Как граф Сен Жермен пътува във времето
Най-загадъчната личност на XVIII век, която странства през вековете
Той не умира, пряк свидетел е на ужаса при Нерон и Френската революция
Граф Сен Жермен се смята за най-интересната и тайнствена личност от последните две хилядолетия. Неговата загадъчност се проявява във всичко. В
пълния му с мистерии живот
и неопределената възраст, пораждаща много слухове, в познанството и общуването му с всички монарси и редица политически дейци от Европа и Азия, участието му в крупни политически събития по онова време, дипломатическата дейност, разнообразните таланти и способности, научните изследвания и технически изобретения, алхимичните опити, лечителството, ясновидството, пророческия дар… Той познава историята така добре, сякаш е бил свидетел на събитията, за които разказва. Участва в много войни и няколко революции.
Говори се, че този безсмъртен розенкройцер е познавал Нерон и е разговарял с Данте, че се е появил в Париж в навечерието на Великата френска революция и е
изчезнал в края на XIХ век
Този изумителен човек обикаля почти всички дворове на Европа, посещава три континента. Притежава богата култура, способен е да удиви и най-образования си събеседник.
Неговото съществуване и поява пред високопоставени европейски личности са доказани и документирани. За познанството си с него свидетелстват благородници, принцове и крале от различни епохи.
Представен е в парижките салони от френския маршал Шарл Фуке дьо Бел Ил (1684-1761), внук на известния Никола Фуке. В началото на 1743 г. пенсионираният маршал довежда от Германия човек, който се нарича граф Сен Жермен. Сякаш в името му недвусмислено се чете родината му - Германия.
Очарован от множеството таланти на този около 40-годишен мъж със среден ръст, старият воин
представя своето протеже
във висшата прослойка на столичния бомонд. Черните коса и очи, смуглата кожа на този човек, за чийто произход никой не знае нищо, идеално хармонират с правилния му френски с лек италиански акцент.
Чуждестранните субекти потвърждават, че графът говори изящно и се изразява правилно на испански, италиански, португалски, немски и английски.
Една от придворните дами на кралица Мария-Антоанета описва появата на Сен Жермен в мемоарите си така: "От пръв поглед той впечатлява с гордо, одухотворено и проницателно лице. Фигурата му е стройна и елегантна, ръцете му са изящни, стъпалата му не са големи. Стегнатите копринени клинове, които носи, подчертават красотата на краката му, прилепналото облекло разкрива перфектна фигура. Когато се усмихва, разкрива най-красивите зъби в света. Прекрасна трапчинка украсява брадичката му."
"Очите му са черни, изразителни и покоряващи. Погледът му прониква в самата душа - спомня си мадам Дьо Жанлис. - Но ако се опиташ да устоиш на блясъка на тези очи, след няколко мига усещаш, че главата ти натежава, а мислите ти се притъпяват." Нейните думи се потвърждават и от тези на легендарния любовник Казанова:
"Сен Жермен има приятна външност,
с която лесно може да спечели благоволението на всяка жена. В същото време графът говори с тон, който не позволява възражения, но е толкова безупречен, че не дразни. Иначе той е високомерен и почти дързък с жените, а те му се отплащат с дълбоко уважение. Според общото мнение на нежния пол "животът с него не изглежда монотонен и сив".
Освен дарбата си да очарова дамите, Господ щедро е дарил графа и с други способности. Сен Жермен превъзходно пее и свири на клавесин, отлично акомпанира по уникален и характерен за него начин, а на публиката й се струва, че той е с повече от две ръце, които карат множество струни да вибрират едновременно. Възхищава се от Филидор и дори от Рамо, чиято музика по това време се възприема като много сложна. И двамата известни композитори са изненадани от
дързостта на прелюдиите на Сен Жермен,
който се проявява и като невероятен музикант и композитор. Британският вестник "Лондон Кроникъл" в броя си от 1760 г. публикува статия с възхвали за неговите композиции на песни и опери.
Но това съвсем не е всичко. Той е и талантлив художник, който
създава необичаен начин за правене на бои
Изображенията на скъпоценните камъни в картините му пресъздават точно отблясъка и сиянието на истинските. По това време рисува интензивно и е така ценен и търсен, че едва успява да изпълни всички поръчки за портрети от богатите аристократи.
Феноменът Сен Жермен впечатлява също и почитателите на алхимията и ценителите на различни науки, и то не само на окултните. Той знае по-добре идиомите на Омир и Вергилий от много познавачи на древността и разговаря с ориенталисти на санскрит, китайски и арабски, от което учените разбират, че той е живял на Изток и в Азия, и осъзнават
колко лошо преподават източни езици
в лицея "Луи льо Гран" и "Монтегю".
Друг негов съвременник - Жан Овертон Фюле, пише през 1760 г. в "Брюкселски вестник”, че графът знае, макар и в различна степен, 14 езика: френски, немски, английски, латински, италиански, испански, холандски, руски, португалски, латински и дори арабски, китайски, старогръцки и санскрит.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега