• "Мъченичеството на света Урсула" днес се приема за предсмъртно писмо, за откровение на великия художник. 370 години се смята за чужда

Урсула, дъщерята на крал Динот от Думнония в Югозападна Британия, e простреляна от стрела. Тя гледа надолу примирена, обляна в лунна светлина. Другият край на стрелата, която излиза от нейните гърди, изчезва в сюжета от майсторската работа с четката на художника. Едновременно гняв и съжаление са изписани на лицето на вожда на хуните, който я е убил, виждайки презрение в нейния отказ да се омъжи за него. Никъде не се виждат онези 11 000 девици, придружителки на Урсула, които са избити в Кьолн заради това, че тя отблъсква хунския главатар. Именно те са задължително присъствие в популярните изображения на преданието за християнската мъченица, погубена на път за Рим през 383 г. сл.Хр. Но не и в този случай. Тук има други важни герои.

Като наблюдател на действието - точно зад света Урсула, гениалният творец е оставил последния си автопортрет. Веждите и косата му са черни като катран. Такива са и очите му. Във всяко от тях има две малки бели петна, отразяващи източника на светлина, който разкрива отчаяните фигури в нощта на картината. Това "кинематографично" осветление е запазена марка само на един.

Микеланджело Меризи да Караваджо.

370 години никой не знае, че "Мъченичеството на света Урсула" e неговата последна картина. Неговото откровение. Неговото прощално писмо. Най-трогателната и психологически разкриваща творба, която някога е рисувал, смятат днес експертите.

Това безценно произведение виси незабелязано в поредица от благороднически дворци в италианската провинция Салерно. Мнозина мислят, че прилича на Караваджо, но след Караваджо почти всяка картина в Неапол прилича на негова. Когато "Мъченичеството на света Урсула" влиза в колекцията на Banca Commerciale Italiana през 1973 г., започва да се приписва на Матиа Прети, калабрийския художник, силно повлиян от Караваджо.

Но едно писмо със сепия от 11 май 1610 г., открито в държавния архив на Неапол, разкрива истината. Картината е поръчана от дългогодишния покровител и приятел на Караваджо - генуезкия благородник Маркантонио Дориа, чиято доведена дъщеря Ливия Грималди е постъпила в женски манастир в Неапол, приемайки религиозното име сестра Урсула. В съобщението, написано от неаполския агент на Дориа – Ланфранко Маса, се посочва, че той е бил на път да изпрати картината в Генуа, но първо я е поставил на слънце, за да се увери, че е суха. Това, признава той, вместо да изсуши лака, го размеква, "защото Караваджо го нанася много плътно". Авторът пише, че ще отиде отново до художника, за да получи мнението му какво да прави. Той също така уверява Дориа за качеството на картината, като казва, че всеки, който я е видял, остава "изумен".

Изглежда, че се бърза за някъде. Затова картината е нарисувана и изпратена още неизсъхнала до Генуа, където пристига на 18 юни 1610 г. - точно един месец преди смъртта на художника на 18 юли 1610 г.

Цялата история четете в брой 12 на списание "Космос"