Средно 64 лв. увеличение трябва да получат пенсионерите

Над 400 млн. лв. повече ще се насочат към бизнеса

Няма гаранции, че депутатите ще чуят правителството

Притеснено, че в политическата криза може на 46-ия парламент да не му остане време да актуализира бюджета и това ще остави без увеличение пенсионерите и без финансиране социалните мерки при четвърта вълна на пандемия, служебното правителство спешно одобри законопроектите и ги внася в Народното събрание.

Премиерът Стефан Янев събра късно следобед в четвъртък министрите си на извънредно заседание.

“Този акт за актуализация на държавния бюджет принципно е работа на парламентарно подкрепено правителство, но ситуацията е динамична и такова правителство все още не е съставено. В същото време

икономическата

и здравната

ситуация в

държавата е

такава, че се

налага да бъдат

взети неотложни

мерки

по отношение на гарантирането на функционирането на държавата, на гарантирането на социалните плащания и на дейността на бизнеса и, разбира се, подготовка за здравна криза, ако такава се развие през есента, каквато много от наблюдателите очакват”, каза в началото на заседанието служебният премиер Стефан Янев. Няколко часа по-рано той бе на изслушване в Народното събрание, където предупреди депутатите, че часовникът цъка. (Виж долу.)

Увеличение на всички пенсии средно с 12,5%, над 400 млн. за бизнеса по мярката 60/40, както и повече пари за здраве, за да може системата да посрещне подготвена четвъртата вълна на коронакризата. Това е записано в актуализацията на бюджет 2021 г., който бе приет от служебното правителство на извънредно заседание в четвъртък. Трите бюджета на държавата ще бъдат вкарани веднага в Народното събрание. Те обаче могат да останат само добри пожелания, защото засега

нито една

политическа сила

не е припознала

предложенията

на служебното правителство и няма никакви гаранции, че то може да мине. При евентуално съставяне на редовен кабинет пък той може да изтегли актуализацията и да внесе своя.

“Надявам се, че парламентът ще направи смислен дебат, да покаже мъдрост и да прояви разбиране към моментната ситуация, за да може всички неотложни плащания в началото на септември да бъдат осигурени”, каза на заседанието на кабинета Янев.

С актуализацията на бюджета се залагат допълнителни приходи от 2 млрд. лв., срещу които са разписани 1,8 млрд. лв. нови разходи. Дефицитът пък ще баде намален до 4,7 млрд. лв. Според разчетите на финансовия министър Асен Василев се очаква

НАП да събере

допълнителни

над 1 млрд. лв.,

докато Агенция “Митници” - още 500 млн. лв.

Най-голямото перо ще бъде за нови мерки за вдигане на пенсиите още от 1 октомври. Така служебното правителство прие те да се увеличат средно с 64 лв. , като това ще стане чрез вдигане тежестта на стажа до 1,35. Пакетът от мерки предвижда средната пенсия да стане 550 лв., минималната - 340 лв., а таванът да се вдигне до 1500 лв. В предложението е включено и увеличение на социалната пенсия за старост до 170 лв.

С промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. са предвидени и средства за изплащане на бонуса от 50 лв. на всички 2 080 000 пенсионери. Целта е тази подкрепа да продължи до 1 октомври, когато в сила ще влязат разпоредбите, които ще доведат до повишаване на всички пенсии, написаха от пресцентъра на МС.

За над 413 хил. пенсионери ще се изплаща добавка, за да може пенсиите им да стигнат линията на бедност от 369 лв.

Именно как да се вдигнат пенсиите, може да спре приемането на актуализацията. От БСП и “Изправи се БГ! Ние идваме!” държат това да стане чрез преизчисляване с доход от 2018 г. от 1 октомври. На същата позиция са и хората на Слави Трифонов, но те искат да се случи от началото на 2022 г.

Още 134,5 млн. лв. да отидат за здраве, предвижда правителствената промяна в бюджета на НЗОК. “Приемането на законопроекта се налага поради удължения срок на извънредната епидемична обстановка, все по-реалните рискове от нова вълна на пандемията през есента, свързани с бързото разпространение на варианта делта на COVID-19 и необходимостта от допълнителни ресурси за посрещане на извънредни разходи”, обясниха от МС.

Със законопроекта се предлага Надзорният съвет на НЗОК да взима решение за покриване на възникналите нужди от средства в съответните направления на здравноосигурителните плащания по време на обявена епидемична обстановка.

Още 200 млн. лв.

пък са

предвидени в

държавния

бюджет за

закупуването на

нови ваксини

срещу COVID-19, парите за медиците на първа линия, както и за лекарства.

В държавния бюджет освен 400 млн. за запазване на заетостта и мярката 60/40 са предвидени още 30 млн. лв. за подпомагане на въздушните превозвачи.

Предвидени са и 53,4 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал на силовите ведомства.

133 млн. лв. са отделени за изборите през октомври, като служебното министерство е вкарало в тях и вариант 2 в 1. Това е най-скъпият сценарий - вот за държавен глава в два тура плюс евентуално още едни предсрочни парламентарни.

Допълнителни 200 млн. лв. са предвидени за други разходи - като например за бедствия и аварии.

Над 222 млн. лв. пък ще отидат към социалното министерство. В тях влиза помощта за бедните пенсионери, която да гарантира, че никой над 65-годишна възраст няма да получава по-малко от 369 лв. на месец.

Пари са предвидени и за родителите, чиито деца учат дистанционно по време на пандемия. Залагат се и повече разходи за целеви помощи за отопление и по Закона за личната помощ.

ИТН атакува Стефан Янев, че предвидил пари за избори 2 в 1 Премиерът призова депутатите да приемат актуализацията

Защо в актуализацията на бюджета, подготвена от служебното правителство, са предвидени пари за избори 2 в 1 наесен? Този въпрос зададе на служебния премиер Стефан Янев депутатът от “Има такъв народ” Пламен Данаилов.

В четвъртък депутатите бяха извикали министър-председателя, за да го изслушат за състоянието на държавата и актуализацията на бюджета. 

Кабинетът с кои партии е консултирал избори 2 в 1, атакува Данаилов. Актуализацията е обсъдена само със социалните партньори, отвърна Янев. Правителството обаче било длъжно да предвиди всякакви възможности в актуализацията, въпреки че предпочитало да има редовен кабинет.

Депутатите да приемат актуализацията на бюджета, за да се гарантират допълнителните разходи като социалните плащания, мерките за подпомагане на бизнеса и работата на здравната система при нова вълна на коронавируса, призова служебният министър-председател.

През май ситуацията в държавата бе притеснителна - липсвало събиране на данъчни приходи и имало натрупани огромни дефицити, заяви в парламента Янев. Анализи на НАП пък показали силна концентрация на публични средства в определени частни фирми.

Отделно за периода 2017 - 2020 г. приходната агенция е отписала 10 млрд. лева по давност, а други 10 млрд. висят несъбрани, каза още Янев.

Думите му обаче бяха оспорени от бившия министър на финансите, а сега депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев. Той изчете становище на кредитна агенция, в което се хвалят резултатите през първото тримесечие на 2021 г., когато все още управляваше третото правителство на Бойко Борисов.

Депутатите трябва да преценят нуждата от закон, който да регламентира действията при наложени санкции срещу българи като тези от САЩ по “Магнитски”, каза още Стефан Янев.

Мнението ми е, че следващото редовно българско правителство трябва да работи и по активиране на заемната част по плана за възстановяване и устойчивост, обясни пък служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Това ще бъде допълнителна възможност да се активират други проекти, които все още не са готови, не са преминали по някакъв начин техническите специфики на ЕК. Ще ни даде време да помислим как такива проекти, които в момента не са успели да залегнат в плана, да бъдат включени в бъдеще, посочи Пеканов. Решението ще е правилното и от макроикономическа гледна точка, смята той.

 

2 фирми с големи кредити върнали част от парите на ББР, другите - на прокурор

Две фирми от списъка на 10-те най-големи кредитополучатали от Българската банка за развитие са върнали част от заемите си след публикуването на списъка. Това обяви министърът на икономиката Кирил Петков на изслушване в парламента.

Част от отпуснатите от ББР големи кредити обаче ще бъдат дадени на прокуратурата, добави той. Екипът на Петков е успял да разгледа кредитните досиета по 20-те най-големи кредита на ББР, които са за общо над 2 млрд. лв. В тях бил открит случай със заем от 150 млн. лв. и обезпечение в имоти. Фирмата не можела да ползва залога, но глобата за нарушение е прекалено малка, посочи Петков. В друг случай пък заем от 150 млн. лв. бил даден на компания със само 1 млн. лв. доходи. В трети дружество със 100 млн. лв. било разделено на две, като заемът останал в лошата част от фирмата, а в хубавата - обезпечението.

“От 2017 г. досега управителите се сменят, но подходът на кредитиране остава, кой и как е вземал тези решения? Точно преди ние да влезем в управлението, за една бройка още един 150-милионен кредит щеше да бъде даден”, добави Петков. Добрата новина е, че банката е стабилна, дори и да не се върнат кредитите, има голяма ликвидност, но това е с парите на данъкоплатците, каза още той.

Големите кредити от ББР са раздавани с обяснението, че така банката ще постигне печалба, обясни Кирил Петков. За миналата година обаче била на загуба от 130 млн. лв.

“За управлението на риска - не е следено дали има свързаност между кредитополучателите, а напротив - те са се опитвали да оправдават, че няма, и да се даде кредит въпреки риска. Средният матуритет на тези 20 заема надвишавал 10 години и повечето от тях имат т.нар. балонно плащане накрая – за 10 години се плаща само лихвата и накрая цялата главница наведнъж. Тези заеми са много рискови и трябва сериозно обезпечение, а 2/3 от 20-те най-големи кредита са такива”, каза още министърът.

Бизнесменът и бивш депутат от ДПС Делян Пеевски, който бе санкциониран от САЩ по закона “Магнитски”, не е вземал кредити от ББР, отговори министърът на въпрос от ДПС.

За мен най-опасното е банката да се приватизира, за да се замете историята с тези кредити, не ни трябва още една банка на пазара, банковият сектор е добре работещ, категоричен беше Петков.

По повод на инвестицията на ББР в ПИБ в размер на 140 млн. лв. Петков коментира, че наистина акциите са купени на по-висока от пазарната им стойност, но от друга страна, това може би е бил правилният ход. Според него е важно ББР да има член в борда на директорите в ПИБ и ако пазарните акции на ПИБ се качат на или над 5 лв., ББР да излезе максимално бързо.