Дойде ли президентска кампания, ГЕРБ се сковава от шубе

А можеше,

родино свидна!

Да, проф. Герджиков можеше дори да бие на президентските избори, ако бе професионално “опакован”, както биха се изразили продуктовите факири. Или може би “разопакован”, тъй като и до ден днешен за неакадемичното простолюдие той е господин Никой.

Голямо шубе тресе ГЕРБ. Не знам какво им става, но

правят всичко

възможно да

нямат свой

президент

Може би лесната победа срещу силни противници през 2011 г. им завъртя главата и до днес не могат да слязат на земята и да запретнат сериозно ръкави?

Тогава се роди крилатият лаф, че стига да пожелае, Б. Б. можел и магаре да вкара в президентството. Не, не може! И породист жребец не може!

Успехът на г-н Плевнелиев през 2011 г. се дължеше колкото на ГЕРБ, толкова и на него самия. Като регионален министър той вече бе постигнал най-високия политически рейтинг в страната, по-висок и от на шефа си. Освен това бе направил чудесно впечатление с приветлив външен вид, маниери и изказ. Дамите го харесваха. Неслучайно победи сериозния и чаровен екип на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов с над 5 пункта.

Ако по време на мандата си се бе въздържал от някои по-грантоедни изяви,

спокойно

можеше

да спечели

и втори мандат

А можеше и да загуби, но не и с позорната разлика от 23 пункта. Уви, поради незнайни причини тогава ГЕРБ изтърва питомното, за да гони Михаля. Очевидно това се дължеше на някои вътрешни йерархични напрежения, които се разрешиха с “Апартаментгейт”.

Но ако през 2016 г. ГЕРБ се провали заради нехаризматичния кандидат, този път

загуби заради

крайно

несериозната

кампания

Силен кандидат от силна партия – това е само предпоставката за успеха, но нужно е и много, много повече.

Проф. Герджиков можеше да е много по-харизматичен кандидат, но това се изгражда постепенно, с много пот и вдъхновение, с помощта на талантлив екип. А той хем бе почти неизвестен, хем ГЕРБ го извади във възможно най-последния момент. То е все едно състезател по висок скок да си върже 20 кила тежести при опит да подобри световен рекорд.

За да бъде успешна, кампанията на г-н Герджиков трябваше

да започне

още от

2020 година

и да се надгражда чрез внимателно режисирани изяви при един или друг повод. Той говори много добре, културно и интелигентно, но някак си равно. Липсват онези бисери, които остават в съзнанието. Такива фрази не идват спонтанно, а се подготвят внимателно от самия кандидат и от неговия екип. Той трябва да има истински автори.

Нямам предвид дежурните пиарски лаладжии, а хора с литературен талант, с успешен опит в писането на аргументи, афоризми, метафори и хумор. Нищо подобно не се забеляза в изявите на г-н Герджиков. Да, той говореше интелигентно, уравновесено, но запомнихте ли някоя негова фраза? Нещо, което да напомня знаменитото: “Не питайте какво вашата страна може да направи за вас, а какво вие можете да направите за страната си”?

Разбира се, като познавач на класиката проф. Герджиков би могъл да бръкне много по-назад във времето и да извади какви ли не шедьоври.

Но е нужен и сериозен труд на сериозен колектив. Освен това е нужна и известна

доза автохумор

– това винаги

пленява

публиката

Повечето американски президенти, дори и Тръмп, не пропускат повод да се пошегуват със себе си. Например Джон Кенеди понякога започваше така: “Здравейте, аз съм братът на Боб Кенеди, главния прокурор на САЩ”. Като поутихне смехът, добавяше: “Сериозно, реших да му дам да натрупа малко стаж като главен прокурор, преди да се заеме със самостоятелна юридическа практика”. Смях в залата. Публиката си казва – ей, ама той бил

народен човек,

с него е винаги

весело!

У нас този жанр напълно отсъства освен може би при Бойко Борисов.

И най-много липсва при Радев, който

не може

да излезе

от генералската

поза, освен

за да направи

коремното

Щеше да е лесна плячка за Герджиков.

Разбира се, освен хумор трябва да има и сериозно съдържание. Не бих се наел да твърдя кой спечели телевизионния дебат между генерала и професора, но ако изключим въпроса за Крим – не се усети някаква радикална разлика. Състезанието си остана в рамките на позата и дикцията. Нищо ново.

Ако всичко е горе-долу същото, защо ни е нов президент? Я да си караме със стария!

Добре, а с какво принципно ново послание можеше Герджиков да победи Радев? То трябваше да е нещо много голямо и много важно, което в момента ни липсва. Тъй като съм на вълна цитати, сещам се за великия лаф от речта на Линкълн в Гетисбург – “управление на народа от народа и за народа”. Какво имаме днес в България?

Управление на

елита от елита

и за елита. Както

е казал Ленин,

ето, тук е зарита

собаката!

Какво пречеше на проф. Герджиков да обещае повече власт на народа? Власт, която да се излъчва от долу на горе, в обратна посока на генералската власт? Като класик професорът би могъл да направи сравнение между Атина и Спарта или между Атина и тираничната Персия. Но уви, дори това най-слабо място на Радев не бе атакувано! Е, къде е тръгнал тогава?

Тази безличност на посланията вероятно е продукт на новата мода - партиите да не излъчват свои кандидати за президенти, а да се крият зад “независими” фигури. Успехът на БСП през 2016 г. се превърна във всеобщо правило. Кандидатските двойки се водят от

“безпартиен”,

единият трябва

да е военен, а

вторият - жена

Такава била “печелившата” формула. Кой ви излъга, че това е печелившата формула? Който и да е, едва ли има повече от две гънки. До този момент Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев бяха все партийци. Е, за Плевнелиев има някои уговорки, но вече той бе здраво обвързан с ГЕРБ.

26 години партийният кандидат бе печелившата формула. Какво толкова се промени? Кога партиите започнаха да се страхуват от сенките си?

Всичко тръгна от гръмкия провал на Цецка Цачева. Но ако тогава БСП можеше да се яви пак с Калфин и Данаилов, гарантирано щеше да спечели, нямаше никаква нужда да се качва на самолета. Обзета от гузна съвест и ниско самочувствие, БСП заложи на генерал – исторически трансджендър за една социалдемократична партия.

Левите никога не

дават власт на

военните – това го

правят десните!

Но какво да очакваме от една ужким лява партия, която въведе най-дясната данъчна система в света? Всичко ѝ е наопаки. Радев просто й нанесе “удара на милосърдието”, та да не се мъчи повече.

Днешните партии умират от бездарие, безидейност и шубе. Само едно може да ги изправи на крака, но няма да го кажа, защото читателят вече го знае. Същото, което Герджиков пропусна да спомене.