Уважаваха го не само заради успехите, но и заради нетипичното за един защитник джентълменство на терена

Като скиор участва на олимпийски игри, а с футболната фланелка се изявява на две световни

Днешните родители повече от всичко на света мечтаят отрочето им да покаже талант и да пробие в световния спорт, където са славата и парите. Затова и обикалят неуморно с децата си на различни видове тренировки, докато налучкат дали наследниците са добри в тичането или хвърлянето на топка. Или пък не ги бива за спорт и е по-добре да залягат над математиката и литературата.

Едно време не е било така. Родителите имат съвсем други грижи, а малчуганите сами трябва да си търсят късмета на терена или на пистата. И въпреки че няма кой да ги разкарва с колата, да им купува спортна екипировка и дори да бута луди рушвети на треньорите, тогавашните деца покоряват върхове, които днес са недостъпни за подрастващото поколение. А има и такива диаманти, които се раждат веднъж в живота.

Александър Шаламанов беше точно такъв скъпоценен камък в короната на българския спорт. Преди дни легендата на "Славия" си отиде на 80-годишна възраст. Часове след неговата кончина президентът на "белите" Венци Стефанов обяви, че стадионът в "Овча Купел" ще бъде кръстен на един от най-великите ни български футболисти за всички времена. Но това е най-малкото признание за Александър Шаламанов. На него трябва да кръстят улица, язовир, планински връх и дори някое новообразувано населено място, защото е безспорен приносът му за просперитета не само на спорта ни, но и на националното ни самочувствие.

Роденият през 1941 г. софиянец още с първите си по-уверени крачки по широкия свят загатва за невероятните си спортни умения. В един момент тренира волейбол, ски, футбол, като и в трите дисциплини е невероятно добър. Младият вундеркинд е едва на 16, когато печели първата си шампионска титла в гигантския слалом за юноши, а през следващите 2 години обира медалите и в трите дисциплини на алпийската комбинация. А някъде помежду другото става републикански юношески шампион с екипа на “Левски”, който по това време е прекръстен на “Динамо”. За волейбол почти не остава време, въпреки че и там е готов да постигне големи успехи.

Добрите му резултати на снежната писта го вкарват в националния отбор на България, с чийто екип Александър Шаламанов се явява на олимпийските игри в Скуо Вали през 1960 г. В американския курорт младият ни скиор не успява да се представи добре, но за това си има наистина добро обяснение. Останалите състезатели разчитат на най-модерна за времето си екипировка, докато нашите ползват дървени ски.

"Правеше ни ги Бай Славе от Самоков и въпреки че беше страшно добър майстор, пак нямаше как неговите ски да конкурират тези на големите отбори. Да не говорим че нямахме лифт тогава и след всяко спускане се катерехме по един час нагоре по баира. А другите за секунди са на върха и могат да направят десетки опити, докато ние газим преспите", разказва приживе Александър Шаламанов.

Той обаче остава с добри спомени от олимпийските игри, тъй като е разгледал нещичко от Страната на неограничените възможности, а на откриването се среща с тогавашния вицепрезидент Ричард Никсън.

Бъдещият президент на САЩ се задържа за по-дълго при българския отбор заради съпругата си Пат. Тя е особено впечатлена от белите кожухчета от агнешка кожа, с които са облечени нашите олимпийци. Атрактивните униформи са направени в завод, намиращ се на Гара Искър и изненадващо много се харесват на американците.

Шаламанов е сигурен участник и за следващите олимпийски игри, но в живота му се намесва председателят на Централния съвет на БСФС Стефан Петров, който отсича, че младежът може и да има качества като скиор, но ще е много по-полезен на футбола. А най-популярният спорт у нас и тогава, и сега има привилегията да получава това, което иска. Както вече стана дума, Шаламанов започва със синия екип, но желанието му е да играе за "Славия".

"Винаги съм бил славист и от 1958 г. не съм мърдал от "Овча Купел". В казармата изиграх три мача за ЦСКА и Крум Милев толкова ме хареса, че беше готов буквално да ме осинови, но сърцето ми ме теглеше към белия екип", разказва по-късно великият ни защитник.

Въпреки че не играе в един от двата гранда, той постига гигантски за възрастта си успехи.

Едва на 22 г. е избран за футболист на годината през 1963 г., след като със "Славия" печели Купата на Съветската армия и дебютира за националния отбор.

С държавния тим Шаламанов играе на две световни първенства и се изправя срещу велики футболисти. Какво да кажем за Мондиала в Англия, където е натоварен със задачата да спира атаките на звезди от ранга на Пеле, Гаринча, Еузебио и голямата звезда на Унгария Флориан Алберт.

"За Пеле и Гаринча само бяхме чели по вестниците, а в следващия момент трябва да играем срещу тях. Излязохме по-респектирани, отколкото беше нужно и сякаш по инерция загубихме с 0:2. В следващите мачове ни се случи същото. Сякаш още от съблекалнята се бяхме предали, знаейки, че в отбора на Португалия блести Еузебио, а в този на Унгария Алберт. Спомням си, че преди мача с Португалия от техния щаб подариха на всички по една библия.

След загубата много от момчета сритаха библиите, а после партийните дейци ги прибраха. Само Иван Давидов успя да скрие своята библия и да си я донесе тайно в България", разказваше навремето Александър Шаламанов. Той участва и на световното в Мексико, където също катастрофираме заради зле планирана подготовка. И въпреки това качествата му не остават незабелязани от останалия свят, след като блести особено силно през 1967 г.

Тогава с националния отбор завършва на първо място в квалификационната група за европейското първенство, а със "Славия" стига до полуфинал в турнира за КНК. Същата година е избран в звездния отбор на Европа редом с легенди като Лев Яшин, Джеки Чарлтън, Франц Бекенбауер, Джордж Бест, Еузебио, Джачинто Франкети... Пак в края на 67-а е награден и с купата за индивидуално спортсменство на вестник "Земеделско знаме". И това съвсем не е маловажно признание, тъй като Шаламанов печели симпатиите във футболните среди не само с чисто техническите си качества, а и с джентълменското си поведение на терена. Става известен с перфектните си шпагати, с които обезоръжава противниковите нападатели, без да им нанася физически щети.

"Знам, че като ритнеш друг, ще го боли. Ако те ритнат – и теб ще те боли по същия начин", обясняваше мотивацията си да бъде коректен на терена Шаламанов.

Спира с футбола през 1974 г., но не по собствено желание. Някакъв анонимен полковник от Строителни войски го вика преди началото на подготовката и го уведомява, че ръководството е решило да го освободи. Въпреки това остава верен на "Славия", изявявайки се като помощник, а след това и като старши треньор. А признанията продължават да идват при него много след като се е отказал от активната си футболна кариера. Редица големи имена в треньорската професия единодушно го обявяват за най-добрия десен защитник в историята на българския футбол.