Ядосваше се на ученията, казваше, че не са за да ги научат, а някой да се покаже, казва Димитрина Попова

Унищожиха най-честния човек, сега ще се срещнат с най-справедливия

С съпругата на загиналия боен пилот Валентин Терзиев - Димитрина Попова се уговаряме трудно, защото работи на три места. В предишния брой тя сподели, че й е казано без да бъде под клетва, че съпругът й не е бил следен в небето. Тя се надява това да са просто думи.

- Учението на НАТО край Шабла е планирано отдавна. Знаете ли колко месеца преди това е била поставена задачата на 3-та авиобаза за поразяване на парашутната мишена Ц-П – 100? Колко време преди това е била поставена конкретната задача на майор Валентин Терзиев?

- Не мога да отговоря, не знам, не ми е казвал да има такава задача. Дори да е имал, тя не е била по тъмно, ако е имало нещо, то е било в светлата част на деня. Освен това, тази задача трябва да се изпълнява на 3-4 хил. метра и ако пилотът слезе под тях, тогава условието се променя и трябва да се откаже. Гонейки го да слезе с 1000 км в час под тази височина, задачата от нормална се превръща в ненормална.

Питам се и дали мишената умишлено не е била пусната с по-висока скорост, защото в ученията е възможно да се прави такъв експеримент, за да се повиши подготовката. Има различни задания - мишената да се движи с определена скорост и тя се контролира. Затова се питам дали не е било умишлено по-висока?

- Но ако не го знаят дори къде е, как я пускат с по-висока скорост?

- При учение е нормално да се експериментира, но това трябва да е безопасно, да е осмислен всеки детайл, да са проведени достатъчно тренировки преди това. Изпаднах в потрес, защото не съм сигурна в това, че не са знаели къде е. В хода на следствието ще се изясни, за нас дотогава това ще са думи.

- Колко полета е имал нощем през последните месеци? Пилоти казват, че ако те не са постоянни и непосредствено преди подобни сложни задачи, това е риск?

- Имал е нощни дежурства, но не всяко е свързано с полет. Не знам. Може да е имало, но разликата между обикновени дежурства през нощта с тази задача е от Земята до Марс.

- Имате ли представа колко прехвата с голяма скорост на сближение е изпълнил в навечерието на стрелбата? Споделял ли е дали е имал превозни или контролни полети по прибори нощем?

- В небето той се ориентира по уреди и по подаваните от земята данни, но ако не е следен… През нощта в такава ситуация трябва да го водят на 100% от земята, той как да се ориентира по уредите, когато гони цел? Мисля, че е прах в очите, но ако все пак се окаже, че не е следен, всички са за затвора, все едно са го изпратили на смърт. Абсурдно е това обяснение, че не е следен.

- Не разбирам как в части от секундата могат да се следят няколко уреда и да се вземат правилни решения? Много по-разумно е някой от земята да казва: Ти си на еди-колко метра, направи това и това.

- Те си мислят, че ще се успокоя, но унищожиха най-честния човек, за да срещнат с най-справедливия. Няма да се откажа, нито с времето ще успеят да ме откажат. Ентусиазмът ми няма да намалее. Да, няма да го върна, но аз съм справедлива - всеки трябва да носи отговорност, ако аз се примиря, те ще продължат да работят по същия начин. Той е четвъртият, но ако нищо не се промени, значи ще продължат да загиват пилоти. А те са длъжни да се подчиняват, да изпълняват команди, единственото, което могат да направят, е да напуснат, ако не са доволни.

- Защо според вас не се оповестят радиоразговорите между съпруга ви и щурманите насочвачи?

- По принцип не знам дали е редно, може да ги има в друга част на доклада, която не е за публиката. Със сигурност на обществото няма да се поднесе всичко, но се надявам да се стигне до истината, а тя няма нищо общо с илюзия и дезориентация на пилота. Смешно е да ги посочват като основна причина, те могат да са единствено следствие.

- Имате ли представа дали и други са стреляли по мишената?

- Трябвало е да има и други, защото с цел обучение, по една мишена работят по двама. Първият я прихваща, без да стреля. Вторият след него стреля – така с една задача се повишава подготовката на двама. Първият пилот, който не е трябвало да стреля е имал отказ в самолета и не е излетял, така по задачата е работил само съпругът ми.

- Още в първите дни рибари съобщиха, че са видели взрив във въздуха, възможно ли е по самолета по погрешка да е стреляно?

-За мен взрив се получава и при удар на мишената. Някои казаха, че са видели два - виждало се е, било е толкова ниско. Дори да е стреляно по него, това с абсолютна сигурност никога няма да бъде казано публично, защото ще е огромен гаф. Независимо от кой е бил улучен – от натовски самолет, от наземна ракета от учението… Разбира се, ако е било така. Това дори и на мен никога няма да ми го кажат. Никога няма да се разбере.

- Възможно ли е в желанието да се докажем пред НАТО, да е проведена рискова стрелбата от около 1300 метра при положение, че пилоти казват, че безопасната височина е 3000 метра. И че не трябва да се слиза под нея.

- Със сигурност е това. Такава информация получих и аз. Той всеки път се ядосваше на тези неща. Включително за Шабла’21 каза: „Отиваме без подготовка, ученията бяха не да ни научат, а някой да се покаже!“ Това бяха неговите думи. С една задача пилот не може да се научи. Ще може, ако зад това стоят много тренировки, но с тези учения не е така. Те се използват, за да се покажем.

- За себе си изяснихте ли кои са колегите му, които са го насочвали? Успяхте ли да говорите с тях? Имате ли желание да ги попитате какво е станало?

- Не съм говорила с тях и не знам дали искам. Макар че знам кои са щурманите - те са тези, които говорят пряко с пилота, но друг е този, който подава какво да кажат. Не се интересувам, защото те ще бъдат набедени, а те са последните виновни след пилота. Те получават команди какво да кажат. Някой трябва да следи точките – самолета и мишената. Всъщност те се следят от много хора – един говори в слушалката, друг дава командите. Разбира се, ако са били там. Ако са били на място само щурманите, те не могат да вземат решения.

- Ако виждат точките, могат да кажат на пилота да прекрати стрелбата.

- Не са оценили ситуацията - бързо падащата мишена, той има опит, доверили са се на уменията му. Грешките по веригата са много.

- В САЩ дори след най-малкия инцидент пилотите и екипажите в базата не се притесняват да кажат истината – не ги третират като престъпници. Целта е ситуацията правилно да се опише, да се подложи всичко на обсъждане и случаят да влезе в учебниците и ръководствата, за да не се повтаря.

-Така е. Аз цял живот живея с този риск. В определена степен човек е готов, че нещо може да се случи, но истината е, че никой не е готов. Знам, че са знаели истината в 00.45 часа на 9 юни. Много добре са знаели какво е станало. Дойдоха сутринта да кажат, че нищо не знаят – нито къде е самолетът, нито къде е пилотът. Звучи ми абсурдно, аз съм силна, не припаднах, но когато излязох от шока и започнах да асимилирам какво се е случило – ясно е, че няма техническа неизправност. Ако имаше, щеше да е нещастен случай, защото на теб така ти се е случило. Дошъл е моментът някаква част да откаже и… Но тук не е така. Тук има много предпоставки за тази катастрофа. Бях силно обидена, че говорят за пилотска грешка - познавам човека и знам, че е почти невъзможно да направи грешка. Звучи самоуверено, но го познавам и съм убедена, че си е гледал уредите, че е знаел къде се намира, просто си е повярвал, че ще успее да изпълни благополучно задачата и че ще спаси самолета и себе си.

Ако бяха дошли и ми бяха казали истината, която вече знаеха – просто да ми кажат: „Ние сгрешихме, това е учение, много сме виновни, много хора са виновни и пилотът е виновен, но той е последният виновен в цялата верига.“ Ако беше така, щях да го приема, защото е нормално е да сгрешиш, само че тук са нарушени всички мерки за безопасност. Ако е на 4 хил. метра грешката и самолетът падне, да, така се е случило, но вие сте го водили с хиляди метри умишлено по-надолу. Тази грешката вече е на друго ниво. Дори и така да ми бяха обяснили, аз пак щях да го приема – да признаят: „Не преценихме правилно риска“. Много ми се иска обществото да разбере, че цялата задача се развива в рамките на 5 минути, а стрелбата е секунди. Сега дори да си признаят, няма да го приема. Това са хора на честта, от тях очаквам друга съвест и друга честност. Очаквах признания. За мен те са по-различни от останалите хора – те са безстрашни. Наистина са такива, иначе как ще подкараш самолет с такива скорости? Те са друг тип хора и именно затова очаквах от тях чест и съвест. Познавам Валентин Терзиев толкова добре. Ако сега той бе част от този ръководен състав, досега да си е подал рапорта, да си понесе последствията и до края на живота си да работи и помага на семейството на загиналия. Говоря за съвест, той бе такъв човек. Вместо това, не искам да споменавам имена, двама души от ръководния състав ми правят намеци защо ровя, защо му ровя костите. Статистически кой им бил този пореден смъртен случай, но аз искам на тези хора това да им е последният безсмислено жертван човек.

- Ако имате сили и желание, бихте ли описали съпруга си – едва сега разбрахме какви изключителни умения, интелект и рефлекси се изискват в тази сложна професия? Имате ли сили да разкажете някои случки с него?

- До преди час плаках, сега съм по-добре. Надявам се да не се разплача, но тези хора няма да спят до края на живота си. Това е истината. Всички те няма да спят нормално, те го познаваха като човек. Ако някой друг можеш да го прежалиш, всеки който го е познавал, няма да може да го прежали. Това бе най-честният човек на света, не защото ми е съпруг, той беше 100% по правилата, имаше едно нарушение за превишена скорост, не е казал една лоша дума за никой. Дори вкъщи когато говори, не се е разбирало, че говори зад гърба на някой, по-скоро споделяше неправди, нечестни постъпки. Аз съм си бунтар, а той беше смирен, мир да има, а при мен е: справедливост да има. Аз съм друг тип. Хората са различни. Той може да направи компромиси, за да има мир, но смелостта му е без коментар. Няма как да бъде забравен.

- Вие как се справяте? Много рядко сме били свидетели на толкова достойно поведение, бихте ли разказали малко повече за вас, за децата?

- Трудно ми е психически, но няма да го покажа, работя много и мога да бъда опора на децата си. Казах и на командира му, че отнеха най-големият пример на сина му, аз съм последната инстанция, за себе си мисля най-накрая, но той е момче – няма кой друг да му даде този пример, баща му не може да бъде заместен, който и да помага с присъствие, със съвети, не може да замени примера на баща му. Той е незаменим. Ще използвам думите на негов колега – не знам кой е, обади ми се анонимно – от непознат номер. „Всички искат истината – каза той - защото всички звезди и пагони на този ръководен състав не струват нищо пред Валентин Терзиев. Това е истината. Всичките им пагони на всички взети заедно не струват нищо пред човека Валентин Терзиев.“