Още акценти от интервюто с президента (2002-2012 г.):

Идеята за протеста катастрофира в управлението. Стига реваншизъм! След 3-ите избори трябва да им дойде акълът и в новия парламент да има коалиция с БСП, а дори и с ДПС

Омразата доминира, имаме не просто тежка политическа криза, а чувство на безнадеждност

Да направиш успешен проект от днес за утре, е рискована операция, граничеща с авантюра – ще се сглоби от обичайните хора, които през целия преход обикалят от една партия в друга

Левицата премина през “чистилището” и ще е един нормален кандидат за бъдещо управление

С вдигнатия юмрук Радев взе страната на част от политическия спектър. Дори тогава този знак да е бил нужен, два парламента по-късно се задълбочават негативните процеси

Израел и Палестина сядат и казват: Преговаряме без предварителни ограничения. Ами хайде и при нас да го въведем в следващия парламент

- Г-н Първанов, как ви изглежда парламентът в тези негови последни дни - хаос, липса на диалог, на нормалност в отношенията, толкова лични нападки?

- Имало е много разправии и препирни в парламента през годините, но те са били главно на идейна основа, някои на историческа, по конкретни законопроекти. А сега всеки е срещу всеки, омразата доминира и ситуацията изглежда катастрофално. Не просто тежка политическа криза, а криза на политическото, на идеята за парламентаризма. Създава се чувството за безизходност, за безнадеждност.

- Отива си втори безплоден парламент. С тези политически играчи може ли следващият да е различен?

- От гледна точка на онези, които най-вероятно ще влязат в бъдещия парламент, нямам основание за оптимизъм. Може би ще има някакви корекции - един ще отпадне, друг ще влезе, но това не ме прави по-голям оптимист. Ако не им дойде акълът, както казват хората, нищо няма да се оправи. Ако не се разбере, че трябва работещо мнозинство - да намерят допирните точки и да преодолеят разприте, с тези плаващи мнозинства ни чака същото.

- Вие имате опит от преговорите за тройната коалиция - смятате ли, че президентът Радев сбърка някъде или просто не положи достатъчно усилия, за да помогне на партиите да намерят допирните точки помежду си и да има правителство?

- Има две линии на поведение в такава ситуация. Не казвам коя е добра и коя лоша - историята ще даде оценка. Но аз съм се стремял да следвам линията в конституцията, че президентът олицетворява единството на нацията, да бъде обединител.

- Радев също се позова на конституцията - на разделението на властите, когато заяви, че няма да се меси.

- Първо, не съм сигурен дали не се меси. И второ, ако президентът играе успешно ролята на модератор, на добър посредник при решаването на социални и политически конфликти - това е духът на конституцията. Нищо по-добро, когато този процес даде позитивен резултат и има работещо правителство. Да, тройната коалиция беше критикувана, често пъти справедливо, но тя реши стратегическата задача за членство в ЕС и изкара относително успешен мандат.

Така че президентът Радев си е избрал другата позиция. Той взема страна.

- Взема страната на кого?

- На част от политическия спектър. Вдигнатият юмрук е много ясен знак за това. Може историята да прецени, че това е по-успешното. Дори и да допуснем, че към онзи момент това е било необходим знак, то два парламента по-късно се задълбочават негативните процеси. И тук президентът трябва да бъде активен, защото хората очакват от него много. Да бъде активен в широкия смисъл на думата - като посредник, който преодолява различията и помага за формирането на голяма и работеща коалиция. Не мога да кажа кой ще бъде в следващия парламент, имаме и президентски избори, не знаем и оттам как ще се излезе. Това усложнява ситуацията.

- Радев обяви, че изборите ще са 2 в 1, макар да изразява опасения, че така ще се загуби кампанията му за президент. Има ли основания за това?

- Неизбежно е изборите да са 2 в 1. Президентът и партиите не трябва да си правят тънки сметки дали ще извлекат полза от това, а да направят сериозна и различна кампания от предишните. Стига омраза и агресия, стига реваншизъм! Хората жадуват да видят нещо позитивно и конструктивно, което да им решава проблемите.

- На този фон се заговори за нов проект около Кирил Петков и Асен Василев. Ще бъде ли успешен той?

- Не е изключено такъв проект, добре финансиран, с външна подкрепа и с някакви вътрешни очаквания, да разбърка картите. Но тъй като от доста години съм в политиката, ще кажа, че да направиш успешен проект от днес за утре, ми се струва доста рискована операция, граничеща с авантюра. Не става дума за това дали може да вземе 5, 10 или 20%. А за това, че подобен проект ще се сглоби от обичайните хора, които през целия преход обикалят от една партия в друга. Ще се наместят в този проект, което става взривоопасно в бъдещия парламент. Така че съм по-скоро скептик, но всеки има конституционното право да се пробва.

- Смятате ли, че президентът стои зад този проект?

- Не мога да кажа, но има такива подозрения главно заради възможната подкрепа, изказана от служебния премиер. Това не би им направило добра услуга, но може да е част от стратегия, за която не знам.

Може и да се търсят нови субекти, но големият въпрос е как се работи със съществуващите субекти, как да се преодолее това измислено противопоставяне на протестъри и на статукво. Идеята за протеста катастрофира в управлението.

Важно е да има стабилни и работещи партии в управлението. Би било чудесно, ако могат да направят коалиция, която да включва хора и от едната, и от другата страна. Но при много ясно разписана програма за управление, а не само на дадена дума в кулоарите.

- Имате предвид включване в управлението и на БСП и ДПС ли?

- За БСП абсолютно. БСП и лявата коалиция показаха разум. Първо, това може би беше най-разумната кампания от много години насам. Второ, запазиха цивилизовано отношение при разговорите в парламента. Не мога да си представя бъдещото управление без левицата.

Ако трябва образно да кажа - левицата премина през “чистилището”. Протестърите са от онзи ден, а левицата е опонент на Бойко Борисов на приливи и отливи повече от 10 г. Така че премина през чистилището и ще е един нормален кандидат за бъдещо управление.

Що се отнася до ДПС, с риск да не бъда разбран от широката аудитория, но някой трябва да започне този разговор - мисля, че трябва да се сложи край на този остракизъм по отношение на ДПС.

Ако имате нещо против някого персонално - кажете му името, предприемете необходимите законови, политически и морални действия, но не хвърляйте вината върху една политическа формация, която не би била излишна като стълб в бъдещото управление, защото ДПС са предсказуема формация.

- Това звучи много революционно на фона на отношението на обществото и партиите към ДПС. Формациите на протеста май “преглътнаха” БСП, но за ДПС са категорични.

- Защото си мислят, че това им носи точки. Не, не им носи. Беше време, когато, основателно или не, към ДПС имаше тежки обвинения. Но мина твърде много време. Те дълго стояха на резервната скамейка с изключение по времето на Орешарски. Това, че при Борисов някой сигурно се е облажил, грубо казано, не е основание за априори отстраняването на една партия.

Така че в следващия парламент трябва да паднат предварителните ограничения. Сядат да преговарят Израел и Палестина - държави, които от десетилетия са в тежка война, и казват: Преговаряме без предварителни ограничения. Ами хайде да въведем този принцип и при нас.

- А за ГЕРБ как стоят нещата? Отдавна се говори, че ни е необходима широка коалиция, както в Германия. Възможно ли е вече да се случи?

- Трябва да се предостави възможност на ГЕРБ да бъдат конструктивна опозиция. Тоест не всяко действие на парламента и правителството да носи идеята за мъст, мачкане и чегъртане. Защото това идва в повече, има дори преиграване. Там има качествени и свестни хора, сигурно има и такива, които са се набъркали и са крали, но кесаревото - кесарю, както е казал народът.

- Според някои проучвания ГЕРБ дори качват подкрепа на фона на случващото се в парламента сега.

- Твърде вероятно е да се случи, и моето наблюдение е такова. Разбира се, едва ли ще им стигне да направят самостоятелно правителство. Те нямат на първо четене реален партньор.

Важното е да се възстанови нормалният разговор в парламента. Нека да спорят, но стига с това непрекъснато противопоставяне и обиди. Познавам цялата парламентарна история на нова България - е, няма такова чудо дори по времето на Димитър Петков, т.нар. Свирчо, получил прякора заради цветистия си парламентарен език.

- В тази криза се заговори за президентска република. Нужна ли е такава? Вие сте говорили за увеличаване на правомощията на президента.

- Когато бях избран, заявих, че ще работя в рамките на правомощията си. Но с времето разбрах, че има нужда от корекции, свързани с предоляването на президентското вето, с правото на държавния глава да свика пряко референдум, дори правото да подписва международни договори, макар и с процедура на съгласуване. Дотук се простираха моите предложения. На момент и аз в емоционални изблици не съм бил далеч от идеята за президентска република. Но не бива да правим този експеримент.

Та ние от месеци наред имаме република на президента! Той има служебно правителство, доминира чрез близки до него групи в парламента. Каква по-голяма от тази власт? Тя даже в някаква степен става безконтролна. Това не бива да се допуска! Имаме конституция, която в тази част е добра, и бих препоръчал да запазим това статукво.

- Не бива да се допуска по принцип или защото сега президент е Радев, към когото сте отправяли критики?

- След Радев, когато и да е това, може да дойде друг с още по-големи амбиции, който да бъде още по-рисков държавник. Така че нека да не залагаме цялата власт в ръцете на един човек.

- Безалтернативен ли е Румен Радев на предстоящите избори? Досега вие бяхте единственият президент с 2 мандата, ще има ли нов такъв?

- Възможно е, той има висок рейтинг. На този фон липсата на номинации, като изключим 1-2 периферни, наистина засилва неговата позиция. Но дочувам 2-3 имена в публичното пространство, които не са за подценяване.

- Кои са те?

- Няма да ги кажа, не искам да предизвикам нездрав интерес и да ерозирам почвата под тях. Но кампанията може да стане интересна. Допускам, че освен ГЕРБ, които ще имат свой кандидат, и ДБ ще извадят от ръкава някое асо.

- А БСП и левицата дали ще излязат със свой кандидат заради проекта около Петков и обтегнатите отношения между “Позитано” и “Дондуков”?

- Не допускам “Позитано” да има свой кандидат. Но допускам, че в левицата, въпреки декларацията на президента, че няма да загърби левите, някои действия биха могли да предизвикат разочарования. И това да се изрази в негласуване и в безразличие към ставащото на президентските избори.

- Под някои действия разбирате партията на Кирил Петков ли?

- Да. Такава формация може да има десен идеен облик, но ако се внуши, което е твърде вероятно, че е президентската партия, това ще разколебае. Виждам например разделение вътре в БСП между привърженици на Корнелия и такива на Радев. И често възникват полемики, които ще отслабят лявото, ако има проект, към който е съпричастен държавният глава.

- Смятате, че вътрешната опозиция ще подкрепи един такъв проект, ако той е на Радев?

- Не смятам. Но смятам, че полемиката ще се води много сериозно.

- Този парламент ще завърши без нито един реално приет закон с изключение на актуализациите на бюджета. Дори една от основните битки на протестните партии - за съдебната реформа, се съсредоточи в атака срещу Гешев, стигнала само до отнемане на Бюрото по защита на свидетели и на държавната му охрана...

- Това е грубо, непохватно и жалко. Да, трябва да се направи цялостна и задълбочена реформа, но да вземеш охраната на главния прокурор - това е нещо, което го няма никъде в Европа. Главният прокурор е човекът, който трябва да бори престъпни групировки, които не са безобидни. Ние знаем, че по света са посягали на главни прокурори и ако го оставим беззащитен, това ще компрометира много самата политическа система.

Този закон за НСО, който май се оказва единственият потенциален продукт на парламента, ми се струва доста нелеп и смешен.

- Защото удря и вас ли, като ви се взема колата?

- Не. Като ми вземат колата - аз цял живот съм си карал трабанта, после голфа, сега мога да си карам шкодичката, която имам отпреди Борисов и Корнелия да се качат на подобен транспорт.

Не е в това проблемът. Борисов може да си осигури охрана, цял живот е разбирал от това и сигурно има, макар и не пряко, фирма, която е много по-модерно оборудвана от НСО. Доган и Пеевски са си решили въпроса много отдавна. Ще вземат на министрите - те ще се снабдят с ведомствени коли. Но прочетох, че има 3000 коли и 1000 шофьори в отделните структури на управлението. Тях никой не ги мисли.

Такава структура трябва да има. Бяхме домакин на председателството на ЕС, тук дойдоха всички държавни глави, кой ще поеме охраната им, МВР ли?

- Не закриват НСО като цяло.

- Не, те я обезсилват. Знам много отдавна, че има хора, които искат да обезсилят НСО, защото си мислят, че това е едновремешното УБО. То е като с прокуратурата - искат да я яхнат.

Интервю на Лиляна Клисурова