Ако нещо е нарушила, то е Търговския закон

Татяна Дончева се опитала да изведе десетина депутати от кошарата на Слави и Тошко? И какво толкова? Бога ли е разпнала, че всички се разкудкудякаха, та чак прокуратурата се намеси?

Тук ще се опитам да представя другата логика на нещата. Сто на сто ловката юристка си е вързала гащите. Но… все пак нещо е пропуснала. Съзнава ли г-жа Дончева, че може да бъде атакувана по Търговския закон?

Забравете за подкупа. Дори да е имало такъв опит, очевидно няма как да се докаже. Няма го листчето с 500 хиляди, а и не го е предлагала на глас, следователно няма уличаващ запис. Самият Радостин Василев не твърди, че му е предлаган подкуп. Тогава какво да рови прокуратурата? Откога разговорите между депутатите са забранени?

Постъпката й не била морална? Зависи от чий морал.

Да си представим пледоарията на г-жа Дончева. Да, тя се е опитала да открадне десетина депутати от ИТН, но целта й е била високоблагородна! Тя е искала да извади и парламента, и държавата, и народа от тежката политическа криза. Да спаси демокрацията в България. Откога това е престъпление?

По същия начин през януари 1933 година някои германски депутати се опитват да убедят своите колеги да не допускат Хитлер до властта и да спасят демокрацията. Скоро след смяната на властта попадат в концлагери. Тогава са били изчадия от ада, а днес са им издигнати паметници.

Аз не предлагам да се издигне паметник на Дончева, а само показвам, че е възможна съвсем друга гледна точка. Учете се да мислите. Всеки, който иска веднага да я даде на прокурора, би трябвало да се погледне в огледалото и да се запита – а правилен ли е моят ракурс? Или съм нещо заблуден?

Ако Дончева е престъпник, то значи аз приемам, че депутатите в българския парламент са частна собственост.

Те не принадлежат на избирателя, а на своя партиен барон. По същия начин през Средновековието на крепостните селяни е било забранено да отиват на работа при друг барон, който им предлага по-добри условия.

Осъждайки Дончева, ние приемаме средновековното положение в днешния български парламент. Българският депутат е де факто крепостен селянин. Обществена тайна е, че преди да станеш депутат, подписваш декларация за вярност към партийния барон. Има случаи, когато се подписва и запис на заповед. Разбира се, всичко това се пази в тайна, не се разгласява, но от време на време нещо се показва над мътилката като главата на чудовището в Лох Нес.

Парламентарният правилник и законът са направени така, че ренегатите не могат да се запишат в други парламентарни групи и в резултат изпадат в пълна изолация, губейки 50 на сто от възнаграждението си. Отнет им е и достъпът до трибуната. Де факто те вече не са депутати, просто търкат седалките. И да не са подписали декларации за вярност, само това е достатъчно, за да ги предпази от всякаква лична инициатива.

Разбира се, като личности те са напълно свободни, но като депутати са закрепостени. Обществената реакция срещу Дончева показва, че ние сме приели това за нормално. И ако видим, че се прави опит някой депутат да бъде убеден да гласува според интереса на избирателя, изпадаме в благороден гняв.

Но както казах, това е непопулярната гледна точка. Според преобладаващото мнение Дончева е извършила непоправим грях. Волята на инвеститора е по-важна от спасяването на парламента и демокрацията.

Забелязвате ли, че напоследък партиите се наричат “проекти”?

Според мен крайно време е да се регистрират като акционерни дружества. В такъв случай Дончева е нарушила Търговския закон, а може да й се повдигне по-тежко обвинение – опит за кражба на частна собственост!

Подсъзнателно обществото е приело за нормално, че парламентът е приватизиран от олигархията. Затова то мисли за Дончева като за крадец.

В началото и средата на прехода партийните групи бяха много недисциплинирани. При Филип Димитров част от групата на СДС мина от другата страна на барикадата. Някои сериозно забогатяха. При първото управление на ГЕРБ групата на “Атака” тръгна с 21 депутати, но постепенно слезе под 10 и престана да е група. При следващите избори Волен започна да обвързва своите хранени хора с търговски договори.

Читателят вероятно си спомня скандала с депутата Валентин Касабов. Според него депутатите на “Атака” били принудени да подписват запис на заповед на сума 150 хиляди евро. Ако нарушат партийната дисциплина – записът се предявява. Или плащат веднага, или се слага запор върху цялото имущество.

Волен отрече и работата се потули. Но явно партийният закон е над държавния. Публична тайна е, че когато има избори, партиите ДПС и ИТН не признават преференциите. Ако спечелиш мандат с преференциален вот, длъжен си да се откажеш от него. Какво показва това? Де юре мандатът е обществен, но де факто е приватизиран.

А спомняте ли си казуса с депутата от БСП Георги Кадиев? През 2013 г. той единствен отказа да гласува за “Кой” и веднага отпадна от групата, а после и от депутатството. А беше прав, защото този вот се оказа разрушителен за БСП. Заради него столетницата падна от власт и повече никога не се завърна. Сега е трета, утре ще е четвърта и всичко тръгна от “Кой”.

В случая вината е на “24 часа”. Както е известно, Кадиев си започна трудовия стаж във вестника и придоби вредния за партийната кариера навик да работи за читателя. Попадайки в парламента, в един момент той се увлече, избиха му старите вестникарски навици и си въобрази, че трябва да работи за избирателя. Оттогава партиите повече не рекрутират депутати от “24 часа”.

Това на шега, но има много примери, които доказват очевидното - българският парламент не принадлежи на избирателя, а на олигарсите. Той е приватизиран, но сега е блокиран, тъй като акционерите се боричкат за контролния пакет.

Войната между олигарсите се пренесе в парламента благодарение на партийнолистовата избирателна система. Затова и не може да има стабилен парламент, докато войната на олигарсите не приключи с траен мир. Първо трябва да се реши въпросът кой кого в областта на бизнес елита - и едва тогава елитът ще разреши завръщане на парламентарната република. Или докато не се въведе мажоритарен вот в 2 тура, което избирателят поиска категорично.

И само горката Дончева се опита да спаси илюзията за демокрация. Дайте да я разпнем!