Докога ще продължи извънредното положение?

От известно време България живее в така нареченото извънредно положение - нормалният ред е отменен, а служебното правителство така ударно чегърта едната политическа сила, та пушек се вдига. Разбира се, всичко това май става в рамките на закона.

Затова от 2-3 месеца България не е нито парламентарна, нито република. Възходящите партии го представят като национално освобождение, партията на опущението го нарича диктатура, а културната общественост с нетърпение чака нормалността.

Дали ще я дочака? Миналата седмица ние, кибиците, видяхме, че ИТН не е съвсем сериозна в обещанието си да направи правителство. И че нищо чудно извънредното положение да продължи още три месеца, а защо не и три по три.

А дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Или може да е

моментът за

мръсната тайна

на българската

политика?

Може би. Знаменитият германски политолог Карл Шмит твърди, че истинският суверен на държавата е този, който взема решенията по време на извънредно положение. И не, той няма предвид парламента. Докато има нормален парламент, държавата е на автопилот и водач не ѝ е нужен. Но щом настъпи я библейски потоп, я падне астероид или парламентът не успее да състави правителство, тогава истинският суверен скача, изправя снага и взема нещата в ръцете си.

Читателят на “24 часа” е интелигентен и знае, че Карл Шмит е любим теоретик на Хитлер. През последните десетилетия интересът към него се връща, макар и в съвсем друг контекст. Сред феновете на Шмит е знаменитият руски философ Александър Дугин, а през него тези идеи проникват в българските псевдолеви интелектуални среди и

аз не бих се

учудил, ако са

стигнали до

мозъчния

тръст към

“Дондуков” 2

Защо иначе дръпнеха шалтера на метрото в разгара на миналогодишната цветна революция?

Понятието на Шмит за “изключителни обстоятелства” се илюстрира с възхода на Хитлер. В един момент той става канцлер, но парламентът му пречи. Тогава Хитлер му подпалва сградата, въвежда извънредно положение, арестува цялата опозиция, разгонва депутатите и се превръща в едноличен суверен и законодател.

У нас депутатите няма нужда да бъдат разгонвани, те сами си тръгват по силата на конституцията. Тук е по-лесно.

Възходът на Хитлер е подготвен с няколко дълги епизода на цветни революции – пучове, масови демонстрации, факелни шествия и щурмоваци с кафяви ризи, които бият наред. Между другото, руската революция от февруари 1917 г. също тръгва с цветна революция - масови стачки, демонстрации, сблъсъци с полицията и други творчески изяви. Тези технологии не ги е измислил Сорос.

Тук аз не искам да правя съдържателен паралел между текущото извънредно положение у нас и руската революция. Нищо общо няма освен формалните аналогии. И тук всичко тръгва с опит за цветна революция миналото лято. В Русия през 1917 година няма и помен от парламент, тук, у нас, сега той сам се оттегля. И тук, и там се забелязва известно боричкане ако не за ролята на суверен, то поне за позата на Мусолини. У нас в тази поза застанаха първо Радев, после Рашков, после Трифонов, та дори и Тошко Йорданов. Говоря за позата, а не за делата.

И тук, и там липсата на парламент говори, че народът не е никакъв суверен, щом неговите ужким представители сами дезертират от властта. Разбира се, те и без да дезертират, са наужким. Реално те са назначени от елита и затова така лесно си хвърлят мандатите по заповед на щуката. Помислете си -

кой нормален

човек хвърля

10 бона в плик

месечно,

освен ако някакъв мафиот не го е стиснал за орехчетата?

Но каквото е в България, то е и наоколо. Например след опита за преврат в Турция през 2016 г. Ердоган въведе извънредно положение, изчегърта цялата политическа класа и наложи едноличен президентски режим. Голямата разлика със САЩ е, че там има мажоритарна избирателна система. Всеки депутат, независимо дали е от своята, или от чуждата партия, знае кой му е избирателят и първо се съобразява с него. Затова парламентът в САЩ е винаги коректив на изпълнителната власт, докато в България, в Турция, във Ваймарска Германия той е неин крепостен селянин.

Ако у нас една партия получи мнозинство и лидерът ѝ стане премиер, той автоматически се превръща в диктатор – именно благодарение на партийно-листовата избирателна система. И обратното. Ако една партия усети, че губи позициите си, тя неочаквано се пристрастява към демокрацията. Това обяснява флирта на ГЕРБ с мажоритарния вот през 2017 и 2021 г.

Но ако партията е във възход (както сега е ИТН), тя предпочита да издои извънредното положение до последната капка.

Например в разгара на киевския “майдан” през 2014 г. в един момент омразният Янукович обеща да си хвърли оставката и да има нови избори, които опозицията гарантирано щеше да спечели. Но тя искаше много повече – искаше покрай президента да изчегърта и цялата Партия на регионите, както и руското влияние в Украйна. Вратата бе отворена, но новият суверен предпочете да мине през стената. Това е технологията на извънредното положение.

Българският преход 30 г. скача

от извънредно

положение на

извънредно

положение като

жаба през угар

Още през 1990 г. резултатът от изборите на 10 юни бе разрушен чрез палатковия лагер, подпалването на Партийния дом, студентската окупация на Университета. Истинският суверен имаше своя проект и го изпълни с помощта на цветните революционери, които му искаха скалпа. Естествено, че целта му бе да прибере парите.

Впрочем тогава и в самото СДС си измайстори едно вътрешнопартийно извънредно положение. Гладната стачка на 39-те през лятото на 1991 г. уж бе протест срещу конституцията, а всъщност изчегърта Петър Дертлиев и неговите демократи от СДС, за да го превърне в сектантска дясна партия.

Интересното е, че щом започне суматохата, парламентът все го отнася. С какво той пречи да се проведат честни избори? С нищо. Защо тогава се разпуска? Така е по конституция. А защо е така по конституция?

Ето моята

хипотеза, която

ще развесели

всеки юрист

До 1991 г. българската конституция бе копие на съветската. А тя допускаше съвместно съжителство на две паралелни държави – едната си има ясни закони и правила, а другата е едно безкрайно извънредно положение.

Да вземем т.нар. “възродителен процес”. Ясно е, че той грубо потъпка иначе чудесните закони за човешките и гражданските права, които ги имаше и при Тато. Но правната система не си мръдна и кутрето. Защо? Защото тези деяния не принадлежаха на правната държава, а на държавата на извънредното положение. Вероятно затова онези юристи вградиха минивариант на извънредната държава в днешната конституция – макар и само за два месеца и само понякога. Между другото, в екипа на Радев е един от авторите на конституцията, така че възможностите на технологията сигурно са анализирани.

Но ако извънредното положение се удължи с още 3 месеца? Или с още 9? Възможно ли е да се изпадне в хронична извънредност? След 9/11 САЩ дадоха на службите едни извънредни пълномощия, които не са отменени и до ден днешен. През 2016 г. те ги използваха, за да подпукат и самия американски президент.

Истината е, че извънредните положения на прехода у нас остават завинаги. Ние сме си постлали дебело с последиците от цветните революции на 1990, 1991, 1997, 2013 и 2020 г., дано не пропускам нещо.

Като се сетя – ще го добавя.