• Художникът рисува черепи след участието си в Първата световна война
• Повлиян от европейския модернизъм и декаданс, вае пушач на опиум
• Наричаният българския Густав Климт е приятел на Гео Милев

30 от най-ценните картини на гениалния художник Иван Милев, наричан българския Густав Климт и починал едва на 30 г. през 1927 г., са били откраднати от трезора на БНБ и изнесени в САЩ. Това е станало в смутните години между 1944 и 1950-а. Платната са били депозирани в частна банка, национализирана след 9 септември.

В Софийската градска художествена галерия само за два дни беше изложена една от най-известните негови творби - оцелялата "Ахинора".

Жената на рано починалия творец Катя Наумова е искала да спаси платната му от бомбардировките над София по време на Втората световна война, започнали през 1941 г. Когато през 1947 г. тя отишла да ги потърси, установила, че са останали само празните сандъци, в които били складирани.

Съпругата Катя и дъщеря му Мария водили във времето две дела срещу неизвестен извършител за кражбата на ценните картини. Те обаче били прекратени от прокуратурата, след като следите стигнали до някогашни високопоставени банкови служители в първите години след 9 септември.

Намерени са сандъкът и паспартутата,

но не и самите творби, уточнява арх. Александър Тодоров, внук на художника. Той разполага със сведения, че поне част от откраднатото е в момента собственост на частни колекционери в САЩ.

Наследниците били принудени да се откажат да търсят истината след недвусмислени заплахи, че може да пострадат. Фотоси на 23 от задигнатите картини има в издадената през далечната 1937 г. монография за Иван Милев, подготвена от Евдокия Филева, съпругата на археолога, премиер и регент Богдан Филов.

През годините арх. Тодоров успял да се добере до снимки на още 5 от платната. Така

в пълна неизвестност какво са изобразявали остават само 2 картини.

Пак по спомени на семейството в деня на погребението на Иван Милев (25.01.1927 г.) пристига писмо с покана от Виена да направи в австрийската столица самостоятелна изложба. Поискали да откупят и 5 от неговите картини.

Освен изчезналите 30 оцелелите творби на талантливия художник са 68 на брой. Част от тях са скицирани с молив и въглен, има два плаката, единият от които от първата му самостоятелна изложба през 1925 година в София, пастели и маслени платна.

Изложбата в градската галерия включва и копия от стенописите на Иван Милев, рисувани през 20-те години в известната Стайнова къща в Казанлък, където са живели композиторът Петко Стайнов и писателката Анна Каменова с мъжа си. Те са били меценати на Милев. 100 г. след изписването им по стените рисунките са в добро състояние. Другите - които са в къщата, в която творецът живее в София, са били леко повредени от бомбардировките по време на Втората световна война.

Починалият рано художник е бил повлиян от европейския символизъм и стилистиката на поствоенните години. Затова и в картините му чест елемент са черепите, коментира Филип Зидаров, куратор на изложбата “Посоки”. Младият творец се е бил като войник в Добруджа. Затова в творбите му се преплитат сложно трагизмът и настроенията на европейското интелектуално развитие. Иван Милев е един от представителите на българския модернизъм.

Символиката в картините му е многостранна.

Освен модернизма има пласт от мистицизъм и фатализъм, които също са белези за изкуството в този период. Картината “Пушачът на опиум” например е повлияна от декаданса в Европа, каза Филип Зидаров.

Обикновено Иван Милев е сравняван с Густав Климт - особено при портрета на Анна Каменова в стил виенски сецесион според Филип Зидаров. Влиянието на австриеца е в използването на религиозни мотиви, характерни за византийското изкуство - злато и плоски форми.

Картините на младия в началото на ХХ век талант са контрапункт на сценографския битов стил на Ярослав Вешин и Иван Ангелов, господствал преди това. Изобразеният на петолевката творец преобръща стила и с това става любимец на интелектуалния елит.

Иван Милев е част от интелектуалния кръг около сп. "Везни". Именно там главният редактор Гео Милев първо публикува рецензия за него. След което за рисунките му се изказват формиращите общественото мнение писателят Чавдар Мутафов и пишещият художник Сирак Скитник. Те попадат в един и същи кръг на модернисти. Вдъхновявал се е и от Василий Кандински, Марк Шагал, Едвард Мунк.

В част от картините му има и приказни елементи - за рисунката си на Крали Марко получава държавна награда. Има и източно влияние - арапин, който краде бяло момиче.