• Положителните коментари към снимки и публикации, реакциите, които показват харесване от другите хора, създават радост и усещане за значимост
• Отчетлив белег за формирана зависимост към социалните мрежи е силната тревога при липсата на достъп до интернет и телефон, твърди клиничният психолог и педагог Цвета Таманова

- Г-жо Таманова, скоро в тик-ток младежи се предизвикваха – кой ще изпие голямо количество парацетамол. Колкото и абсурдно да звучи, подобни предизвикателства в социалните мрежи има отдавна и тепърва ще се появяват нови. Защо децата са склонни да вярват безрезервно на социалните мрежи, да се включват в подобни експерименти?
- Децата нямат достатъчно знания и минал опит, а това предполага те да подценят риска, на който се излагат. В годините на предпубертет и пубертет на преден план излизат взаимоотношенията с връстниците и тази принадлежност играе голяма роля в тяхната идентификация. Т.е. представата, която имат за самите себе си, се влияе в значителна степен от това как и доколко са приети от групата на приятелите. Това е и възрастта на противопоставяне на родителския авторитет и директно или индиректно търсене на поведения, които биха били в противоречие на досега наложените норми.
- Как да ги предпазим от подобни прояви?
- Важно е родителите и учителите като наследници на родителския авторитет да споделят опит и знания за възможните рискове за здравето и живота, до които може да се стигне в търсене на силни усещания и признание от връстниците.
- Как да се постави граница между собствената личност и идентичността на групата?
- Когато детето е част от различни групи като семейство, приятелски кръг, групи по интереси, хобита и спорт и се чувства прието и принадлежно там, то няма да е изложено на риск да развие зависими отношения с дадена група и да изгуби собствената си идентичност в името на това да не бъде отхвърлено.
- Социалните медии ли са новият авторитет вкъщи? Те ли заместиха родителския пример?
- Социалните медии не са нов авторитет, а по-скоро са пространството, в което се търси възможност младите хора да се изявят като значими, като авторитети или да намерят такива. Рискът е в това, че знанията, постиженията, уменията и качествата, с които потребителите в социалните мрежи се заявяват, много често не съответстват на обективната реалност.
- Как родителят отново да си върне основната роля?
- Основната роля на родителя е дадена изначално. Ако е била изгубена, винаги може да бъде преоткрита чрез онази базова връзка и сигурност, която детето търси в родителите си. Всичко това може да се случи с обичта, която ги свързва. Но обичта трябва да бъде и твърда, и да поставя граници.
- До каква степен човек се изгражда като личност благодарение на комуникацията с масите? Със съучениците, колегите, инфлуенсърите, групите в социалните мрежи?
- Формирането на идентичност е сложен и продължителен процес, който се влияе от много фактори. Учим се и се формираме като личности благодарение на онези около нас, които имат способността положително да ни въздействат, да ни мотивират, и да ни накарат да ги харесваме. Защото най-лесно се учи от човек, когото го приемаме за знаещ, опитен, сътрудничащ, уважителен и убедителен. От тази гледна точка всеки, който ни заобикаля и отговаря на тези качества, би могъл да повлияе на изграждането ни като личности.

- Г-жо Таманова, мнозина гледат телефона си през минута-две, за да следят за съобщения и просто да виждат какво правят различни хора. Това нормално поведение ли е? Може ли да се развие зависимост към социалните мрежи? И тя равнява ли се на хазартната и алкохолната?

- Зависимостта от социалните мрежи е поведенческо отклонение, при което човек не може да контролира импулса да прекарва значително количество от времето си в онлайн пространството. Характеризира се със силно желание именно там да бъде търсена комуникация, информация и емоционална стимулация. Това се случва дори тогава, когато ситуацията, в която се намира човек, не го предполага - например разговор с реален събеседник, работен или учебен процес и т.н. Дори да съществува риск от сериозни негативни последици, импулсът не отслабва. Отчетлив белег за формирана зависимост е силната тревога при липсата на достъп до телефон или друго устройство, което да дава възможност за включване в интернет пространството. Близостта на зависимостта от социалните мрежи и хазартната е в това, че и двете са психични зависимости, но като цяло имат значителни различия в проявленията си и играят различни роли в компенсиране на незадоволените потребности на човек.

- Кога интересът към социалните мрежи прераства в мания? По какво да разпознаем симптомите?

- Проблемът се състои в това, че у човек възниква потребност да бъде в непрекъснат контакт и присъствие във виртуалния свят. Какви са причините да възникне тази потребност? От една страна, това е възможността да бъде получено социално одобрение. Положителните коментари към публикации и снимки, реакциите, които показват харесване от другите хора, създават радост и усещане за значимост. Те активизират в мозъка центровете на удоволствието и формират желание да бъде увеличено приятното преживяване и получено отново позитивното отношение. Получава се и привикване към възприятието и обработката на голямо количество информация. Всеки, който попада в социалната мрежа, може да изпълнява няколко действия едновременно: да слуша и да гледа клипове, да чете новини, статии, да става съпричастен на инициативи и отправени предложения, да отговаря на съобщения, да оставя коментари. Мозъкът бързо се адаптира към такава стимулация и натоварване и създава навик към подобен ритъм.

Личностово неувереността в себе си също може да бъде фактор за формиране на зависимост от социалните мрежи. Хора, които имат проблеми със самооценката, получават възможност да изградят за себе си една по-интересна виртуална личност. Това крие риск от една постоянна тревожност да не бъдат разкрити, отхвърлени и омаловажени. Личностната несигурност и търсенето на одобрение може да е свързано с външност, характер, интереси, хоби, активен и вълнуващ начин на живот, партньорски взаимоотношения, приятелски и социален кръг, професионална реализация и т.н., т.е. практически с всички аспекти от ежедневието на човек.

- Наблюдавате ли някакви изменения в психиката на хората, отгледани в епохата на социалните мрежи? Децата, които отраснаха с първите социални мрежи, вече трябва да са пълноценни възрастни? Такива ли са – пълноценни, или имат особености в поведението? Различни страхове, различни ценности?

- Това, което се наблюдава като тенденция, е, че съвременният човек става все по-изолиран и отделен, което доведе със себе си нови нива на тревожност и депресивност в младите хора. Все по-често срещано е да имат трудности да създадат партньорски взаимоотношения или те да останат относително трайни. Все повече съвременният човек е станал самодостатъчен сякаш. Навремето е било съвсем естествено един мъж да има необходимост и стремеж да има съпруга в дома си или една жена да има съпруг, а в днешно време ролите са разпределени по друг начин и в някаква степен са размити.

- Как един родител да разбере, че детето му е пристрастено към социалните мрежи?

- Въпреки че зависимостта от социалните мрежи не е приета като заболяване, все пак има някои признаци и симптоми, по които тя може да бъде разпозната.

Едно от тях е свръхприсъствие и активност в социалните мрежи. По какъв белег можем да преценим, че ситуацията е извън норма?

Когато потребността от посещение в социалната мрежа е с натраплив характер и невъзможността да бъде посетена предизвиква тревожност и дори паника.

Друг белег е отсъствието на контрол над прекараното време в социалната мрежа, безкритичното отношение към възможните загуби в професионален, учебен или социален аспект. Това се изразява и в проблеми във възможността да се концентрира вниманието върху съществени дейности, инициативи и отговорности, след като е било прекарано значително време в интернет.

Стремежът да бъде получавана постоянна обратна връзка като коментари, харесвания, споделяния и т.н. също е показател за психологическа зависимост. Тя от своя страна предполага едно непрекъснато обновяване на информацията за конкретния човек и за начина му на живот, т.е. едно постоянно добавяне на материали за него. Изживява се тревога, която съответства на тревогата от отхвърляне, ако не бъде получен позитивен отговор бързо.

На физиологично ниво може да се наблюдава нарушение на съня, тъй като често се случва човек да не може да заспи, ако не е прегледал дадени публикации, не е видял реакции или коментари. От това страда бодростта и активността, вниманието и паметта.

На социално ниво се случва замяна на реалните приятели с тези от мрежата. Общуването става филтрирано и цензурирано, а не спонтанно и автентично. Не рядко се стига и до онлайн тормоз между младите хора, които в невъзможността си да разрешат конфликтна ситуация поради недостатъчни социални умения стигат до крайни прояви на насилие.

- Може ли да се упражни контрол и как? Възможно ли е, ако родител ограничи детето си в интернет – да има обратен ефект – малчуганът напук да се пристрасти още повече?

- Определени са различни норми за прекарано време в социалните мрежи, което не крие риск от негативни промени на психическо и физиологично ниво. Минималният показател е един час. Според последните проучвания средният потребител прекарва между два и три часа на ден в социалните медии. Като резултатите за различните възрастови групи са различни. При младите хора времето, прекарано във взаимодействие с другите в интернет, е многократно повече. Контрол е възможно да се осъществи, дори е необходим, като проява на грижа към детето. Възможността да има обратен ефект говори за недостатъчно позитивна и пълноценна връзка между родител – дете.

- Ако едно дете отказва да комуникира в социалните приложения по свой избор или заради родителска забрана, може ли да остане извън своя социум – откъснато от връстниците си?

- Да се окаже извън своя социум, не би било реалистично като възможност, тъй като детето има своя активен живот и в училище, и в спортната зала или споделяйки хобита и интереси заедно с връстници, близки и приятели. Има неща, които би могло да пропусне обаче, защото все пак в социалните мрежи има и споделена информация за инициативи, идеи, възможности да се изрази мнение. Така че, когато позицията е крайна, това крие риск от някакви загуби. Превенцията и защитата на децата в социалните мрежи може да се осъществи през една диалогичност и пълноценна връзка между родители, учители и деца.

• Mагистър по "Клинична психология психоаналитична перспектива" и "Педагогика".
• Специализирала "Социална психология".
• През 2015 година преминава сертифициращо обучение по Медиация към Професионална асоциация на медиаторите в България (ПАМБ) и е медиатор към Център за спогодби и Медиация към Софийски районен и Софийски градски съд.
• Член на дружеството на психолозите в България и Българската асоциация по хипноза (БАХ).