Герд Мюлер - Бомбардировача, който смаза Империята на злото
Истинска голова машина, той порази Кремъл право в сърцето
Застъпва се за правата на футболнитею съпруги, но плаща жестока цена, като се пристрастява към алкохола
6 години се бори мъжки с алцхаймер, но последните 15 дни отказа да се храни
Тези дни на 75-годишна възраст си отиде Der Bomber – Машината за голове с над 700 попадения Герд Мюлер. Той ще остане завинаги в историята като човека, който пръв убива вярата, че социализмът е раят на спортистите и именно там се коват великите спортни победи.
1972 г., в разгара на Студената война, на Европейското по футбол се очертават двама сигурни фаворити, разделени от Желязната завеса - СССР и Западна Германия.
За да демонстрират, че макар да са
идеологически противници,
в спорта те могат да са партньори, двете страни се договарят между четвъртфинала и полуфинала да изиграят един приятелски мач. До този момент момчетата под благия поглед на Леонид Брежнев се справят блестящо.
Така на 26 май 1972 г. на Олимпийския стадион в Мюнхен се изправят един срещу друг руснаците в червени фланелки с надпис СССР и западногерманците в бели.
Нападателят на немците Герд Мюлер е в стихията си. Както казват съотборниците му, той винаги е на точното място, в точното време, а вкарването на голове сякаш е в кръвта му.
Той дълго обстрелва вратата на противника без успех, но това е достатъчно, за да обърка напълно и да дезориентира съветския отбор. След което със светкавични майсторски изпълнения нанизва във вратата им 4 гола. Руснаците не могат да повярват, Мюлер е толкова техничен, че на тях не им остава нищо друго освен да броят попаденията му във вратата.
Германецът както винаги играе с настроение, със самочувствие, решителен е и не се колебае нито за миг да нанася точните удари. Снайперист номер едно, както го наричат колегите му.
На съветския тим е дадена възможността да отбележи един почетен гол.
Така с убито самочувствие, смазани от "машината" Мюлер, руснаците отиват на финал – за беда там отново ще се срещнат със Западна Германия и срещу тях отново ще е Der Bomber.
Руснаците нямат много варианти и настояват големият футболен спектакъл да се проведе на неутрална територия - Брюксел.
Лидерът на СССР Леонид Брежнев е съкрушен. Съветите тъкмо стават световна сила в спорта – това е партийната директива. Спортистите не могат да отстъпват, защото трябва да докажат, че
социализмът е по-добрата система,
осигуряваща всичко необходимо за "Здрав дух в здраво тяло", и да подкрепят смешната идеологема: "Съветският болен, най-здравият болен".
В това смутно време, само 9 години след като светът е бил на ръба на ядрена война с Карибската криза, се появява Герд Мюлер, който изобщо не се интересува от партийните повели на Кремъл. Той е снайперист и има една мишена – вратата на противника.
Благодарение на това Германия отново печели срещу СССР със съкрушителното 3:0. Две от попаденията отново са на Кошмара на Съветите – Герд Мюлер.
Рухва мечтата на Кремъл да докаже, че и във футбола превъзхожда Запада, и виновникът за всичко е Бомбардировачът. Самият той признава, че не играе красив и атрактивен футбол, а се стреми към ефективност. Но в резултатността му има някаква необяснима
магия, приковаваща вниманието
– дали това е невероятната скорост, резките движения, с които изненадва, честите и светкавични атаки, точният прицел или находчивото надхитряне на противника в търсене на подходящото място за атака, едва ли някой може да каже. Важното е, че Мюлер остава завинаги в историята като футболиста, който почти сам побеждава Империята на злото. Разбира се, около него са колоси като Франц Бекенбауер и Нетцер, но без острието си те едва ли биха имали подобни резултати.
Може би едно от най-точните описания на Мюлер е дадено в книгата "Блестящият оранжев: Невротичният гений на немския футбол". В нея авторът Дейвид Уинърър отбелязва: "Мюлер беше нисък, приклекнал, не беше особено бърз. Не отговаряше на конвенционалната идея за велик футболист, но имаше смъртоносно ускорение на къси разстояния, забележителна въздушна игра и необичайни инстинкти за отбелязване на голове.
Късите му крака му даваха нисък център на тежестта, така че той можеше да се обръща бързо и с перфектен баланс в пространствата и със скорости, които биха накарали други играчи да паднат. Той също имаше едно характерно умение да вкарва голове в ситуации с малка вероятност за успех."
Благодарение на изключителното ускорение и внезапните промени в темпото той успява да заобиколи защитниците и да стреля срещу безпомощните вратари. Според Бекенбауер скоростта, която той развива, е абсолютно необичайна: "Темпото му беше невероятно. На тренировки съм играл срещу него и никога не съм имал шанс".
Кайзера е впечатлен от още едно умение на Мюлер – да се прави на глупав и да заблуждава противника.
"Наблюдавах го и си казвах: Не може да е чак толкова наивен, защо прави това за втори път? И точно с това винаги успяваше, никой не очакваше", обяснява елегантният защитник и легендарен капитан на "Байерн Мюнхен".
"Исках да отбележа,
това
беше всичко
– скромничи Мюлер. - Основното беше, че топката преминава над линията."
През 1974 г., въпреки че той е златното момче на Западна Германия, благодарение на когото е спечелено и Световното първенство по футбол, той е възмутен от някои шокиращи неправди. Мюлер влиза в тежък конфликт с Германската футболна асоциация, защото
след Световното е организиран купон
по случай победата. На него съпругите на официалните лица са допуснати, а жените на играчите – не. Мюлер е огорчен. Той е категоричен пред асоциацията, че това е абсурд. Недоволен е и от скромните възнаграждения за футболистите.
Затова през 1979 г. напуска Европа, за да сключи атрактивен договор с "Форт Лодърдейл" във Флорида и най-накрая да има повече време за съпругата си Уши и дъщеря им Никол.
Западна Германия скърби. В 62 мача за страната си той е отбелязал 68 гола. На клубно ниво равносметката е още по-впечатляваща. От 1964 до 1979 г. Мюлер изиграва 528 мача за "Байерн" и се разписва 469 пъти във вратата на противниковите отбори.
Едва ли има награда във футбола, която да не е спечелил – от Златната топка, през Златния крак до Европейската златна обувка и Златната обувка на Световното през 1970 г., топголмайстор на ФИФА и много други.
Макар да се усмихва пред камерите, че във Флорида всичко му харесва, особено времето, което винаги е хубаво, нещо в Мюлер се е пречупило. Той е оставил любимия "Байерн Мюнхен", съотборниците си, с които са истински приятели, и изключителните национали на Западна Германия заради своя протест за справедливост.
В САЩ нивото на футбола е такова,
че по никакъв начин не може да се сравнява с това, на което борбеният Мюлер е свикнал. Останалите му съотборници са на светлинни години от него, а с Джордж Бест той изобщо не се разбира. Мюлер е защитил правото на съпругите да са равностойни, казал е, че парите в Германия за футболистите са смешни, но страда, защото е далеч от всичко. В САЩ Мюлер вече има достатъчно средства и може да си позволи да инвестира в ресторант, но това е фатално. Под претекст да развива успешен бизнес,
той все по-често
се застоява
в заведението
и все по-често посяга към чашката.
Истински късмет е, че е ежедневно поддържа контакт с приятелите си Бекенбауер и Ули Хьонес, които бързо разбират, че той се нуждае спешно от помощ. Те лобират пред ръководството Мюлер спешно да бъде върнат в Германия, да премине лечение в клиника за зависимости и след това да бъде поканен като треньор на младежите на "Байерн".
Завърнал се в родината си, Мюлер отново е в свои води и там сякаш всичко му помага да излезе от депресията и да победи зависимостта си. Излекуван напълно, той се връща в "Байерн", където името му е легенда – той е човекът, който изстрелва отбора по върховете на европейския клубен футбол.
Неслучайно Кайзера често казва, че тимът никога не би бил това, което е днес, без Герд Мюлер. Именно като наставник на младежите
Мюлер се
запознава с Карл
Хайнц Румениге
По-късно феноменалният футболист разказва как е треперел от страх и вълнение преди срещата си с величието Мюлер.
"Обърнах се към него с "г-н Мюлер", а той ме прекъсна и каза: Аз съм Герд! Сега сме в един отбор!"
Румениге никога няма да забрави как Мюлер му подава ръка и го изгражда като един от колосите на отбора.
"Герд е един от най-великите световни футболисти за всички времена – казва Румениге. - Без неговите голове "Байерн Мюнхен" и германският футбол нямаше да бъдат това, което са днес. Вероятно никога няма да има други голмайстори като Герд, но въпреки всичките си успехи той винаги беше много скромен и сдържан, което особено ме впечатли.
Той беше фантастичен съотборник и приятел. Герд винаги ще се радва на място в семейството на "Байерн". След като приключи футболната си кариера, той
пренесе опита си като треньор на младежите
в клуба, като помогна да израснат световните шампиони Филип Лам, Бастиан Швайнщайгер и Томас Мюлер и ние също сме му благодарни за това."
Щастлив, легендарният футболист е в стихията си, но през 2015 г. се сблъсква с ново, още по-тежко предизвикателство след алкохола. Той е диагностициран с алцхаймер.
Настанен е в най-добрата клиника и съпругата му е неотлъчно до него. Казва, че е била щастлива във всеки миг, в който той отваря очи.
Последните дни преди да почине той отказва да се храни.
Така си отива Der Bomber, който завинаги ще остане в историята.
"Убеден съм, че хората ще продължат да говорят за него и след сто години - каза в края на 2020 г. приятелят му Бекенбауер. - В моите очи той е най-важният играч в историята на "Байерн". Благодарение на неговите голове
клубът достигна международно ниво,
където е и днес." За Карл-Хайнц Румениге Мюлер е "най-добрият централен нападател на всички времена".
"Нападател, какъвто никога няма да видим в съвременния футбол", смята и Йоахим Лоу.
Най-четени
-
Килър изважда спокойно оръжието си и изстрелва 30 куршума в тялото на Фатик. Свидетелите са убедени, че гледат сцена от филм
15 април 2005 г., 11,30 ч, кръстовището на булевардите “България” и “Гоце Делчев”. Сребристосив “Мерцедес” спира на светофара, престроява се в най-лявата лента в посока пазара “Красно село” и чака
-
Секретно Непознатите факти за историческия Исус
В навечерието на светлия християнски празник Рождество, и вярващи и невярващи се сещат за християнската религия и нейния основател. Въпросът дали Исус Христос наистина е съществувал възниква
-
Галерия Тайни подривни послания в песни на Емил Димитров: Властта виждала обръщение към емигрантите в "Моя страна, моя България", прикрит туист в "Нашия сигнал" и насърчаване на просията в "Ако си дал"
Само народната любов спасява певеца от репресии И в естрадните хитове на родения на днешния ден през 1940 г. Емил Димитров комунистическата власт е съзряла подривни послания
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Коментар №1 на седмицата: Предателството на Европа към самата себе си
С тези редове няма да съобщя новина, няма да кажа нищо ново и кой знае колко необичайно - ще анализирам, от позицията на своя опит, факти и случки, които на всичкото отгоре не са нови и вероятно са