Имало ли е връзка между древните цивилизации по нашите земи и атлантите? Стратегическата суровина за митичния континент Атлантида била медта, а преди 7-8 хил. години само в 11 рудника до Стара Загора са добити 1000 тона чиста мед. При това с изключителна организация на труда.В Европа това е най-голямото находище на мед от този период. Загадъчна каста от хора успявала да трансформира камъните в метал, при това минавайки през всички цветове на дъгата. Още Платон пише, че атлантите са се занимавали основно с добив и търговия на мед. Дали по нашите земи е имало техни наследници или хора-носители на техните знания, днес може само да се гадае.
"Добивът на мед по тези земи бил много по-висок, тъй като все още има множество рудници, които не са проучени. Твърдението, че са добити

близо 1000 тона мед

е само на базата на разкритите 11 рудника," каза пред "168 часа" археологът в Старозагорския исторически музей Петър Калчев. Изследванията на учените показват, че на една смяна са работели около 3500 души. При това съвсем организирано. Всеки е вършел строго специализирана дейност.
Медта е добивана в открити рудници. Откъде древните преди 7 хил. години са знаели, че от скалите в горите могат да извлекат мед, остава загадка. Ясно е, че са тръгвали по медната жила, като използвали технология, прилагана и днес със съвременни технологии - нагрявали скалата с огън, след което я заливали с вода от реката в близост до рудника. От рязката смяна на температурите се образували пукнатини и работниците започвали да ровят в тях с мотики от рог, каменни чукове и медни киркомотики. Разтрошавали скалата, след което отделяли рудата и я отнасяли в съседните селища.
"Там започвало топенето на медта - казва Калчев. - Хората, които са се занимавали с обработката на медната руда вероятно са живеели в затворени общности. Смятали са ги за хора със свръхестествени сили, които могат да превърнат камъка в метал. Когато се топи медната руда, тя си

сменя цветовете като на дъгата

получавали се 11 цвята. Представете си в тази епоха какво са представлявали тези хора за останалите? Този ритуал се е предавал вероятно от бащи на синове и занаятът е оставал затворен в общността."
Според археолози трудът, влаган в рудниците, и организацията са близки до тези при изграждането на египетските пирамиди. Само където у нас това е постигнато няколко хилядолетия по-рано.
Преди да започнат да топят медната руда, древните извършвали и специален ритуал. За това говорят следите в храмовата постройка в най-близката могила в Старозагорските минерални бани.
"Там има ритуално стълбище, в което има вградени съдчета с излята медна стопилка. Извършвали са ритуал, преди да започнат да топят медната руда, за да стане качествена стопилката, да получат по-голям добив и по-качествена мед", казва Калчев.

Обратно в земята

ПРЕДЦИТЕ ни изумяват и с още един обичай. Те вадели скалите от земята, за да извлекат медта и след това ги връщали обратно. Много от върнатите скали са огромни - по 2-3 метра на дължина и ширина. При това те са работели само с лост.
"Смятали са, че каквото се вземе от майката-земя, трябва да се върне. Били зависими от природата в голяма степен - казва Петър Калчев. - Знаели са какво им дава, какво може да им отнеме и са я пазели. От наша гледна точка връщането на използваните камъни е абсолютно безсмислена работа, но те са полагали същите усилия, с които са вадели скалите, за да ги върнат обратно в земята." Това отнемало горе-долу и същото време, за да възстановят баланса в природата.
Проучванията показват, че древните правели това с лостове, тъй като няма данни да са владеели друга техника. Къртовска работа, в която няма никаква икономическа логика от днешна гледна точка. Практиката показва, че на големите концерни изобщо не им пука какви ресурси изпомпват от земята и как впоследствие тя си отмъщава. Едва ли някой ще се сети за капиталист, който би си позволил подобна дейност, от която няма печалба. При това от нея само ще губи, защото работниците му вместо да добиват още ресурси, ще влагат още толкова време и усилия, за да връщат някакви огромни скали на старите им места. Практиката показва, че за днешните хора е много по-лесно да оставят земята като лунен пейзаж, вместо да отделят и една стотинка, за да я възстановят.
"Вероятно тогава е имало хора, които са управлявали тези процеси," допуска археологът.

Петър Калчев, археолог в Старозагорския исторически музей:
Като пирамидите

При извличането на мед в селищата около Стара Загора е влаган е труд, съизмерим с изграждането на пирамидите. При това придружен от едно високо материално ниво на културата и на живота.
Всяко действие при добива и разтопяването на медта е обмислено. Предшествениците ни, които и да се били те, не са били толкова глупави, че да носят каменната маса на километри. На място са отделяли концентрата и са го носели за претопяване. Били са невероятни като мисъл. Това говори за високо ниво на цивилизация. Не може първобитни хора да правят това. Имали са и невероятна техника за изливане, изковаване и закаляване на медни предмети. Това е специализирана дейност, която е изисквала много сериозни познания.
Медните предмети издават високо ниво на майсторство. Древните са владеели до съвършенство техниката на отливане, в тези пещи са топели медта, след това още веднъж са я поставяли там, след което трети път са я претопявали. Намирал съм заготовките, които са правели. Това са малки слитъци, след което са ги изнасяли. Медта, добита тук, е

била изнасяна чак до Средна Волга

Това говори за много висока организация на обществото и стройна йерархия. Проучванията показват, че са я разменяли за пъпки на северен елен, използвани за накит и други предмети.Това показва, че са носели стоки от доста далечни страни. Има големи количества от мида "Спондилус". Тя вирее само в Средиземно море, много красива, с виолетови и розови оттенъци. Размяната говори за висока организация на труда, търговията и живота въобще. Тогава не е имало колело, не е имало каруци, придвижвали са се с животни. За съжаление в Гърция не са правени изследвания на артефактите от мед, но за изследователите е ясно, че нашият район е снабдявал с мед Югоизточна Европа. Медни предмети, изработени от медна руда, добита в Мечи кладенец, са открити и във Варненския халколитен некропол.

Преди 7 хил. години определяли лятното слънцестоене

Древните откриват Златното сечение 40 века преди Питагор

ПРЕДИ 7 хилядолетия древната култура Варна със златните си еталони е могла да определя с точност лятното слънцестоене. Това разкриха пред "168 часа" изследователите Христо Смоленов и Мардик Андонян. Те установяват това след подробен анализ на артефактите от най-старото златно съкровище на света.
"Най-важният ориентир в годишния цикъл на всички древни цивилизации е денят на лятното слънцестоене 21 юни. По нашите земи точно на този ден отношението между височината на един предмет и дължината на неговата сянка е 22 :7, което е приблизителната стойност на числото Пи - казва докторът по математика Мардик Андонян. - Осъзнаването на този факт в годишния земеделско-ритуален цикъл е накарало хората от културата Варна да го заложат като основна пропорция в своите култови и битовите предмети."
В повечето златни идоли има дупки и с тяхна помощ без проблем се определя моментът на лятното слънцестоене.
"В тях ъгълът е даден, ако в дупката се сложи тръба или клечица, сочеща към слънцето, много лесно се определя момента на лятното слънцестоене - казва Андонян. - Това е бил сакрален момент за древните - сянката, която се удължава и скъсява. При нашето слънцестоене тя спира да се скъсява и започва да се удължава. Затова и

числото Пи става сакрално

Благодарение на него древните са следяли кога да обработват земята и са наблюдавали небесните тела.
Затова изследователите се обединяват около хипотезата, че най-древната геометрия е възникнала по нашите земи. Това е станало поне 40 века преди Питагор. Великият философ, смятан за основател на математиката, се определял за последовател на Орфей. Няколко века след Питагор Архимед от Сиракуза формулира метод за изчисляване на числото Пи, което е свързано с отношението между обиколката на окръжността и нейния диаметър. То показва цикличността на движението и е една от основните константи в съвременната физика и математика.
"Гледайки небето, древните са решавали своите земни проблеми. И обратно - обработвайки земята, те следели и изучавали движението на небесните тела. Гледали отвъд хоризонта на ежедневието с мисъл за великите неща в природата, за нейния ритъм и хармония", казва Смоленов. Затова във варненските шедьоври отпреди 7 хилядолетия откриваме забележителни пропорции Пи и Фи (Златното сечение). "Достигането до тях означава, че древните са имали не само

забележителна интуиция

но и сериозни знания по астрономия и геометрия," казват учените.
"Числото на Златното сечение 1,618 е открито по нашите земи далеч преди прочутия Фидий, скулптор живял .... В културата Варна то е представено върху златни еталони, идоли от кост и камък. То се получава като отношение между височината на един предмет и неговата сянка в началото на месец февруари - обяснява Андонян. - Не случайно тогава започва новата година според много древни календари. По това време у нас денят се удължава, овцете започват да се агнят, появяват се първите пролетни цветя и сякаш самият Бог-Слънце дава на древните знак за възраждането на живота. Така се поставя началото на новия годишен стопански и празничен цикъл. Вероятно това е накарало хората от културата Варна да използват числото на Златното сечение като особено важно отношение в пропорцията на техните предмети."
Двамата учени признават, че това е само една хипотеза за произхода и честотата, с която тези пропорции се появяват в артефактите от Варненския некропол. Самите те продължават изследването си, търсейки и други интерпретации на загадъчните пропорции.
"Досега се смяташе че астрономията и математиката възникват в древния Шумер. Варненската култура свидетелства за система от мерни единици, която е по-стара и по-прецизна", казва Смоленов. Според учените именно от нея са произлезли шумерската и египетската системи за измервания.
Изследователите правят този извод, след като установяват съотношението между

египетския царски лакът и шумерския лакът

В основата и на двете мерни единици стоят еталоните от културата Варна. В подкрепа на близостта между цивилизациите те изтъкват и лингвистични аргументи, преведени с помощта на специалиста по древни езици Петьо Ангелов.
"На шумерски "Сахар" означава пясък, прах, нещо сухо. Очевидно това характеризира пустинята Сахара каквато я знаем днес. Платото, на което са издигнати великите пирамиди, се нарича Гиза. На шумерски това означава сянка или хвърлям сянка. Очевидно сянката е играла важна роля в измерванията на древните, а оттам и в абстрактното им мислене", казва Смоленов.

Мардик Андонян, доктор по математика:
Варна е първата високоразвита цивилизация

КУЛТЪТ към Великата Богиня Майка и другите природни стихии древните изразяват чрез ритуали и празници в тяхна чест. Целта им е да измолят плодородие и благоприятни климатични условия. Постепенно ритъмът на живот в неолитните общества се организира в постоянно повтарящи се цикли с ясно разграничени периоди от време, свързани с основните земеделски дейности, лова и празничните ритуали. Естествено, възниква въпросът за отправната точка и времевите маркери, отбелязващи настъпването на всеки от тези периоди.
Има основания да се предположи, че неолитните общества у нас са разделяли годината на осем равни периода. Те били свързани с основните земеделските работи, скотовъдството, лова и съответно придружаващите ги празници и ритуали.
Една от точките на това деление се пада в началото на месец май, когато отношението между предмета и неговата сянка е равно на Пи към Фи. Именно тогава според слънчевия календар в пещерата Магура по нашите земи са се провеждали празниците на плодородието и плодовитостта, аналог на

древногръцките Елевзински мистерии

С тази разлика, че у нас те са изпълнявани 2700 години по-рано и от тях са произлезли Орфическите мистерии.
Друга точка от осмичното деление на годината се пада в първата седмица на август. Тогава според същия календар са се изпълнявали ритуали, свързани с есенния лов.
Удивителното е, че всички характерни астрономически ъгли, свързани с разделянето на годината на 8 периода, се откриват по систематичен начин върху идолите и двете златни плочи от Варненския некропол. Идолите могат да се възприемат като астрономически и навигационни инструменти. Златните плочи са своеобразни еталони, съхраняващи важна за живота на тогавашното общество астрономическа и математическа информация.
От всичко това може да се направи изводът, че пропорциите от Варненския некропол не са случайни съвпадения или интелектуална игра на велик математически гений. За нас те са резултат на осъзнаване на природните закономерности, връзката небе - земя, стопанския живот и ритуалите на първата истински високоразвита цивилизация.