Дузина юристи отговарят на условията за председател на КПКОНПИ, но има голяма вероятност да няма предложения до 20 ноември

Главният прокурор Сотир Цацаров, депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-министър на вътрешните работи Красимир Ципов и правосъдният министър Данаил Кирилов са само част от юристите, които отговарят на условията и могат да бъдат предложени от народните представители за председател на антикорупционната комисия. Процедурата вече е в ход и се чакат кандидати. Шефът на КПКОНПИ трябва да е практикувал право 10 г., да не е бил доносник на Държавна сигурност, да има високи професионални и нравствени качества.

Партиите имат 2 седмици да предложат кандидати, след което да започне изслушването преди избора им. Ако няма избран с поне половината от гласовете в пленарна зала, се открива нова процедура. Същото е, ако няма и номинирани до 20 ноември.

Твърде вероятно е обаче народните представители да не излъчат кандидати за поста, научи “24 часа” от депутати. Остава голямата загадка кой ще оглави мегаструктурата, която се занимава с превенция и разследване на корупционни престъпления, конфликти на интереси, отнемане на незаконно придобито имущество и проверка на декларациите на над 15 хил. души от властта, много от които са хванати с разминавания и са предадени на данъчните. КПКОНПИ води и стотици дела за разкриване на банкови тайни.

От 2012 г., когато комисията бе известна като “Кушлев”, до началото на ноември т.г. антикорупционната комисия е внесла в съда искове за запори за близо 4 млрд. лв., научи “24 часа”.

Сега КПКОНПИ се ръководи от Антон Славчев, който е неин зам.-председател. Титулярят Пламен Георгиев подаде оставка на 31 юли, последния ден преди лятната ваканция на парламента. Преди това президентът Румен Радев обяви, че сваля доверието си от него заради скандала с терасата на жилището му, която не е декларирана, но е ипотекирана за кредит от банка.

Антикорупционната комисия е създадена през 2005 г. Първият ѝ председател бе проф. Стоян Кушлев. През 2013 г. за поста е избран прокурорът Пламен Георгиев. В този си състав комисията работи от април 2018 г.

Мандатът ѝ е 6 г.

- 2 г. повече от

този на

парламента

и 1 г. по-малко от тези на главния прокурор и председателите на Върховния касационен и административен съд.

Създаването на мегаагенцията е отбелязано широко и положително и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия.

“Прехвърлянето на редица отделни организационни единици в една-единствена институция е приключило без сериозни инциденти или прекъсвания на работата. Сключена е широка гама споразумения със съответните партньори, за да се гарантират непрекъснатото сътрудничество с различните институции и достъпът до съответната информация”, отбелязаха от Брюксел. Като основно предизвикателство се сочи гарантирането на прозрачност и доверие при поверителност за източниците и конкретните разследвания.

За противодействието на корупцията КПКОНПИ проведе няколко знакови акции под ръководството на Специализираната прокуратура. През февруари 2018 г. беше арестуван кметът на Септември и са му повдигнати обвинения за ощетяване на бюджета на общината по договори за обществени поръчки. Наскоро от антикорупционната комисия внесоха граждански иск в съда за отнемане на имущество за 9,3 млн. лв. срещу него. Отделно е наказателното производство на прокуратурата. Последваха арести на бивш кмет на Перник и на настоящ - Десислава Иванчева, задържана на 17 април м.г. с 56 хил. евро подкуп, което няма аналог сред акциите срещу корупцията. Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова бяха осъдени на първа инстанция в Специализирания наказателен съд на 20 г. и на 15 г. затвор. Последваха още арести на общински съветници, а

през октомври

от КПКОНПИ

стигнаха и до

високите етажи

на властта

Арестуваха председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев заради търговия с българско гражданство. Отстраниха го от длъжност. След 8 месеца в ареста той беше освободен, а разследването продължава. Наскоро бяха задържани и кметовете на Костенец и Божурище, срещу които също се водят разследвания. През юли антикорупционната комисия и спецпрокуратурата направиха акция срещу корупцията и в Държавен фонд “Земеделие” по разследване срещу висши чиновници, участвали в престъпната група за злоупотреби с милиони от субсидии, ръководена от Миню Стайков. Преди две седмици съдът запорира 134 млн. лв. на бизнесмена по искане на КПКОНПИ, а бъдещият иск в съда ще е с 5 млн. лв. повече. За него е получено уведомление от Специализираната прокуратура още през септември м.г., когато е обвинен за данъчни престъпления след акцията по разбиването на нелегалната фабрика за цигари в Карнобат. По същия начин инспекторите на КПКОНПИ са работили повече от година по казуса с Ветко и Маринела Арабаджиеви, които също са в ареста за данъчни престъпления. В средата на октомври съдът запорира 310 млн. лв. авоари на олигарсите, за да се обезпечи бъдещият иск за конфискация на имуществото им.

Абсолютният

рекорд обаче е

запорът за 2,2

млрд. лв. на

Цветан Василев

и семейството му, срещу когото тече дело за източването на КТБ. Преди седмица генералният адвокат на съда на ЕС излезе със заключение, че може да се отнема незаконно придобито имущество и без влязла в сила присъда. Казусът се повдигна, след като това на Цветан Василев беше спряно и беше поискано от ЕС тълкуване по случая. Окончателно решение още няма.

Един от последните клиенти на КПКОНПИ е вече бившият зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който си е построил къща за гости, докато е контролирал работата на Държавен фонд “Земеделие”, който отпуска парите.

Само през 2018 г. НАП е продала конфискувани от КПКОНПИ имоти за 6,6 млн. лв., показва докладът за дейността на антикорупционната комисия за миналата година.