Преди 60 години тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна

Неспособни да овладеят работническото недоволство, висши функционери на БКП нареждат да се стреля срещу протестиращите. Поне девет от стачкуващите са убити. Стотици са изпратени по лагери и затвори.

На 5 март 1953 г. умира "бащата на народите" Йосиф Сталин. Неизвестно е дали пловдивските тютюноработници са си въобразявали някакво отпускане на режима след смъртта му, но в началото на април те решават да защитят правата си, колкото и наивно и обречено да е изглеждало намерението им.

По това време са спуснати годишните списъци за освобождаване на работниците, които

остават без препитание до следващата кампания

Стари синдикални дейци, загубили перспективата "нездрави елементи" и окумуш представители на работническата класа решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. поставят и други синдикални искания, например да се възстановят бонусите, които са ползвали преди национализацията.

На 20 април стачниците изпращат исканията си писмено на премиера Вълко Червенков. В посланието им изрично е казано, че в началото на май ще напуснат работа и ще протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Същата вечер се избира и стачен комитет.

Смята се, че исканията и заканата на тютюноработниците да спрат работа са стигнали до Вълко Червенков, но реакцията му е неизвестна. Не е ясно и защо пловдивските първенци не предприемат нищо почти две седмици. Може да не са сметнали недоволството за сериозно, може и да са се опитали да предотвратят протеста чрез вербовка на стачкоизменици.

След 20 април започват събрания по тютюневите складове в Пловдив с намерение да се протестира.

На 4 май 1953 г. в Пловдив на сегашния бул. "Руски" се стоварва

цяла делегация от партийни величия. Освен министрите на вътрешните работи Георги Цанков и на промишлеността Антон Югов в нея са включени и подпрeдседателят на Министерския съвет Райко Дамянов, Станко Тодоров, който по това време е министър на земеделието, и Георги Чанков - началник на Държавната планова комисия. Придружават ги кметът на града Никола Балканджиев и секретарят на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов (свекъра на Меглена Кунева).

Булевардът е отцепен от милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод - първата стачка в страна под господството на Съветския съюз.

Управляващите неслучайно са пратили точно Антон Югов да се справи с недоволството. Той също е член на Политбюро, а преди 9 септември 1944 г. е бил тютюноработник и дори през 1940 г. е ръководил голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е пратен в концлагера "Гонда вода", откъдето бяга само след месец и през октомври става секретар на ЦК на БКП.

Югов участва в завземането на властта през септември 1944 г. и после става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията.

Най-активни са стачниците в складовете и фабриката"Томасян" в центъра на града, където дълги години беше стоматологията на медицинския университет. На 3 май нощната смяна в склада, носещ името "Иван Караджов",

изгонва охраната и се барикадира вътре.

В ранната сутрин милицията обгражда помещенията и заключва външните врати. Груба намеса няма вероятно защото повечето от протестиращите са жени.

Същата сутрин спират работа и жените от складовете "Стефан Кираджиев" и "Георги Иванов". Те се отправят към окупирания склад "Иван Караджов", разбиват вратите и прогонват милиционерите. Те стрелят във въздуха няколко пъти и се оттеглят.

Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на "Иван Караджов". Към тях се присъединяват и работници, които не са на смяна. Оратори са водачите на стачния комитет, както и анархистът Станьо Вътев. Той ги уверил, че

делото им е право и трябва да направят демонстрация

до секретариата на монопола.

Около фабриката и складовете на "Томасян" се събират още протестиращи - според някои свидетелства стотици, според други - хиляди. Тук се издигат още синдикалните искания: за целогодишна заетост, за увеличение на заплатите, за 5-дневна работна седмица (тогава се работи и в събота) и др.

В този момент пристига делегацията на БКП. Като пловдивски пролетарий и стар радетел за "работническа справедливост" първи пожелава да говори другарят Югов. Той се възправя на трибуната в двора и започва с "Другари и другарки". Какво е възнамерявал да каже остава неизвестно, тъй като

към него полетяват камъни,

пише историчката Искра Баева. На живо в центъра на Пловдив се разиграва сблъсъкът от романа "Тютюн", но вече в "демократичните и щастливи" времена на преизпълнение на втория петгодишен план.

И тук се намесват местните величия. Другарят Пръмов се хвърля да предпази министъра, а милиционери стрелят във въздуха. Протестите не спират и думата като шеф на земеделието, към което спада и тютюнопроизводството, взема другарят Станко Тодоров. И срещу него обаче реакцията е същата - камъни, псувни, викове.

Тогава другарят Пръмов извиква от трибуната "Стреляйте!" и народната милиция го прави - стреля по стачкуващите.

Историчката Баева пише за 3-ма убити, 50 ранени и стотина арестувани. За толкова признава и самата БКП. Но според други свидетелства жертвите и пострадалите са доста повече.

Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклятия. От трибуната разправата командват другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри се изтегля под шпалир от милиционери по улица "Ив. Вазов".

Докарани са душегубки

и започват да тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който тръгнал да бяга и се натресъл на група стачници.

Оказва се, че сред протестиращите имало и цивилни агенти на милицията. Един от тях от втория етаж на фабриката застрелва анархиста Станьо Вълев (става въпрос за друг анархист с име сходно на Станьо Вътев). И досега се говори, че убиецът е дядо на пловдивски кмет от времето на демокрацията.

Станка от Коматево, член на стачния комитет, е убита при първия залп, падат и още няколко души, като не се знае дали са останали живи. До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов. Той е погребан в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили ... протестиращите.

Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино "Гео Милев". Тя умира на другия ден в окръжната болница.

Интересна съдба имат оцелелите водачи на стачката. Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да избягат от България и работят в радио "Горянин" до закриването му през 1962 г. Радиото е с мото "Гласът на българската съпротива" и излъчва с два предавателя на различни честоти от околностите на Атина. То е

заглушавано от техническите служби на ДС в продължение на десет години

В предаванията си разказва за дейността на горянските чети в България и за нейната съветизация.

Любопитно е делото за смъртта на анархиста Станьо Вътев, който има сериозни бонуси в биографията си отпреди 9 септември като участник в съпротивата. Убийците му са оправдани, като Пловдивският окръжен съд се позовава на Указ номер 359 на Президиума на НС, приет на 28 август 1952 г. Според текстове в него е разрешено да се стреля на месо в случаите, когато лица правят опит да преминат държавната граница. Излиза, че според пловдивските магистрати тоя Станьо се е опитвал да премине държавната граница от Пловдив, като е стачкувал.

На 26 и 27 април 1954 г. се гледа процесът срещу членовете на Демократическата партия Стойчо Мошанов и Методи Янчулев (роднина на бившия столичен кмет Александър Янчулев). Те са обвинени, че внедрили в Радикалната партия полицая Никола Милев. Осъдени са на 3 години затвор.

Изведнъж обаче се намесва ЦК на БКП и добавя още едно прегрешение на старите демократи - "организирали и подпомагали стачката на тютюноработниците в Пловдив от май 1953 г., тъй като искали да върнат "монопола в тютюна" на съпартийците си братя Чапрашикови".

Делото е преразгледано на 3 декември същата година и "организаторите" са осъдени, както следва: Янчулев на 15 г. затвор, а Мошанов на 12 г.

Именно с Методи Янчулев и Усин Мутов се засича отец Храбър Марков в Белене. Те му разказват и за събитията по време на стачката и неговите спомени са основата на този текст.

Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката, макар и с цената на жертви. Командващият стрелбата тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието. Кметът Балканджиев е награден с Орден за гражданска доблест, а шефът на пловдивската милиция е издигнат за шеф на обединението "Тютюнева промишленост"

За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков те са извадени от състава на ЦК. Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще бъде наричан протестът на 4 май 1953 г.

От потушителите на стачката цели десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашният земеделски министър Станко Тодоров.

След 10 ноември 1989 г. синът на Кирил Джавезов настоява да бъде извършена ексхумация на тялото на баща му, за да се докаже, че е бил застрелян в гръб от милиционерите. Така синът се надяваше да предизвика съдебно дирене на убийците. Десетина очевидци на събитията са готови да свидетелстват, но лекари от пловдивската Съдебна медицина му отговарят, че е минало много време и ексхумацията би била безсмислена. Заключението е подписано от бащата на друг демократичен пловдивски кмет.

През 1993 г. синът на водителя на стачката Кирил Джавезов емигрира с цялото си семейство в Канада и няма никакво намерение да се връща в демократичната си родина.