Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Троловете и “експертите” на елита пуснаха фабриката за зелен хайвер

И слепите вече видяха, че народните представители в България не са на народа, а на елита. Когато елитът се изпокара за порциите, парламентът блокира, държавата изпада в хаос и тръгва към поредната национална катастрофа. Точно натам вървим в момента.

Има само едно разумно спасение от хаоса – такава избирателна система, че народните представители да са наистина на народа. Тогава всичко си идва на мястото. Но колкото пъти настъпи суматохата, а това у нас вече е хронично състояние, троловете и политолозите на елита започват да произвеждат пластмасова реалност, за да отвлекат вниманието от истинското решение.

Един от любимите фалшификати е идеята за “президентската република” – дайте да я въведем и всичко ще се оправи. Добре, да я въведем. Но как?

Според днешната конституция това

е практически невъзможно

Теоретически може и да стане някой ден, но на практика – никога. Това трябва да е ясно на всеки, който се пише политолог и дори “експерт”.

Единственият начин да имаме президентска република в близките година-две е чрез държавен преврат. И ето ти нова национална катастрофа, каквато днешните поколения не познават.

Чудесен пример за подобно отвличане на вниманието е статията на политолога Слави Василев в “24 часа” под заглавие “На депутатите е вменена шизофренна роля – дайте да обсъдим президентска република”.

Още заглавието съдържа абсурда – щом на депутатите е “вменена шизофренна роля”, логично е първо да ги излекуваме. Нали така? Ако вместо това “обсъдим президентска република”, значи вдигаме ръце от парламента – нека го пратим на Шести километър. Ще се оправим и без парламент.

А лечението на болния парламент е просто и лесно. Решава се с един нормален закон, който вече бе внасян няколко пъти в НС. Освен това народът го поиска с референдум, който е много по-представителен от днешното Народно събрание.

Вместо това уважаемият политолог ни праща да гоним Михаля.

На този фейк опонира култовият социолог

Андрей Райчев

в статия под заглавие “Партиите си играят с огъня, голяма опасност е президентска република”. Създава се илюзията, че този Торбалан, президентската република, е едва ли не на прага. Треперете! Запасявайте се със захар, олио и тенекии сирене!

Така двамата си подават топката като на пинг-понг. Единият – спасението в президентската република. Другият – не, това ще е ужасно! А всъщност опасността от президентска република е по-малка, отколкото да падне метеор и да ви убие кучето.

Опасността е, че нямаме никаква република. Следващият парламент ще е още по-фрагментиран и още по-скаран. И ще са нужни още едни предсрочни избори. А после още едни. И така до пълен упадък, докато народът съвсем се откаже да гласува.

Типичен диалог между двама “експерти” с цел отвличане на вниманието от истинското решение, защото то не е изгодно на елита. Както знаете, “експертите” винаги и навсякъде работят за елита. Троловете - също. Тяхната професия е да набутат общественото мнение в джакузито със зеления хайвер.

А ако излезем от това джакузи, веднага виждаме и проблема, и решението. ГЕРБ вече 2 пъти внася законопроект за мажоритарен вот в 2 тура. Партията на Слави възникна именно заради това обещание, иначе изобщо нямаше да я има. Общо тези две партии имат 128 депутати – могат да спасят България още утре и на следващите избори ще имаме парламент като слънце!.

А, да не забравяме и Мая Манолова – в битието си на омбудсман тя също внесе в парламента проект за М2. Тогава бе възторжен боец за народен суверенитет. Днес – точно обратното. Тези политици са като д-р Джекил и мистър Хайд от знаменития роман на Робърт Луис Стивънсън. Извън парламента са народни хора, но щом влязат вътре, превръщат се в космати зверове. Но не ме разбирайте криво – аз не съм против президентската република! Единственото ми възражение е към самото название “президентска република”.

Всички опити с пряко избиране на президент, който притежава и изпълнителната власт, винаги деградират в диктатури – освен когато са под контрола на силен и мажоритарно избран парламент.

Единственият безспорно успешен опит за такава държава е американският. Но

американците никога не наричат своята държава “президентска република”,

защото това название също е фалшификат.

Да, в САЩ президентът се избира пряко и получава цялата изпълнителна власт, но той е винаги под контрола на силен независим парламент и силна независима съдебна власт. А те са силни и независими, защото народът наистина ги избира, и то не заедно, а поотделно. САЩ са и президентска, и парламентарна, и съдебна република. Това е истинската демокрация.

Тези три власти тръгват от своите собствени корени сред народа и се срещат чак горе, във властта. Това е истинското разделение на властите. В Европа то не се практикува, тъй като европейските демокрации са надстройки на старите монархии. Те са компромис с едно минало омешано състояние. Само в САЩ е строено върху нови основи.

В България не може и дума да става за разделение на властите, тъй като и трите власти стоят върху един корен. Партийните елити назначават депутатите, а те избират премиера. Значи законодателна и изпълнителна власт са едно и също. Ако премиерът е и лидер на управляващата партия, той е пълен диктатор. Просто такава е системата, не е виновен човекът. Ако пък парламентът е фрагментиран и скаран – получаваме днешната суматоха. Или еднолична диктатура, или хаос – това е българският модел.

Затова българският парламент е слаб и не може да контролира изпълнителната власт, независимо дали тя е в ръцете на президент, или премиер.

В американския Конгрес депутатите не са дисциплинирани

Например миналата седмица Сенатът гласува закон за огромни държавни инвестиции в инфраструктурата. Републиканската партия беше против, но 19 от общо 50 републикански сенатори го подкрепиха. И никой няма да ги изключва от групата, защото по всеки отделен въпрос те дължат лоялност първо на конкретния си избирател, а след това и на партията.

Или да вземем Великобритания. Предишният консервативен премиер, Тереза Мей, не успя да накара половината депутати от своята партия да подкрепят договора за развод с ЕС. Затова пък я подкрепиха някои лейбъристи и либерали. Никаква дисциплина? Не, дисциплина има, но тя предполага лоялност към избирателя с своя район.

Представяте ли си подобно неподчинение в България? Все едно пада таванът. Това сега не е истински парламент, нито пък е “парламентарна република”. Затова не може да имаме и “президентска република” – един напълно фалшив термин. В истинската политология няма такова нещо. Има “президентски” и “полупрезидентски режим” – но това засяга съотношението на силите в даден момент.

Например, ако президентът на Франция е лидер на управляващата партия, той е много силен. Но ако управлява друга партия, той е само сватбен генерал. Партията на Путин тотално доминира в парламента и затова той е едноличен господар на Русия. Но ако “Единна Русия” загуби мнозинството, на другия ден ще е никой.

Така че големият проблем на българската демокрация е партийнолистовата избирателна система. Тя е измислена и въведена в Европа с чисто репресивна цел – за да се попречи на новите партии да вземат властта, след като се въведе всеобщо избирателно право. Да се попречи на народа да встъпи в правото си на суверен.

Разбира се, “експертите” никога няма да ви кажат това.