Целта на преговорите е нов, исторически консенсус сред елита

Орисниците вещаят само 1 годинка живот на още нероденото правителство, но то може да се окаже яко и упорито същество. Успее ли да се пръкне, може да управлява чак до 2025 г., а после с леки изменения да продължи и до 2029 година.

Няма значение, че ще е от типа “орел, рак и щука”. Важното е, че страстите са утихнали и разпределението на дяловете ще става на чисто рационална основа. Времето на блъфовете и ултиматумите отмина. И ако всеки вземе полагащото му се парче от властта, защо му е да гони дивото?

Правителството ще повтори

“модела Сакскобургготски”, но на стероиди

В него ще участват всички партии освен ГЕРБ и “Възраждане”. ДПС ще е вътре, но инкогнито, за да сведе до минимум амортизацията. Ако разпределението на постовете се основава на рационални принципи, тази сглобка няма никога да се разпадне поради вътрешен конфликт. Единственото, което може да я разруши, е всенародно въстание и още нещо, но за него по-долу.

Вероятно в момента партиите договарят принципите, въз основа на които ще си разпределят постовете. А може и вече да са се договорили, щом Радев няма да протака свикването на парламента.

Принципите на разпределението могат много лесно да се изразят в математическа формула. Всяка партия получава кредит според депутатските си мандати, като за всеки министерски пост се определя условна цена. Същото се прави и за зам.-министерските постове, възловите агенции и т.н. После всяка партия ще си “напазарува” парчета от властта според отредения й кредит.

Вероятно и сега преговорите вървят на подобен принцип, но липсва формализираната прецизност. Това забавя процедурата, поражда ненужни спорове. С методите на математическото моделиране

преговорите могат

да се поверят на компютъра

Всяка партия вкарва размера на своя кредит и предпочитанията си, а компютърът изплюва готов кабинет за секунди. Днес това звучи като фантастика, но във века на изкуствения интелект ще е рутина.

Уви, засега преговарящите още разчитат на своя несъвършен човешки интелект, който е подвластен на инстинктите за репродукция и доминация. Това ще им отнеме доста технологично време, но резултатът може да се предвиди отсега.

Например ПП със своите 67 мандата ще насочи кредита си към министерствата, които преразпределят повече пари. Тук главен конкурент ще е конгломератът ДПС и ИТН, защото заедно те имат цели 59 мандата.

Свалям шапка на Доган и Карадайъ, те са гросмайстори. Но пък в предишния парламент разполагаха с общо 94-ма депутати, обаче пък паднаха жертва на третия смъртен грях – гордостта.

След гордостта идва смирението. Затова сега

ДПС ще остане в сянка, но ще вземе своите министерства

чрез ИТН. Това също бе част от „модела Сакскобургготски“ - в периода 2000-2004 г. БСП уж не бе коалиционен партньор, но получи своето.

Затова според мен ИТН гарантирано ще вземе земеделието. Вероятно ще вземе и икономиката, но с леко орязани финансови потоци. Въпрос на сделка е каква част от тях ще се пренасочат към новосъздаденото Министерство на иновациите, което ще отиде при ПП. Високият кредит на ИТН плюс ДПС в сянка може да купи още нещо, но какво? Може би ДАНС?

БСП ще си запази МВР, тъй като Бойко Рашков чегърта усърдно и това е в интерес на всички партньори. Но кредитът е ограничен, само 26-има депутати. Може да й подхвърлят здравеопазването и социалното министерство заедно с очакваните кахъри.

Естествено, че

в тази конфигурация няма да е възможна никаква лява политика

Може да се очаква още по-десен завой. Ами ако правителството реши да приватизира държавните болници? Тогава БСП пак ще се насади на пачи яйца.

Няма проблеми, тя е свикнала. Нищо не пречи да остане в горда опозиция, но 3 петилетки извън играта ще й дойдат множко.

Така стигаме до ДБ с нейните 16 депутати. Те обаче са важни, защото имат по-голяма тежест пред посолствата. Затова Христо Иванов ще получи правосъдното министерство, където отново ще удари на камък, едва ли ще успее да промени статута на прокуратурата и да изчегърта Гешев. Да напомня, че ДПС плюс ИТН имат 59 депутати, а ГЕРБ още 59. Заедно – 118 депутати. Трудно ще се получи конституционно мнозинство.

Интересите на кръга “Капитал” този път ще бъдат представени не толкова чрез ДБ, колкото чрез ПП. Например Асен Василев взема финансите, това е гарантирано. Да не говорим за предполагаемия премиер Кирил Петков. Вероятно ПП ще поиска финансите и иновациите, транспорта, енергетиката, образованието и разбира се, външните работи. Въпросът е дали кредитът й ще стигне.

Нарочно оставих ПП за накрая, тъй като предстоящото правителство ще може да се похвали с едно историческо постижение.

То най-сетне ще помири ДПС с “капиталците”. Това дори може да се окаже “началото на едно прекрасно приятелство,” както би се изразил героят на Хъмфри Богарт от култовия филм.

За българските мащаби този поврат

може да се сравни с преориентацията на САЩ към дружба с Китай

при президентството на Никсън. Тогава измаменото камилче се оказа СССР. Сега и у нас това ще е ГЕРБ, с което ще се преформатира целият клиентелистки модел на късния преход.

В резултат новото правителство ще снеме антагонистичните противоречия между елитите в близкото минало, постигайки много по-добра кохезия и хармония по върховете на обществото. Съответно ГЕРБ ще бъде изтласкана към простолюдието и социалните низини, което вероятно ще й отива на стилистиката, но не и на дясната идеология.

Така че, ако изобщо възникне, новото правителство ще стъпи на много по-здрава основа. На изборите през 2025 г. вероятно партиите ще се поразместят, но принципите, които се създават днес, ще гарантират бърз и безпроблемен преход към новия консенсус. И така до 2029 година.

Какво може да събори новото управление? Както казах в началото, народното недоволство може да се окаже фатално, особено през първата година. Очертава се тежка зима.

Другата голяма заплаха за предстоящото правителство е разпадането на ГЕРБ. Тогава ще изчезне главната причина за разбирателството между коалиционните партньори и ще лъснат различията. Освен това кой ще поеме вината за тежката зима?