Как в България започна да се усеща, когато мините от гръцкия дълг заплашиха еврозоната

На 15 септември 2008 г. в 1,45 часа сутринта четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ “Лемън Брадърс” обявява фалит. Причината - банков дълг от 691 млрд. долара, дълг в акции от 155 млрд. долара и активи на стойност 639 млрд. долара. И когато служителите на “Лемън” започват да напускат главната квартира на компанията на Седмо авеню 745 в Ню Йорк, на Уолстрийт цари невиждана дотогава паника, а хората в България си мислят, че и тази криза ще им се размине. И не се впечатляват особено от този фалит, който остава един от най-зрелищните моменти в развихрилата се световна финансова криза през 2008 г.

През 2009 г. еврозоната попада на мините от гръцкия дълг, заплашена е от разпад и това започва да се усеща и в България. Това е и годината, в която Сергей Станишев приключва мандата си като премиер на правителството на тройната коалиция (2005-2009), а софийският кмет Бойко Борисов загрява с бутонките за една дълга политическа кариера като министър-председател. Станишев все още е безспорен лидер на БСП, а Борисов е неформален лидер на ГЕРБ, защото като кмет няма право да е председател на създадената от него партия.

Годината в България започна с високо политическо и социално напрежение. То изби в първия многохиляден протест за 2009-а. На 14 януари над 3 хиляди души излизат пред Народното събрание на протест срещу управлението на тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ. Полицията се намесва с брутална сила под предлог, че има сигнал за бомба и разгонва протестиращите. Срещу управлението тогава протестираха студенти, лекари, природозащитници, млекопроизводители и зърнопроизводители. През март 8000 служители на МВР протестират за по-високи заплати.

Пак същата година се задават избори за евродепутати и за български парламент. Вместо да се проведат по схемата 2 в 1 (за да се спестят 15 милиона лева), вотът за европейски депутати става на 7 юни, а за парламент - месец по-късно, на 5 юли. Така от всички 17 места за Европарламента ГЕРБ взема 5, ДПС - 3, “Атака” - 2, БСП - 4, НДСВ - 2 и Синята коалиция - 1 плюс 1 по-късно.

Изборите за парламент печели ГЕРБ с 1 678 641 гласа. Той му носи 39,7% тежест в Народното събрание и 117 депутатски места. БСП има 748 147 гласа и 17,7%, или 40 депутати, Синята коалиция - 285 662(6,76%), ДПС са трети с 610 521 (14,45%), “Атака” е с 395 733 гласа (9,36%), а РЗС - 174 582 гласа и 4,13%.

Две от трите партии в доскоро управлявалата тройна коалиция губят драстично. НДСВ остава под чертата със 127 470 гласа, което е едва 3% от гласовете. БСП губи цели 40 места, а само ДПС вдига резултата с 3 места нагоре.

Пак тогава по време на предизборна обиколка в село Кочан, община Сатовча, лидерът на ДПС Ахмед Доган казва следното: “Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансиране в държавата”.

Доган обяснява по-късно, че думите му са извадени от контекста. Неговата теза бе, че така обяснявал на избирателите си правомощията на народния представител (“той можел само да лобира за отпускането на субсидии и средства от еврофондовете, но няма власт да ги отпуска”). Изказването му засили негативната кампания срещу ДПС, която се превърна в най-атакуваната партия от тройната коалиция.

БСП пък залага на негативна кампания към ГЕРБ и Синята коалиция, помнят се онези клипове, които твърдяха, че

коалиция между

Бойко Борисов и

Иван Костов ще бъде

пагубна за държавата

Дясната опозиция също атакува правителството на Станишев. И в тази напрегната ситуация в БСП излизат на повърхността противоречията между отделните групировки в партията. Един от конфликтните моменти е свързан с подреждането на партийните листи в Коалиция за България. За водач на листата за Европарламента бе определен Ивайло Калфин, който не е член на БСП и това разгневява партийната опозиция на Станишев.

Татяна Дончева, един от критиците на Станишев, бе поставена на неизбираема позиция в същата листа, обяви, че напуска политиката. После посочи, че причината е другаде - защото решенията в партията се вземат от един много тесен кръг около Станишев.

И при листите за българския парламент Станишев налага на избираеми места политици от по-младата генерация като Антон Кутев, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Кирил Добрев... Така в тази критична за Станишев година

изгряват звездите на

Мая Манолова и

Корнелия Нинова,

която от януари 2009-а става и говорител на ВС на БСП.

Тогава социалистите обещават минималната пенсия да стане 200 лева, минималната работна заплата - 400-450 лева - два пъти повече от нивото през 2009 г., а средната заплата да скочи двойно на 900-950 лева след 4 г.

Обещанията са хубаво нещо, но заради настъпилата икономическа криза дни преди изборите през юли Станишев обяви, че вдигат пенсиите и замразяват заплатите на министрите. Това обаче не спасява управляващите партии. Либералният център, който властва в онези години, буквално катастрофира и НДСВ, оглавила този процес в управлението на страната през 2001 г., поема към финала на партия със затихващи функции. Повтаря се обаче явлението “Сакскобургготски” - чисто нова политическа формация (по подобие на НДСВ) печели първото място. И тъй като се случва за втори път в рамките само на 8 г., анализаторите тогава твърдят, че

партийната система в

България е незряла и

нестабилна

Явно българските партии не се делят на съюзи на статуквото и на промяната, а са дълбоко присъщи за политическата сцена у нас през последните 20 и повече години. Което пък много улеснява политическото инженерство на български терен. По принцип.

И две важни препратки, които добре обясняват къде сме сега и къде бяхме “тогава”. В последната година на тройната коалиция според индекса на корупцията на “Прозрачност без граници” България е зад всички останали членки в ЕС, нищо че американският президент Джордж Буш нарече премиера Станишев “Мистър Клийн” през 2007 г., а през 2008 го посрещна в Белия дом. Центърът за изследване на демокрацията определя ситуацията в страната в доклад, озаглавен “Престъпление без наказание”, като “растяща напаст”. А първият остър сблъсък между Станишев и Борисов е през април заради боклука на софиянци. Тогава Станишев иска да се обяви криза, а част от функциите на столичния кмет да се изземат, като не кметът Борисов, а държавата да казва кой ще чисти столицата.

През септември Симеон Дянков дебютира в Брюксел на среща на финансовите министри от ЕС и прогнозира, че кризата в България ще удари дъното през есента, а излизането ще е през април - май 2010 г. Години по-късно Дянков си спомня за тези критични месеци така: “Имах очаквания за трудности. Но това, което заварих тук, надмина всичко - особено между 2009 и 2011 г. беше много трудно. Едната причина беше финансова, а другата - приобщаването ми към политическите нрави на България.

Първите си шест месеца като министър, от средата на 2009-а до януари 2010-а, аз отдадох на задачата да имаме балансиран бюджет. Обикалях много активно държавите-членки на еврозоната, обяснявайки им как ние сме отличник и още от 2010-а те ще видят това. И тогава дойде денят, който винаги ще помня, когато ми звънна един от вътрешните телефони. Неочаквано директорката по изпълнение на бюджета Светла Костова ми каза: “Трябва да ви съобщя нещо неприятно, открихме още 3,5 до 5 млрд. лв. допълнителен дефицит”. До този момент дефицитът беше около 1,5 млрд. лв. А става въпрос за 3-4 пъти увеличение. В първия момент помислих, че някъде сме забравили да сметнем нещо. И ми трябваше ден, за да разбера, че тази сума идва от сключени договори, чието обезпечение липсва в бюджета. Всички министерства, всички агенции, голяма част от общините масово са подписвали договори, които в бюджета просто ги няма. Това беше може би най-кризисният ми ден от гледна точка на финансите. Три години ни трябваха да изчистим този дефицит. 2009-а ще остане в историята като най-тежката в икономическо отношение година сред 1997 г., оттогава не сме имали такъв спад на икономиката.”