С документа канът предявява законните си претенции над територията, принадлежаща на българите

Мадарският конник не е портрет на тракийски воин или езическо божество, както се смяташе досега. Не е и ловна сцена, а изобразява български владетел, възраждащ българската държава на Балканите. Това е изводът на проф. Добрин Денев, публикувал наскоро ново свое изследване, посветено на паметника: „Мадара – отразената история". Глава след глава ученият старателно доказва, че монументът крие трудни, но все пак разгадаеми кодове и че в него са заложени поне няколко „информационно-познавателни слоя", съхранили за вечността една много важна, но оставаща слабо позната част от историята ни.

След обработване на голям обем материали и научни трудове, посветени на темата, и на базата на солидни аргументи, професорът стига до извода, че конникът най-вероятно носи в ръката си договора между Атила и император Теодосий II (408-450 г.), с който се отстъпва на хунския вожд Мизия – в териториите, очертани на картата на св. Йероним.

Атила бил наследен във властта включително и по отношение на въпросния документ от своя син Ирна/Ирник - втори в Именника на българските владетели. Години по-късно споразумението става притежание на потомците му от рода Дуло – на Кубрат и на неговите синове Аспарух и Кубер.

„Оттук следва, че конникът е Аспарух, който държи нещо цилиндрично в ръка - Договора на Атила, документа, който му дава наследствени права - казва проф. Денев пред „24 часа - 168 истории". – С него той показва правото на българите върху старата Мизия. Тоест българите на Аспарух не са били нито обикновени завоеватели, нито молители, опитващи се да се подслонят на византийска територия." Според учения те пристигат тук със самочувствие, че са стъпили на своята изконна земя.

Макар че професорът предоставя обширна доказателствена база за хипотезата си, тук ще се спрем само на някои от най-интересните му находки.

„Конят е с дръпнати поводи, т.е. той почти е спрял" – обяснява проф. Денев. – „Главата му е обърната перпендикулярно на движението, а не е естествено животно да се движи напред, при положение че главата му е силно обърната встрани. Дясната ръка на конника, която държи поводите, е изтеглена назад, т.е. показано е, че конят е трябвало да спре. Поводите обаче са леко отпуснати, от което се разбира, че не ни е представено „рязко", а „спокойно" спиране. Затова при коня няма вложена динамика, той изглежда дори статичен - уж върви, но всъщност вече е спрял – по-точно, той сякаш се опитва да направи още една крачка, но е спрян. Това обстоятелство има съществено тълкувателно значение към идеята на целия паметник, понеже няма как да заявиш „Тая земя е моя", при положение че си в движение. Спираш, забиваш меча или копието и така демонстрираш самочувствието, че си собственик на земята, на която си застанал." Още повече, ръцете на конника са заети, което означава, че копието вече е било забито в гърба на Лъва преди воинът да пристигне. 

„Копието носи знака на Митра (източния бог на договорите), което ще рече, че лъвът (императорът) е ударен по-рано - чрез „оня" отдавна сключен договор между сина на Атила и Византия" – разказва проф. Денев. - Същевременно е трябвало да се подскаже, че лъвът е още жив, т.е. че дава някакви признаци на живот. Затова виждаме как „опашката" му е навирена нагоре. Работата обаче е в това, че тя може да се възприеме и като Змия, както вече е казал изследователят Димитър Хайдутов. Следователно на Мадара имаме великолепен пример на съвместяване на няколко идеи в една многосказателна картина – първата е звездната конфигурация, в която присъства съзвездието Дилом (Змия), във втората и богът на договорите, третата е посветена на „тракийската връзка", а четвъртата е символ на териториалните разширения на българската държава." Тук изследователят попада на още един интересен детайл.

„Кракът на Конника е все още в стремето, при това стремето е с подчертано удебелена основа, за да не остане незабелязано от наблюдателя – отбелязва професорът. - Тази подробност е знак, че той, конникът, може всеки момент да продължи напред. Сякаш все още е в сила командата „У Стрем!" Историческият момент и историческата личност, запечатани на паметника, са именно такива, че безусловно на Мадара е изобразен портрет на Аспарух."

Но ученият отива още по-нататък и показва, че мадарската композиция е не само „звездна", но и че силуетът на конника е разположен между няколко интересни съзвездия, които и сега виждаме на небето.

„Главата му, респективно короната, съвпада с една от звездите на съзвездието Вер, тоест Дракон – казва проф. Денев. – Самата дума, ако я представим разчленено, е Дра (означаващо в античния Изток владетел, господар) и кон, което не е необходимо да поясняваме."

За него това е още един „слой", който също подсказва, че изобразеният на Мадарската скала е Аспарух – владетел на кон.

„В това той напомня осезаемо и тракийските оброчни плочки, където най-често е изобразяван един друг конник - богът Херос", допълва изследователят.

Ученият забелязва още един интересен нюанс – владетелят е дългокос, т.е. не е загубил косите си като небесния дракон. С други думи, той не е „плешив", каквото е гръцкото значение на Мадара.

Нещо повече, професорът установява, че на барелефа „присъстват" съзвездия от някогашния Кръг на постоянната видимост и те като фигури отговарят на животинските видове от Българския календарен кръг.

От всичко това той прави извода, че конникът не може да е нито бог Митра, нито тракийският Херос, но че той всъщност е изобразен като тях.

„Аспарух – Есперих, Есперерих, Испюриг, Испор – записван е още и като Батий, е българският господар, чийто запазен знак е знакът на Дракона – Вер, символизиращ годината на неговото възшествие – 668 г., но съответстващ и на годината на победата в Унгъла – 680-а", казва още проф. Денев.

На въпрос защо съзвездието Вер е толкова важно в доказването на тезата, че това е Аспарух, професорът посочва, че в Именника на българските владетели той е биографично детерминиран: „...РОД ЕМОУ ДОУЛО. А ЛЂТЪ ЕМУ ВЕР ЕНИАЛЕМЪ".

„Автентичното име на владетеля може би е било и Аспар-ук, като окончанието „ук" се явява кратката форма на „Указ" („Закон") - дума, която носи „аромата на Древна Месопотамия" и присъствайки в собствено име, е давала смисъл на законник или на законодател – допълва ученият. - Следователно Аспарух пристига тук като носител на нов закон и като правоприемник, тоест идва на собствена земя - нещо, за което можем да съдим и по думите на Паисий Хилендарски - той „прие българското царство"."

Ученият припомня още един много любопитен детайл - че преди 20-ина години арх. Диляна Икономова забелязва, че над целия култов комплекс има гигантски орел, сякаш изсечен в скалите, за да бди над Мадарския конник. Според професора това едва ли е природен феномен, по-скоро птицата е оформена в най-горната част, за да „закриля" ездача, народа му и земята му. Ученият посочва, че горните слоеве на скалата са силно нарушени, защото са най-слаби и затова във времето художествената сила на този образ се е позагубила. „Независимо от това орелът все още е впечатляващо релефен и силно изпъкващ на фона на цялата панорама – разсъждава проф. Денев. - Той стои гордо изправен и като че ли излиза от скалата. Е, не е изключено като цяло да е бил природно творение, да си е бил поначало там и да е бил добре известен още преди изграждането на Мадарския култов комплекс."

„Все пак формата и пропорциите на Мадарския орел вероятно допълнително са били изсечени, тъй като са твърде сходни с тези на сребърния орел от погребението на Аспарух в Нова Вознесенка – допълва още той. - Разликата е единствено, че този над Мадара е с разперени криле и носи в клюна си овален предмет, наподобяващ яйце – почти сигурен знак, че птицата се премества на ново място." За учения това съвсем не е случайно, защото при траките, в Древен Египет и Рим орелът е бил символ на власт, на величие, а при фараоните често представлява знак за божествена закрила.

С други думи, независимо че на мадарския паметник са посветени стотици изследвания и немалко книги, днес учените продължават да го преоткриват и проф. Денев доказва, че той съдържа още поне няколко информационно-познавателни слоя, за които не сме подозирали.

Какъв договор носи мадарският конник и как е свързан със сина на Атила, четете в следващ брой.