Досегашният носител на короната Петър Жеков отказа да се признае за победен

Голмайсторът на “Берое” обещава да играе до декември, а след това ще пита жена си дали да се откаже от футбола

Хората се чувстват длъжни да помнят първата целувка, първия работен ден или щастливия миг, в който са научили, че ще стават родители. Но годините си минават и спомените избледняват. Остава само усещането за нещо прекрасно, което е минало през живота ни и е оставило своя неизличим отпечатък. Мартин Камбуров сигурно също е отделил кътче в сърцето си за великата радост след първия си гол във футболния елит. Само че не очаквайте от него да ви разкаже в детайли коя ръка е вдигнал победоносно към небето, кой съотборник първи е дошъл да го поздрави и какво си е казал с близките след мача. Все пак оттогава са минали 22 години и на нападателя са му се случили толкова други неща, които уж трябва да ги помниш, но с времето избледняват.

Тези дни обаче на Марто му се наложи да се върне към първото си попадение в онзи мач на неговия "Ботев" (Пд) с "Нефтохимик" през 1999 г. Защото това беше началото на едно невероятно приключение, завършило с уникално постижение. Дори и най-големите врагове на футбола сигурно са чули за 254-тия гол на Камбуров, с който той подобри рекорда на Петър Жеков за най-много попадения в елита. Легендата на ЦСКА стоя на върха невероятните 47 години и, да си признаем, никой не вярваше, че ще се яви претендент за короната му.

Жеков гради своята легенда в едни далеч по-романтични времена за футбола, когато всички на терена се вълнуваха много повече за красотата на играта. След това дойдоха компютърните програми, които вместо треньорите да изчисляват кой кога и къде да играе. Самите играчи се превърнаха в машини, мислещи единствено за това как с минимални усилия да спечелят максимална финансова изгода от престоя си на терена. С идването на ВАР сякаш най-популярната игра в света съвсем изгуби своята непредвидимост. Чудесата вече нямат място на терена.

И все пак Камбуров успя да сътвори магия, за която ще се говори дълги години. Всъщност не години, а десетилетия, защото рекордът му за най-много голове във футболния елит едва ли ще бъде подобрен и след един век.

На хоризонта не се задава достатъчно талантлив и толкова дълголетен голмайстор, който да вкара повече от родения в Свиленград таран.

А и не забравяйте, че нападателят на "Берое" продължава да играе и при добро стечение на обстоятелствата ще продължи да трупа попадения на сметката си, за да стане още по-недостижим. Въпросът сега е колко още сили са останали в краката му.

Само след няколко дни Мартин Камбуров ще навърши 41 години. Мнозинството от неговите колеги на тази възраст отдавна са се пенсионирали и са опитали да завъртят някакъв бизнес, за да не похарчат на бърза ръка спечеленото в славните години. Марто обаче остана именно за да подобри рекорда на Петър Жеков. И доказа, че въпреки преклонната си за професионалния спорт възраст него все още го бива много повече от младоците, които само си губят времето по школите и удобно потъват във всеобщата посредственост, завладяла българския футбол.

"Доста съм си мислил какво ще кажа след този толкова важен гол. Сега разбирам, че няма смисъл от чак толкова силни думи. Чувствам удовлетворение, това е! Сега мисля да бъдещето си. Имам договор до декември и ще направя всичко възможно да спечеля максимално много точки за "Берое". А след това... Жена ми не ми дава да играя повече, защото иска да си се прибера в Пловдив", разказва най-плодотворният голмайстор в "А" група. След своя 254-ти гол той буквално е залят от поздравителни обаждания, съобщения, телеграми. "Респект, Мартин Камбуров", написа и голмайстор номер 1 в историята на националния отбор Димитър Бербатов. Като човек, вкарал толкова много голове за държавния тим, Митко Бербатов със сигурност е наясно какво му е коствало на неговия колега да навърти толкова много попадения по българските терени, и не се поскъпи да изрази своето уважение.

По-пестелив откъм похвали обаче бе самият Петър Жеков. Сигурно на ветерана не му е бил лесно да се раздели със славата на най-успешния в занаята, която му стоеше като удобна мантия почти пет десетилетия.

Легендата вкарва последния си гол с екипа на ЦСКА през сезон 1974/1975 г. И след това му остана единствено да се наслаждава на уважението на публиката. Сега, когато вече има по-успял от него, Петър Жеков дори оспори постижението на Камбуров. Носителят на златната обувка се сети, че има още осем гола, които обаче не са включени в официалната му статистика.

"Наскоро си открих още осем попадения, които не са ми преброени. Аз играя още от десети клас. През 1961 г. нямаше никаква кореспонденция и оттам идва объркването. Едно радио имаше пред "Балкантурист" в центъра и като почват да предават мач, всички се събираха там. Всичко съм проучил, имам документи на английски и на български, които доказват тези голове", категоричен е Петър Жеков пред "България днес". Дори и никога да не му признаят головете за "Димитровград", легендата на ЦСКА пак не пада по гръб и продължава да се смята за най-великия.

"Десет години играе повече от мен, това е нормално. В проценти не може да ме бие", отсича Жеков. Всеки може сам да прецени кое е по-великото постижение.