21-годишната Райли Дей успява в последния момент да събере парите, с които да финансира участието си в Токио

Австралийката стигна до полуфинал и с постижението си се превърна в истинско вдъхновение за сънародниците си

Всичко е възможно – стига да го поискаш достатъчно силно. Сигурно милион пъти сте чували вдъхновяващото послание, което в никакъв случай не отговаря на истината. Животът може да е много гадно копеле, което ти отнема всякакви шансове да бъдеш щастлив, колкото и да се напъваш да излезеш на светло. Райли Дей обаче е от доста по-малката група на късметлиите, успели да постигнат голямата си мечта с цената на кански усилия и лишения.

На деветгодишна възраст австралийката отива на пистата, за да се надбягва с вятъра, и се оказва, че има достатъчно талант и сила в краката й, за да поостане за по-дълго. Започва да печели детски състезания, след това е първа и при девойките. И някъде там започва да мечтае, че е способна един ден да стъпи на олимпийския стадион и да тича рамо до рамо с най-големите имена в световния спорт. В крайна сметка Райли Дей наистина стигна до игрите в Токио, наистина бяга в компанията на големите звезди в спринта и успя да превърне сънищата си в реалност. Но преди това трябваше да плати определена цена.

Британският таблоид "Сън" първи разказа вдъхновяващата история на 21-годишната спринтьорка, която в продължение на 3 години опакова хиляди пазарски торби, за да сбъдне голямата си мечта. Сутрин тя пълни хартиените торби със зеленчуци, а следобед се труди неуморно под палещите лъчи на австралийското слънце, за да поддържа необходимата форма. И накрая голямата цел е постигната.

Австралийката стига до полуфинал на 200 метра, записвайки лично постижение. Не успява да се класира за финала, но това не я прави по-малък герой в очите на своите сънародници.

Те все пак са получили доказателство, че понякога човек наистина може да предизвика на дуел съдбата и да спечели.

В началото поне мисията изглежда почти невъзможна за изпълнение. Райли Дей е добра на пистата, но не чак толкова, че да бъде поканена в елита на австралийската лека атлетика. Тя печели златен медал на 200 м на Младежките игри на Британската общност през 2017 г., но въпреки това не успява да убеди треньорите на националния тим, че заслужава да й се гласува доверие. Само дето Дей успява да покрие олимпийския норматив и се сдобива с пропуск за игрите в Токио. Хем има всички необходими документи, хем никой не я иска в самолета с австралийската делегация. Спортните спецове й подсказват, че няма шанс за нещо значимо на игрите и никой няма да й позволи да троши народна пара само и само за да спази олимпийския принцип, че е важно участието.

"Не исках да повярвам, че ми се изплъзва нещо, за което съм мечтала цял живот. И то заради липса на средства. Бях постигнала добри резултати, бях се класирала за игрите, но щях да си остана вкъщи заради битови проблеми. Тези мисли буквално ме влудяваха и се нуждаех от бързо решение на ситуацията, за да си съхраня психиката", спомня си Райли Дей. Обиколката й по офисите на големите и платежоспособни фирми не се увенчава с успех.

Спонсорите нямат желание да подпишат договор със спортистка, от която очевидно не се очакват чудеса в толкова зверски дисциплини, каквито са 100 и 200 метра. Решение на проблемите на младата австралийка има и то се крие в обявите за работа. Спринтьорката облича униформата на супермаркет от веригата Woolworth. Оттам не се вълнуват от олимпийската й мечта, нито са впечатлени от медалите и купите. Важно е новата работничка да има сръчни ръце и приветлива усмивка за пред клиентите.

Райли се справя и с двете предизвикателства, превръщайки се в любимка на редовната клиентела. Началниците й от своя страна имат задължението да плащат редовно на всяко първо число. 21-годишната красавица не пропуска да отдели половината от заплатата за изпълнението на мисията "Токио 2020". Пандемията от коронавируса й дава още една година толеранс, за да спести необходимата сума.

"Трябваха ми пари за подготовка, за треньор, за масажист и за лекар. В днешно време всичките тези услуги струват ужасно скъпо, но елитните спортисти са напълно осигурени и не мислят за подробностите. При мен не беше така. Стоях с молив в ръка и пресмятах колко в крайна сметка ще ми излезе цялото пътуване плюс пълното ми техническо и здравно осигуряване", казва още Райли Дей. Сметките й се оказват верни и австралийката заминава за Токио. Там в условията на жестока конкуренция и изстискваща силите жега успява да се класира за полуфиналите.

Бягането й на самия полуфинал прави впечатление на коментатора на австралийската телевизия, който притеснено заявява в ефир, че Райли Дей очевидно не е в добра физическа кондиция и изглежда, че всеки момент ще припадне. Само че 21-годишната девойка събира всички налични сили и завършва четвърта с 22,56, подобрявайки всичките си досегашни постижения.

Не успява да изкачи и последното стъпало, тъй като в серията й бягат големите звезди начело с Шели-Ан Фрейзър-Прайс.

Но на кого му пука? Непосредствено след края на състезанието Райли Дей отсича пред камерите: "Това бягане беше най-великият миг в живота ми". Та нали за него е мечтала от ранно детство, подготвяла се е на пистата, трудила се е в супермаркета...

Вдъхновяващата й история съвсем естествено привлича вниманието на австралийската общественост. Само за един ден тя събира над 100 000 последователи в инстаграм.

От нейната верига супермаркети я поздравяват тържествено в социалните мрежи и публикуват нейна снимка с 90-годишен клиент, който разказва охотно как олимпийската състезателка години наред му помага да си събере покупките и да се ориентира в голямата навалица от клиенти.

Тя е красива, тя е отзивчива, трудолюбива и пълна с вяра в утрешния ден. Какъв по-добър партньор за една успешна реклама. Спонсорите вече чукат на вратата на австралийката, но тя се закле, че ще продължи да си работи в супермаркета, докато не завърши специалността спортен мениджмънт в университета Griffith. А със заплатите е ясно какво ще направи. Плаща сметките и събира за следващите игри. Райли Дей обещава, че на олимпиадата в Париж ще бъде на финала. "Вярвам, че мога да стана най-бързата бяла жена в света", казва девойката.

Звучи самонадеяно, но кой би си позволил да се изсмее на момичето, което от щанда със зеленчуци стигна до пистата на олимпийския стадион и бяга рамо до рамо с най-големите.