Случаят с посланиците показва майсторството на Ердоган да използва максимално конфликтите между глобалните фактори

Турският президент за пореден път учуди света. Показа, че когато реши, може да бъде много решителен и безкомпромисен. Преди няколко дни Ердоган се разпореди турското външно министерство да обяви за персони нон грата посланиците на САЩ, Канада, Германия, Франция, Швеция, Холандия, Норвегия, Финландия, Дания и Нова Зеландия. От тях осем са на държави, членки на НАТО. На митинг в турския град Ескишехир Ердоган заяви: “Аз дадох необходимите разпореждания на нашия министър на външните работи и казах, че трябва да се направи. Тези десет посланици трябва незабавно да бъдат обявени за

персони

нон грата,

подредете незабавно нещата”. Новината моментално обиколи света и бе коментирана по различни начини. Веднага си пролича кои държави се отнасят официално с неприязън към Ердоган и кои - благосклонно към него.

Интересно! В списъка на изброените страни липсва много релефно Великобритания. Естествено че това не е случайно. Ако Анкара се върти плътно в някоя геостратегическа орбита, то тя е само тази на Лондон. Масово по инерция започнаха традиционните нападки срещу Ердоган. ВВС излъчи по темата само сурови факти, без да взема страна. А изгонването на американски посланик от коя да е държава е топновина! Какъв бе поводът за бурната реакция на Ердоган?

На 18 октомври шефовете на десетте дипломатически мисии в Анкара се намесиха недипломатично във вътрешните работи на нашата съседка. Всички те направиха съвместно заявление, в което призоваха да бъде освободен “филантропът и правозащитник” Осман Кавала.

Кой е той?

Осман Кавала (64 г.) е основател на културния фонд “Анадолу култур” (Anadolu Kultur). Той е бизнесмен и един от най-шумните граждански активисти и голям критик на Ердоган. Някои го наричат “турския Сорос”. Турските власти считат, че той е финансирал опита за държавен преврат през 2016 г., както и безредиците в истанбулския парк “Гези” през 2013 г.

На 18 октомври 2017 г. Кавала е арестуван на летището в Истанбул. През февруари 2020 г. истанбулският съд го оправда по делото за безредиците в парка “Гези” и го пусна на свобода. Същия ден той отново е арестуван и обвинен за участие в пуча през 2016 г. През декември 2019 г. Европейският съд по правата на човека призовава турските власти

да освободят Осман Кавала

“Имайки предвид постановленията на Европейския съд по правата на човека по този въпрос, ние призоваваме Турция да освободи срочно Кавала”, написа в Twitter американското посолство в Анкара. Реакцията на Ердоган беше мигновена: “Нима това е тяхна работа да учат Турция? Кои са те?”. Всичките

десет посланици

са привикани в турското външно министерство да дават обяснения. Ердоган им постави условие или да започнат да разбират Турция, или да си ходят. В понеделник, 25 октомври, към края на деня американското посолство направи заявление, че спазва турските закони и няма намерение да се намесва във вътрешните работи на турската държава. Канада, Нидерландия и Нова Зеландия направиха аналогичен анонс, а Норвегия и Франция шернаха американското съобщение. От администрацията на Ердоган веднага реагираха, че президентът е възприел “позитивно” тези действия. Турският държавен глава направи изявление пред пресата и

оцени реакцията на дипломатите като

“крачка назад”

Накрая Ердоган заключи: “Никой не може да остане в Турция, ако тази персона няма да проявява уважение към нашата страна. Това ново тяхно (на посланиците) заявление показа, че са направили крачка назад. Сега те ще бъдат по-внимателни в своите заявления”. По този начин приключи “бурята в чаша вода” в Анкара. По-късно Държавният департамент съобщи, “че американският посланик ще продължи да изпълнява своите задължения и най-добрият път напред е сътрудничеството”.

Ердоган игра в случая ва банк. Рискът за него е голям. Той унижи демонстративно своите западни съюзници в навечерието на римската среща на G-20, която ще се състои в края на октомври. Това европейците ще го запомнят. Но САЩ и Великобритания разчитат много на “опърничавия” Ердоган. Турция играе важна роля в полза на новата англосаксонска геостратегия срещу Русия и Китай. Анкара продава дронове “Байрактар” на Украйна, не признава Крим за руски, влиза в Средна Азия в бившите съветски републики по линия на сътрудничеството на тюркските народи, периодично остро конфликтува с руските военни в Идлиб, Сирия, и влезе в Закавказието. Турците не са удобни и за Китай. Анкара продължава да сътрудничи с уйгурите, които създават проблеми на Пекин. Турците не са се отказали да търсят по-сериозни позиции в Афганистан, който е ключова държава за Москва и Пекин. Въобще Анкара изпълнява отлично

ролята

на англосаксонско прокси. От друга страна, испанският вестник “Ел Паис” от 25 октомври написа, че “Ердоган е избегнал криза със Запада, като е направил крачка назад в експулсирането на посланиците”. Очевидно дипломатическата драма в Анкара има двоен прочит. Това, че турската лира и турската икономика имат сериозни проблеми, е факт. Но ще позволи ли Лондон на своя “приятел” Ердоган да потъне във финансово-икономическото блато? Едва ли. Ердоган е прекалено полезен и може да бъде още по-полезен на НАТО и ЕС. А предстоят и събития на Балканите, където турците работят в полза на Вашингтон и Лондон.

Малко вероятно е на Ердоган да му се случи нещо неприятно точно сега. За по-късно вече няма гаранции. Днес Ердоган кукурига като петел на разсъмване, а това дали ще се съмне, е друг въпрос. Всъщност случаят с посланиците показва майсторството на Ердоган да използва максимално маржа, който се отваря в конфликтите между глобалните фактори.