материала посветени на богатата история на този паметник на културата.

Oткак се заевропейчихме пак, по българските земи се яви нов светец любовчия – Валентин. С ловки шопинг трикове и еротични задевки тоз фармасон вече 30 години се опитва да свали лозовия венец от челото на св.Трифон Зарезан. И да го тикне на сянка я в етномузея, я в изтрезвителя, я на теракота под масата... Зададе ли се 14 февруари, започват да хвърчат такива любови от сърца станиол с хелий, хартиени целувки и тем подобни електронни амбалажи, че бай ти свети Трифон трябва да се хване здраво за чашата, да не го издухат. А на модния вятър

хич и не му пука, че тук е прародината

на виното, на лозарските умения, че още древногръцкият поет Омир в "Илиада” е възпял черното вино на траките... И затуй по тези земи Денят на виното и св.Трифон – Дионисиий (още Бакхус) трябва много да го тачат. Пък да си се целуват, колкото щат. За жалост, в борби и неволи наш Зарезан стана и фолк звезда от балканската чалга. Това "Пие ми се, пие ми се", "Бели рози", "Чаше ломим в руке ми кърваве" влязоха трайно в репертоара му. Знаеше, но "забрави", че имаме искрящ и пенлив български химн на виното и любовта, запят още в далечната 1897-а, преди 120 години! Написан от такъв поет, бохем, любовчия и скандалджия - Кирил Христов, че от яд Лейди Гага може да си натика грамофончетата "Грами” в ушите.

“ЖЕНИ И ВИНО!

ВИНО И ЖЕНИ”

Прости мъртвило, роден край, прости!/ Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,/ и моят дух неудържим лети

към щастие - към бури и вълненйя?/ Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!/ Жени и вино! Вино и жени! (Кирил Христов, 1897 г.)

Вино, екзотика, страсти!

В жаргона на столичната бохема по онова време вече успешно шестват думите "гуляйджия" и "къркач" - в единствено и множествено число. "Шантонерка" пък тарикатите дълги години зовяха жената с фриволно поведение из шарените нощни заведения. Може би почерпили опит от професията на изкусниците (актрисите) в старите кафе-шантани? По-късно, с навлизането на автомобила в бита ни, се появи и названието "смукач"... Но да не скверним уважението на собственика към изисканата клиентела и да се взрем във вестникарска покана-реклама за вариете "Нова Америка".

С подробни обяснения на какви развлечения ще бъдат подложени почитателите на нощния живот и "тънката част" в София през 1920-е. Ето част от рекламите:

“Вариете “Нова Америка”

“Големия Зименъ салонъ "Нова Америка", който е Отъ дълги години единствено въ столицата заведение за приятно забавление, е изящно ремонтиранъ и реформиранъ за настъпилия вече сезонъ и понастоящемъ, съ своите

елегантни ложи на два етажа,

с блестящото електрическо осветление и превъзходна сцена има изгледъ на едно първокласно вариете, каквито се срещатъ само въ големите европейски градове.”

Всяка вечеръ програмата съдържа най-разнообразни номера, които изпълняватъ големи артистични сили. Между другите артистични сили, взимат участие още следните реклами:

“Музика", "Мери - английска певица & Лолита – руска певица & сестри акробати.

Полете - интернационална певица & Грете- виенска субретка.Съвсем прав е Глигоръ Петровъ да кани гордо в първокласното си европейско вариете. Истински "Мулен Руж" (премиера на 6.10.1889 г.), "Фоли Бержер" или "Лидо", но не в Париж, а в София!

През 1898 година пловдивчанинът Янко Петров държеше на площад "Трапезица", ъгъла с Ломска, кафе-шантана "Сан Стефано". Широк и красив за него време салон, облицован с дъб, и малка сцена. На нея пееха виенски и унгарски певачки, съпровождани на пиано от Ротшилд, а по-късно от един млад студент по правото - Попов. Янко беше прибрал при себе си своя брат Григор.

Заведението работеше много добре. Янко успя да спечели доста пари в малко години и с помощта на банкера Кьосе Ешкенази купи на публична продан от съдебния пристав празното място, на което бе построен днешният театър "Ренесанс". Тогава то беше някаква ливада до Вайсовата воденица, пред която течеше малка вада. Мястото почваше от днешната ул. "Нишка". Бай Янко загради мястото (поради липса на средства) с нисък 75 сантиметров пармаклък (тур. "парапет") и през същото лято го превърна в лятна градина-бирария под името "Нова Америка". На сцената й минаха видни артистки и артисти от европейските вариетета, между които и голямата немска танцьорка Лорей, която има голям успех из цяла Европа със своите серпантинни танци, осветявани разноцветно. Театърът се осветляваше с големите лампи "Лукс" посредством петролни пари. Когато трябваше

да се постигне някой сценичен ефект,

за което залата трябваше да остане тъмна, голямата лампа се смъкваше на пода и се скриваше в голям и широк кюнец от черна ламарина. В салона вместо фотьойли имаше маси за консумация. Спектакълът не пречеше на публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата заведението преставаше да бъде семейно вариете, а ставаше отново шантан. Ложите се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше истинско шампанско до зори.

Следното лято бай Янко построи с гръб към ул. "Ниш" голяма лятна сцена. Летният театър ежевечерно беше препълнен с публика. "Нова Америка" преуспяваше.

През Първата световна война театърът беше реквизиран за склад. След смъртта на Янко Петров

имотът мина в ръцете на брат му Григор, единствен негов наследник. Съпругата му кака Цонка, много сръчна търговка, успя да го разработи наново и след многократни поправки "Нова Америка" стана театър "Ренесанс". В него игра Матей Икономов шумната "На дне", а по-късно тук се настани Кооперативният оперетен театър. Недавна Силаги поиска да възкреси "Нова Америка", като възобнови Музикхола, но опитът му остана безуспешен." Георги Каназирски - Верин, "София преди 50 години", Изд. "Българска книга", Януари 1947 г.

Тази сутрин театър "Ренесанс” изгоря.

Вестник "Дневник", 24 август 1940 г.: *Престъпление или умисъл? Една престъпна нехайност *Над пет милиона лева загуби *Смелата борба на г. Захарчук и неговите помощници с огнената стихия в продължение на два часа *Стихийният пожар застрашава да унищожи цял квартал *Директорът на полицията произвежда следствие.

"Театър "Ренесанс", това е една от най-старите и най-популярни театрални сгради в Столицата. Едва ли има столичанин или посетител на Столицата, който да не е посетил тая сграда, която ще остане историческа за нашето сценично изкуство. Театърът е построен върху една площ от 1000 кв.м, в 1900 година. За времето си той е бил най- големият и най-модерен театър салон в страната. В него играе "Кооперативен театър" от основаването му. Миналата година в същия салон играеше първият у нас музик - хол. Този театрален салон е ням свидетел на развитието на нашето театрално изкуство. В него тази сутрин

избухна стихиен пожар,

който застрашаваше да унищожи из основи не само театъра, но и целия квартал, намиращ се между улиците "Антим І", "Пирот" и бул. "Македония".

Благодарение само на безграничната самопожертвувателност и тактичност на пожарния командир г. Юрий Захарчук и неговите помощници и всички пожарникари, кварталът бе спасен от унищожаване. Сградата на театъра, както и всички наоколо постройки е паянтова, каквито на времето са строени.

Тя е собственост на баба Цоца Петрова.

Първите съобщения за пожара

Точно в 4.20 ч. в редакцията ни се получи тревожно съобщение, че някъде в Столицата има страхотен пожар. Огнените езици на пожара са се виждали от най- крайните квартали на София. Веднага нашият дежурен сътрудник се отправи за пожарната команда. Още с излизането на улицата се чувствуваше мириз на изгоряло. На тъмния хоризонт се очертаваха високи димни облаци.

Скоро стана известно, че гори театър "Ренесанс". Само две минути след пожарната команда на мястото пристигнаха наши сътрудници.КАРТИНАТА БЕ СТРАХОТНА. Гореше целият театър. Огнената стихия се извиваше зловещо и отправяше закана към смелите помощници на г. Захарчук, че този път няма да бъде победена и ще извърши разрушителното си дело. Г. Захарчук обаче не се уплаши от тая закана и веднага се хвърли в тая безпомощна борба. Онова, което направи най-силно впечатление, е факта, че всички коли на пожарната команда обиколиха театъра и всяка една застана на своето определено място.

По-късно г. Захарчук ни обясни, че той е очаквал този пожар от 15 години насам и приготвил план за неговото изгасяване:

- Не един път аз съм предупреждавал, че тук ще бъде гробница на много хора, посетители на театъра, на много пожарникари, а може би и на мен. Никой не ме послуша, но въпреки това софийската пожарна команда знае добре своите задачи и сега ние се хвърляме в борба, която,

ако Бог не ни помогне,

ще бъде последната на мнозина от нас. Вижте, театърът е като кутийка и гори като кибрит, напоен с бензин.

Това бяха думите на г. Захарчук при пристигането му на мястото и няколко секунди след това всички хора се хвърлиха в борба с безпощадната стихия. Само за минутка всеки бе на своето място. Правеше впечатление, че не работи някакъв колектив от хора, а една прецизна машина, в която никоя част не скърца."

В крайна сметка театър "Ренесанс" изгаря на 24 август 1940 г. Следват бомбардировките над София 1941 – 1944 г. Под авиобомбите няма кой и защо да се занимава с възстановяване на прочутото кътче за развлечения. След Втората световна обаче историята на софийския "Мулен Руж" - вариетето "Нова Америка", продължава и се подрежда така:

Бирария-градина "Нова Америка", с ниска естрада (с гръб към вадичката), скара за кебапчета и трупата на италианеца Хуго Учелини (и сеньора) край Вайсовата воденица, пл. "Възраждане" – 1898 до 1914 г. Основателят Янко Петров, насърчен от успеха, скоро строи лека постройка със сцена и ложи, което е началото на театър "Ренесанс". Вариете "Нова Америка" след Първата световна война със собственик Григор Петров, 1918 -1940 г. В същите години театър "Ренесанс" и Кооперативен оперетен театър с ръководител Иван Станев – до пожара през 1940 г. След 1948 г. - Профсъюзен дом на културата с киносалон и работнически театър "Г. Димитров". От 1990 г. нататък "Син Сити" (от англ. "Град на греха") до... пожара на 26 март 2017 г. и руините му днес.

На сцената на "Син Сити" нашият Трифон Зарезан се превърна в балканска фолк звезда. С гастроли из цялата страна. А парижкото вариете "Мулен Руж" (от фр. "Червената мелница") скоро чества 130-годишнина с бляскав световен спектакъл.