Съветският лидер и бивш шеф на КГБ знаел кой му е “подложил горещия картоф в ризата”

Контраразузнавачът Павлин Павлов през 1981-1985 г. е аспирант в Москва и готви дисертация за съвременната политика на Западна Германия. Благодарение на дисертацията и престоя си в руската столица Павлов е свидетел на много процеси, белязали прехода. Автор е на редица книги, сред които "Не дразни ченгето, когато обича", "Не дърпай два пъти дявола за опашката" и др.

- Г-н Павлов, Али Агджа за първи път споменава, че Кремъл е разпоредил атентата срещу папата, а на България е отредена ролята на жертвен агнец. Вие сте следили тези процеси отблизо, а и в една от вашите книги - "Записки от оня свят", съм чела подобна теория.

- Поласкан съм от вашето внимание към книгата ми. Тя бе посветена на периода 1981-1985 година, когато работех над дисертацията си в Москва. Беше написана малко след отбелязването на 30-ата годишнина от атентата срещу папата. Това ме провокира в добрия смисъл на думата да споделя някои мисли по този повод, защото, както обичам да казвам, и аз изненадващо се докоснах до темата.

- Как точно?

- През 1983 година, преди да си тръгна за лятна ваканция, моят ръководител на дисертацията ми, който беше референт за Западна Германия към МИД, ме помоли да попитам моя рецензент от българска страна, който тогава работеше като сътрудник на международния отдел на ЦК, дали има някаква информация за участие на български служби в подготовката на атентата. Уточни дори, че на съответните съвещания при Юрий Андропов тези въпроси се обсъждат с оглед на амбициите му да положи началото на нова политика по отношение на Запада. В София зададох въпроса на колегата, а той през смях ми подхвърли: "Кажи на братушките, че

проблемът не е в нашия телевизор,

а в техния..."

Това ме озадачи, но както е редно, не попитах за повече подробности, а точно така предадох думите му в Москва. След време моят научен ръководител ми разказа, че когато чул тази информация, Андропов казал: "Знам аз кой ми подложи този горещ картоф в ризата..."

С това моят интерес към темата тогава приключи – други бяха моите задачи.

- А кога се върнахте към нея?

- Когато готвех книгата си, се отбелязваше годишнината от атентата, вече в условията на интернет и заедно с конкретните интересуващи ме теми попаднах и на доста любопитни факти и тълкувания. Точно тях като материали извън художествения разказ реших да ги събера в няколко репортажа, единият от които бе посветен на тези събития. Нещо у мен още в началото породи доста неприятната мисъл, че има логична връзка между атентата, смъртта на Брежнев и политиката на Андропов. И точно тогава попаднах на едно интервю на шефа на антитерора на Франция Жак Люсиен Брюгиер, дадено пред журналиста Жан-Мари Понто. В него той твърдеше, че ни повече, ни по-малко "тази операция надскача, между другото, областта на чистия тероризъм.

Според информацията, която имам, тя е била следствие на разчистване на сметките вътре в съветския държавен апарат". Нещо, което до този момент никой никъде не се бе осмелявал да твърди. По-нататък колегата Брюгиер разказва направо научнофантастични истории. Как някакъв

български

нелегал

"Иванов", забравен от своите, отишъл при него и му предоставил срещу заплащане информацията, че атентатът е дело на ГРУ, което е целяло да дестабилизира позициите на Юрий Андропов.

Според мистериозния "Иванов" ГРУ смятало да предприеме това и с цел да предизвика бунтове в Полша, за да бъде използвано това като повод за навлизане на войските на Варшавския договор там. А черешката на тортата е твърдението на Жак Брюгиер, че при посещението му в "нова" България ген. Кацамунски е потвърдил тази теза. Всичко това е написано в книгата на журналиста Жан-Мари Понто.

- Доколкото помня, във вашата книга имаше и конкретни факти, които може би не индиректно, но потвърждават тази версия.

- Ето ви и някои от фактите. След като Карол Войтила, или папа Йоан Павел Втори, написва открито писмо до своите миряни, призовавайки ги на борба срещу "комунистическия дявол", папският въпрос става актуален за партийното ръководство на Съветския съюз. Нещо нечувано – папа от социалистическа страна, който да си позволи такава позиция. Факт е, че веднага Михаил Суслов, секретарят на ЦК, свиква през 1979 година своето Политическо управление. Указанието е да се предприемат необходимите мерки срещу

“подривните действия

на папата дори и "със средства, които да са повече от дезинформация и дискредитация", пише в документа от това съвещание.

Както е известно, КГБ е специализиран по цитираните две насоки – дезинформация и дискредитация, но за другото - за средствата, които надхвърлят тези неща, специалистите винаги са били в ГРУ. Предполага се, че планът за "пресичане" на действията на папата е изготвен не от някой друг, а от безспорния специалист Ивашутин, дългогодишен шеф на ГРУ. Косвено това се потвърждава и от избягалия през 2006 година архивар на Лубянка Васили Митрохин, който твърди, че полското ръководство е наредило на собственото си военно разузнаване да се включи в акцията на ГРУ.

- Ако е така, как са попаднали на Агджа като изпълнител?

- Мога пак да цитирам разните

невероятни версии,

но ако все пак предположим, макар и недоказано, че ГРУ имат отношение към операцията, точно за тях това е лесен въпрос. Открай време от ГРУ се наблюдават такива формирования като "Сивите вълци", а Агджа именно като техен член е извършил убийството на редактора на "Миллиет" малко преди това.

- Дали Брежнев е знаел за евентуални подобни действия на ГРУ, разбира се, ако е имало такива? Все още сме в сферата на хипотезите.

- Ще разберем, след като изминат 70 години и се отворят архивите. Останаха още само 30 години да почакаме.

- Според вас Андропов дали е знаел тогава?

- Че ще се предприемат действия за ограничаване на влиянието на папата, е знаел със сигурност, но точно какви ще подготвят ГРУ, едва ли. Това е капсулирана система... Никъде не намерих дори и клеветническа информация, че Тодор Живков е бил информиран за

действията

на РУМНО

или респективно на ГРУ, ако е имало такива. Макар че Агджа по едно време България е направил на Каспичан, както викаше баща ми. Бил е много пъти и по разни поводи у нас. Мисля, че той откровено лъже в своето интервю за наше участие в това "мероприятие".

- Има ли някаква версия, която ви е попаднала, но на която дори и вие не бихте повярвали?

- Има една откачена версия, че "приятелят" на Агджа, който неотлъчно го е придружавал по време на пътуванията му до Италия, досущ приличал на Сергей Антонов и се движел с дубликат на неговите документи. Това донякъде би могло да подскаже, ако има нещо вярно, разбира се, в това, че точно такъв недотам забележим служител е изпратен на подобна позиция в Италия. Но нека оставим това на търсачите на конспиративни теории.

Още по темата, четете тук и тук.