Секторът е в най-тежкия си период и се бори за оцеляване, нужно е да се освободи от партийно-политическото "робство"

Дебатът в парламента на 13 февруари по темата за водите на река Арда и Места и необходимостта от предпазлива “екодипломация” при договаряне на водни обеми за съседна Гърция, би трябвало да предизвикат и задълбочен дебат по тревожното състояние и безпринципно управление на българските гори, които дават живот на все по-критичния и стратегически важен ресурс – водите.

Не знам колко от политиците ни знаят, че река Арда извира от Родопите, а Места и най-големите български реки, Искър и Марица – от Рила, и че техните води не са само “дар божи”, а водосборите им се гарантират именно от горите ни и от тяхното състояние и правилно стопанисване.

Преди да стигнем до горещия въпрос: какво всъщност се случва в горския сектор у нас в последните години на политическа дестабилизация на страната, се налага да си припомним някои позабравени факти.

Знаем ли като общество, че в България количеството на

85% от водния отток се осигурява и поддържа от горските територии?

Знаем ли, или забравяме, че в горите ни се съхраняват над 80% от защитените растителни видове и над 60% от застрашените от изчезване животински видовe?

В множество национални и европейски документи пише, че горите и горските територии са основен инструмент в борбата срещу измененията на климата, а загубата на биологично разнообразие и сриването на екосистемите се определят като една от петте най-големи заплахи, пред които е изправен светът.

В изпълнение на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., както и другите инициативи на Европейския зелен пакт, ЕК разработи специални документи за остойностяване на функциите (“екоуслугите”) от горските екосистеми: филтър за чистота на въздуха, опазване на почвите от ерозия, защита от наводнения, от свлачища, опазване на биоразнообразието, осигуряване устойчивост на възпроизводство на недървесните горски ресурси и дивеча, поддържане и опазване на водите, съхраняването на генофонда и видовото разнообразие, и др. Тези функции на горите имат все повече национален и наднационален характер. Увеличават се научните доказателства за пряка връзка между климата, биологичното разнообразие и кризите, свързани с човешкото здраве и

засиления риск от пандемии,

дължащ се на нарастващото унищожаване на природните екосистеми в световен мащаб.

Знаем ли, или забравяме, че горите на България освен неоценимата си екологична стойност имат и икономическа и социална значимост, като осигуряват условия и ресурс за поминък на населението в планинските райони, за развитие на високопланинско земеделие и животновъдство, дървообработваща промишленост и особено за туризъм във всичките му форми: зимен, летен, климатичен, балнеология и др.

И ако знаем всичко това, възниква големият въпрос - как се отнасяме като държава и общество в България към този не само стратегически, но вече ставащ критично важен природен ресурс?

В Република България горските територии заемат близо една трета от територията на страната, а държавната собственост на горите е най-голяма (74,5 -77,68% от общата им площ в зависимост от различните официални източници на информация).

В резултат на реформата на държавния горски сектор, която започнахме през 2002 г. със съдействието на Световната банка и експерти от Австрия и Германия и която в малко видоизменен вид бе въведена в действие през 2011 г., като бяха създадени вместо едно национално 6 държавни горски предприятия (ДГП) като юридически лица със статут по чл. 62, ал. 3 от ТЗ - те не са търговски дружества.

Създадените ДГП реализират общоевропейските и националните политики в горите, изпълняват функции по Закона за горите. Предоставянето на екосистемните услуги от ДГП чрез стопанската им дейност не може да бъде квалифицирано като търговска дейност, а е дейност за гарантиране на незаменими публични, общественозначими функции. Гореизброените екосистемни услуги и все по-честите екстремни климатични явления – дълги периоди на засушавания и катастрофалните горски пожари - показват, че има необходимост от извършването и финансирането на икономически неефективни дейности в горите: санитарни сечи, противопожарни мероприятия, защитата на насажденията от болести и вредители, осигуряване на екологичното равновесие в природната среда, както и все по-голяма нужда от мащабни програми за залесяване и възобновяване на горите.

И на тази база идва на дневен ред големият въпрос: какво всъщност се случва в горския сектор у нас в последните години на политическа криза в страната? В тези години на непрекъснато сменящи се служебни правителства и парламенти пораженията в сектора са огромни.

Горският сектор в България е разпънат между крайните искания на зелени НПО

за пълна забрана на стопанска дейност до непрекъснато растящи апетити на сенчестия частен дърводобив, който се извършва все повече чрез търгове и предоставяне на дървесината на корен. Тази порочна практика води до незаконна сеч и злоупотреби, а в много случаи и до заплахи и посегателства върху държавните горски служители, които се опитват съвестно да изпълняват служебните си ангажименти на охрана и контрол. Ето защо не е случайно, че вместо разчетените по Закона за горите от 2011 г. 1100 горски инспектори в момента те са само 340, а

администрацията по канцелариите е излишно раздута

и от 30-40 необходими административни служители в ДГП броят им на места достига 70.

И всичко това е не само под политическия чадър на местни феодали и национално представени политици, а с тяхната груба намеса, която държи системата в страх. Политически неизгодните и непослушни държавни служители се уволняват или понижават в длъжност. Примерите от последните 5 г. са много и могат и трябва да бъдат проверени. Блокира се изграждане на система за кариерно израстване, за да бъдат назначавани случайни протежирани лица без квалификация и опит.

От съставените над 11 000 акта за нарушения за 2023 г. на стойност над 1,5 млн.лв. събираемостта е 20%. Явно за НАП това не е представлявало интерес,за да се пълни хазната, а по този начин се постига и ефектът на безнаказаност и “стимул” за продължаване на посегателствата. Внесените от ИАГ предложения за промени в Наказателния кодекс за строги наказания при груби нарушения в горите

отлежават от години някъде и не стигат до пленарната зала в НС

В МЗХ, в чието наименование вече не фигурират горите, доскорошният зам.-министър беше в недостойната роля на гумен печат за легализиране на партийно-политически своеволия, а Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е безсилна да се справи с политическото кадруване.

На практика качествени и уникални със своята компетентност експерти на ИАГ и в държавните горски предприятия се демотивират и напускат, защото се обезсмисля техният професионален труд и усилия.

С оправданието за липса на финансови средства, особено в ДГП, където няма достатъчен горски ресурс и приходи от реализация на дървесина, не се извършват в достатъчен обем и със съответното качество дейностите, свързани с прилагането на многофункционално и природосъобразно лесовъдство, охраната на горските територии, намалява все повече обемът на отгледни сечи, на залесителните мероприятия, строителството на горски пътища и др. Тоест всичко, което трябва да осигури устойчиво управление на горите. Все по-тревожно се чувства и негативният ефект за ловното ни стопанство и дивеча от т.нар. публично-частно партньорство, при което държавата отдава по договор (форма на скрита приватизация) на частни лица най-качествените местообитания на българската ловна фауна.

В управлението на Асен Василев като финансов министър, който не само обезкърви енергетиката, но декапитализира ДГП и се опита да стигне още по-далеч, като под предлог за изпълнение на критерии за членство на страната ни в ОИСР, на 6.03.2024 г. внесе в Министерския съвет предложение за преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни дружества. Това посегателство би означавало на практика риск от фалит и ликвидация на ДГП. Само бързата и категорична намеса на синдикат “Подкрепа”, Лесотехническия университет и няколко професионални организации успяха да предотвратят това фатално за горите решение.

За съжаление, безвремието в горския сектор и по време на последното служебно правителство продължи и ще остане в историята с незапомнени и мащабни по площ горски пожари.Докато в другите европейски държави за превенция от пожарите отиват 80% от средствата и само 20% за борба с пожарите, у нас е точно обратното, като разходът за потушаване на опустошителните пожари е огромен, дори и без да остойностяваме тежките екологични и икономически загуби от тях.

Към това се добави срив на пазара на дървесина. Никой не търси ТЕЦ, които по закон би трябвало да ползват биомаса, т.е. главно дърва и технологична дървесина, а

наскоро закри производството си и един от най- големите клиенти потребители

– заводът в гр.Стамболийски (австрийска инвестиция). Дървесина от ценни видове, която на международния пазар достига цени 2000 евро на кв.м, у нас се гори като дърва за огрев. Има ли в МЗХ маркетингови проучвания за търсене на нови пазари? Как Германия и други европейски страни успяват да намерят пазар на своята технологична и ценна дървесина в далечен Китай, а ние не можем или не искаме?

В резултат на всички тези грешни управленски решения и/или бездействие се стигна дотам, че ДГП се наложи миналата година да вземат кредити, за да могат да разплащат заплатите на служителите си.

Българската система на горите, която навремето бе международно призната и високо оценена и служеше за школа на много европейски страни по многофункционално лесовъдство и мащабно залесяване, днес е със сринат престиж и в нея цари тежка демотивация сред служителите.

Този процес продължава вече години и води дори до отлив на младежи за кандидатстване за специалност “Горско стопанство” в ЛТУ, на прага на 100-годишния юбилей на висшето лесовъдско образование у нас през май. С една дума горският сектор на България е в най-тежкия си период на съществуване и се бори за оцеляване.

А всъщност държавната система на горите се нуждае само от:

- освобождаване от партийно-политическото “робство”.

- даване шанс и политическо доверие на мнозинството съвестни и компетентни български лесовъди професионалисти за изпълнение на мисията им за устойчиво стопанисване на горите по закон в интерес на обществото и държавата,

-от известно оптимизиране на модела на управление, за да може да се преливат финансови средства от ДГП с голям горски ресурс към тези с недостатъчен такъв, за да се гарантира баланс и поддържане на екологичните и други специални функции на горите, свързани с климата, опазване на водите, почвите, биоразнообразието и др.

Крайно време е да се разбере, че за да имаме здрави и многофункционални гори, които са основен средообразуващ, екологичен фактор и икономически ресурс, особено в условия на сериозни климатични промени, трябва да се работи

не на парче и хищнически,

а професионално и държавнически с визия и времеви хоризонт от 120-140 г.

За съжаление, хоризонтът на политиците е за 4 г., от избори до избори, а у нас в последните 4 години беше дори за месеци. С новото редовно правителство и новото ръководство на горите в МЗХ идва надеждата и очакването, че ще бъде осъзната голямата отговорност на държавата за националната и наднационална значимост на горите и ще се реализира устойчиво управление на стратегически важните за страната ни горски ресурси, които ние сега ползваме назаем от поколенията, които идват след нас.

*Авторът доктор хонорис кауза на ЛТУ, зам.-министър на земеделието и горите (2001-2004 г.)