Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Народ, който достатъчно дълго е живял под комунизма, може би не подлежи на излекуване. Определено се колебая да го кажа. Най-близката аналогия в медицината е неизлечимо автоимунно заболяване. Хронично, мъчително, унило и безнадеждно.

Древните гърци са считали т.нар. Thymus за седалище на Душата. Тимусът е една “жлеза” в медиастинума, която е отговорна за имунитета на бозайниците и човека. Медиастинумът е пространството в задребрието, някъде около сърцето. Не е точно сърцето, но е в тази област. Отговорен е за имунитета и респективно за автоимунните състояния. Отговаря за отпорът, който всеки организъм е длъжен да окаже срещу атаката от външни агресори, инфекции и вредители. Има също така имунна памет. Поради вярването, че тимусът е седалище на Душата и Емоциите, древните гърци са ни завещали понятията “ еутимен”, тоест емоционално адекватен човек, “паратимен”, несъответен на емоцията и мисълта си човек, “кататимен”, тоест човек, който изкривява възгледите си по емоционални, тоест “душевни” причини, без да го осъзнава.

Thymus или thyme е също трева, билка. Нарича се още мащерка или бабина душица. Не Душа, а “душица”. Не, че е много важно. Но все пак е интересна интуиция това, че във всички тези деривации и значения на думата, присъствува Душата.

Да продължим нататък:

Сърцето е, честно казано, една обикновена помпа. В йерархията на човешките устройства поддържащи живота ни, тази помпа е най-верният и вероятно един от най-ранните ембрионални органи, които формират нашият достъп до кислород и до функции на останалите органи нуждаещи се от енергия. Истински герой, физически труженик!

Верното и неуморимо сърце:

Поклон пред теб!

Но, Тимусът е онзи сложен орган, който наистина защитава нашият имунологичен суверенитет.

Той разпознава нашите неприятели и нападатели, той привиква безчислените войски на нашата защита. Т-клетки, лимфоцити, плазмацити, левкоцити и различни пептиди и цитокини. Тимусът е Тосканини на симфоничният оркестър, който ни пази.

Е, добре, кулинарите го идентифицират в гостбите си като “момици”. Донякъде феминизират този храбър воин.

Но, хубаво е все пак да се помни, че истинският смисъл на тимуса, на момиците и на мащерката е “Душа”. Пък дори да е “бабина душица”, тя е седалище на нашата най-съществена природа. Тя ни отграничава от останалото. Пази нашата индивидуалност и ни закриля. За мен, удивителното е, че е носител на памет за атаките на агресорите и ни ги припомня. Докато сърцето-добряк, великодушно и безогледно помпа своите порции оксигенирана кръв към всички които се нуждаят от нея. Докато спре.

От фейсбук