Псевдонаучен анализ на кризата в България

Науката не може да обясни текущата политическа криза у нас. А когато науката е безсилна, тя отстъпва място на псевдонауката. Тук предлагам един фундаментален анализ с инструментите на тази дисциплина.

Това, което се случва у нас, е преврат, но в рамките на демокрацията. Затова той е непълноценен, латентен и страда от тежък запек.

Всеки преврат представлява смяната на управляващия елит с неговия противник, контраелита. Но за да победи, контраелитът има нужда от помощта на антиелита. Това е схемата според великия италиански откривател на закона, че 20 процента от хората пият 80 процента от грапата.

Елитът управлява. Контраелитът иска

да управлява. Антиелитът иска

да свали управлението, но не е в състояние да го замени. Затова пък може да е много полезен за контраелита в неговия стремеж към властта.

Кой е олицетворението на управляващия доскоро елит, е ясно – Бойко Борисов. Той обаче загуби бдителност и се остави да го снимат, докато спи. Същото стана и с партията му – изтърва положението.

Черната пантера Корнелия Нинова най-добре олицетворява контраелита, но тук принадлежи някой лидер на ДПС. Те са управлявали, знаят как и пак искат да управляват. Освен това имат на разположение армия опитни бюрократи, изгладнели за министерски постове. Уви, между контраелита и стола, освободен от ГЕРБ, е застанал антиелитът и блокира подстъпите подобно на французойката Раймонда Диен, която през 1950 г. ляга на релсите, за да спре ешелона с танкове за войната в Индокитай.

На релсите легна и президентът Румен Радев. Макар и ограничен от своя пост, той също иска да управлява като министър-председател. Затова се опитва да удължи колкото се може по-дълго периодите на служебното правителство, а в бъдеще да увеличи и пълномощията си – стига да получи втори мандат. Затова

Радев е любопитен хибрид между

Дьо Гол и

Раймонда Диен

– отчасти елит, отчасти контраелит, отчасти антиелит.

Същинският антиелит е тази политически активна прослойка от населението, която винаги клати властта, но или не може, или не иска да управлява, или и двете. Класически представители на тази прослойка са сценаристите на Слави, а може би и той самият. По принцип антиелитът е разнородна и пъстра тълпа от художници, артисти, поети, въобще творчески люде, които обичат да купонясват на тема морал, човешко достойнство, демокрация, ценности, идентичности и отечеството. Тук влизат и футболните агитки, и многобройните грантоеди, и журналята като вашия скромен репортер. Такива не стават за министри, но вършат работа като тролове.

И така, имаме 3 вида елити, да ги наречем А, Б и В. За да победи и да вземе властта, Б трябва да се съюзи с В. Това е схемата на всички революции. Но щом революцията успее, антиелитът (В) трябва веднага да се отдръпне и да пусне контраелита да мине. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Уви, поради

фасадния характер на българската демокрация

никой не си знае ролята. Антиелитът е легнал на релсите и отказва да мръдне, докато влакът не го прегази.

Това прегазване на пречещия антиелит се характеризира с крилатата фраза “Революцията изяжда децата си”. Става дума за исторически фигури като Дантон, Робеспиер, Жан Виденов и другите светила на човечеството. Навремето тяхното разчистване е ставало с помощта на гилотината, но в наше време антиелитът се прибира за повторна употреба.

У нас победиха БСП, ДПС и Божков, но в един момент собствените им проекти се вдигнаха на бунт срещу своите създатели. За Радев вече казах. Но да вземем

днешното ръководство на “Демократична България”. Може

ли то да управлява повече от 1 ден?

Съмнявам се. Мине - не мине, и Атанас Атанасов обещава лустрация. Десетина души му ръкопляскат, един милион се стряскат. Или Христо Иванов – някак си не го бива да се задържи на едно работно място повече от седмица.

Може би затова г-н Радев се опитва да създаде нова партия от харвардците Кирил Петков и Асен Василев - те поне излъчват компетентност. Но работата е толкова прибързана, че също мирише на антиелит. Ако потръгне, тя ще разцепи ДБ по средата и с това ще засили неизбежността на БСП, ДПС или ГЕРБ. Значи и тук имаме работа с антиелит, който ще я свърши като кучето на нивата.

И така, стигаме до партията, олицетворение на антиелита - “Изправи се БГ! Ние идваме!”. Тя е пушечното месо на революцията. Това са децата, които революцията първи изяжда. Дончева и Манолова може да са опитни политици, но какъв е техният опит? От типа “шило в торба не стои”. Те са кресливи, врат се навсякъде, но веднага забравят каква кауза са буфосинхронизирали вчера.

Адвокатът Хаджигенов е забелязан да хвърля яйца от гневни кокошки по Министерския съвет.

Който хвърля яйца по МС, не трябва

да се пуска вътре

Това важи и за развалените домати, гнилите ябълки, тикви, патладжани, банани и така нататък. Човек, който блокира кръстовищата с палатки, не става за катаджия.

И така, стигаме до партията, която гордо отказа да вземе властта – ИТН. Вътре има солидни люде, които вероятно биха могли да министерстват плодотворно. Уви, те са заложници на Тошко Йорданов, Филип Станев и най-вече на самия Слави, които купонясват, като клатят държавата. Те не са нито пълководци, нито свещеници, а шутове – също любима на народа професия. Народът иска веселба, но веселбата омръзва.

Сега у нас този пъстър антиелит е блокирал пътя на професионалистите към властта с телата си. Те са като кучето, което хем не яде сено, хем не дава на магарето да хапне. Затова превратът в България така се проточи.

Какво ни чака след заветния 14 ноември? Аз се надявам, че рано или късно гравитацията ще надделее и властта ще тупне или от едната, или от другата страна на оградата. Свиването на електората изобщо не ме тревожи. Тревожи ме, че това става за сметка на по-интелигентните.