Бившите колонии на Великобритания поискаха репарации от Лондон за периода на колониализма и търговията с роби. Представители на Гамбия, Лесото и Гана се обявиха за единен призив от всички бивши колонии, "за да има тежест". Към африканските държави ще се присъединят Ямайка, Барбадос и други страни от Карибския басейн. Размерът на моралните щети може

да достигне рекордните

24 трлн. долара,

докато за сравнение годишният БВП на Великобритания е 3,4 трлн. долара.

Натискът върху Великобритания да плати репарации нарасна особено преди срещата на върха на Общността на нациите (Commonwealth) в Самоа, която се провежда в момента (21-25 октомври 2024 г.), но въпросът бе повдигнат в нея още миналия месец. Тогава ръководителят на външното министерство на Гана отбеляза, че искането трябва да бъде представено от ръководителите на страните, които са членки на Общността, а не от ръководителя на организацията, тъй като той няма съответните правомощия. Членовете са общо 56 страни, сред които повече от 20 африкански държави, Карибските острови, включително Ямайка и Барбадос, но също и огромни държави като Индия и Канада. На официалния форум организацията трябва да избере нов генерален секретар, тъй като мандатът на изпълняващата длъжността Патриша Скотланд, представител на Великобритания, изтича. А и тримата кандидати, които се състезават за поста - всички от които са от Африка -

изразиха силна

подкрепа за репарациите

От своя страна Лондон вече ги отхвърли, заявявайки, че ще подкрепи само изследвания, които биха показали степента на участието на монархията в робството. По-рано тази година премиерът Риши Сунак обяви, че Обединеното кралство няма да плаща никакви репарации и отказа да се извини за търговията с роби по време на Империята, като каза, че "опитът да разчистим нашата история не е правилният път напред", докато Кийр Стармър, неговият наследник на поста, все още не е изяснил позицията си по този въпрос.

В същото време външният министър на Гана Шърли Бочуей каза, че репарациите могат да приемат различни форми. "Финансовите репарации са добри. Сега обаче разговорът преминава и към други обезщетения в натура. Но така или иначе, е добре и аз подкрепям репарациите", каза тя, цитирана от "Гласът на Америка".

"Дали Британската общност ще играе роля или не, ще зависи от правителствените ръководители, които ще дадат на генералния секретар своите нареждания: че искаме да участваме в разговора за репарациите, искаме да се чуе общ глас по въпроса от името на всички страни", добави Бочуей.

На предишната среща на върха на Британската общност, в Руанда през 2022 г., тогавашният британски принц Чарлз, който сега е крал и формален глава на Британската общност, също говори за "дълбоката си скръб" от търговията с роби.

"Трябва да призная, че корените на нашата съвременна асоциация минават дълбоко в най-болезнения период от нашата история", каза Чарлз пред делегати в Кигали. "Не мога да опиша силата на моята лична скръб от страданието на толкова много хора, тъй като продължавам да задълбочавам собственото си разбиране за трайното въздействие на робството."

Въпреки че динамиката е сложна, на този фон мнозина политически наблюдатели виждат значително руско и китайско влияние върху исканията за репарации от бившите колонии. Още веднага след разпадането на Съветския съюз Русия се позиционира като защитник на антиколониалните настроения, често подкрепяйки страните в техните стремежи за репарации. Например по време на форуми като срещата на върха Русия-Африка

руските лидери

изразиха солидарност

с африканските страни, търсещи репарации от бившите колониални сили. Сега мнозина се опасяват, че Кремъл може да използва тези дискусии, за да засили геополитическото си влияние, особено в Африка и части от Азия, където се стреми да противодейства на западното влияние. Тази тенденция личи ясно и в дипломатическата му реторика и застъпничеството за нации,

които са преживели

колониална експлоатация

Съвсем открито тази политика може да се види и на интернет страницата на руското външно министерство, където редовно се публикуват материали, подкрепящи подобни претенции. Така в историческата секция на официалния сайт се открояват заглавия като "Британската историческа и международна правна отговорност за колониални и постколониални престъпления" и "Историческата и международноправна отговорност на Франция за колониални и постколониални престъпления". Пак там на 28 юни тази година е поместена и статия на Дмитрий Медведев "Човечеството трябва да се освободи от наследството на колониалната система. Времето на колониалните сили изтече".

В обширния материал на лидера на управляващата партия "Единна Русия", който първоначално е публикуван в "Росийская газета", между другото се казва:

"Разследването на колониални престъпления, които нямат давностен срок, трябва да бъде поставено на преден план в тази дейност. Необходимо е да се обмисли създаването на единна публична база данни в ООН на престъпленията от колониалния период, както и съвременните неоколониални практики, и да се разработи скала за оценка на щетите, причинени от военни престъпления, извършени на тяхна територия . Неометрополиите трябва да бъдат ударени там, където боли най-много - в портфейлите им, които те пълнят до голяма степен чрез експлоатация на останалия свят."

Но специално в Африка влиянието на Русия отдавна не се ограничава само с пожелания. За да не се налага да се обяснява защо Кремъл изпраща войски на Черния континент, за целта се използва групата "Вагнер". Много страни създават военни бази в Африка, но

Русия го прави

с висока ефективност

Към момента руски наемници има в поне 15 държави в Африка. Особено осезаемо е въздействието им в бивши колонии като Централноафриканската република, Либия, Мали, Судан, Нигер и Габон, Мали и Буркина Фасо. Показателно е, че в последните четири държави напоследък имаше военни преврати, а след някои от тях, като този в Ниамей - столицата на Нигер, открито се вееха руски знамена.

Интересна е и китайската тактика на Черния континент. Пекин също се ангажира все повече с бившите колонии чрез своята инициатива "Един пояс, един път" (BRI) и партньорства за развитие. Чрез BRI

Китай инвестира сериозно

в инфраструктурни проекти

в много страни в Африка и Карибския басейн, които преди са били колонизирани. По дипломатически път на международни форуми той също защити претенциите, предявени от Африканския съюз по отношение на репарациите.

Пътят на Китай е много различен от руския и се характеризира като подход на мека сила. Разбира се, той също има военна база, но не със същата стратегия, а смята за по-ефективно да се използват парите му. Затова има много видове договори с африкански държави. Например с Нигерия, където помага за модернизирането на железопътната система. Китай строи и пристанища по крайбрежието на Африка. И предлага облекчени финансови условия срещу използването на пристанището няколко десетилетия като собствено. Навсякъде в Африка Пекин изгражда много инфраструктура и всякакви други проекти - железопътни, множество язовири, правителствени сгради. Например емблематичната кула в новата административна столица на Египет, която трябва да стане най-високата сграда на континента, парламентът на Зимбабве и централата на Африканския съюз са изградени от китайски фирми. За да разберем мащабите на икономическото проникване, е важно да се посочи, че само между 2007 г. и 2020 г. Китай е инвестирал 23 млрд. долара за инфраструктура в Африка, докато за същия период останалите части на света са инвестирали едва 9,1 млрд. долара.

В отговор ЕС реши да мобилизира 150 млрд. евро до 2027 г. за Черния континент. Но в тази финансова битка Пекин ползва скрито предимство: Има повече от 10 000 китайски компании в Африка и те се опитват да се разширяват все повече и повече. Така че китайското правителство инвестира голяма сума там, но техните компании похарчиха още повече, което свали тежестта от плещите на държавата и я улесни. И именно участието на Китай в региона чрез инвестиции осигури платформа за дискусии относно репаративното правосъдие.

Що се отнася до юридическата страна на въпроса за репарациите за колониализма, в него има доста поне на пръв поглед трудно решими проблеми. Като оставим настрана, че търсенето на "историческа справедливост" е в основата на почти всички войни, има и чисто теоретични пречки, които посочват и известни юристи по международно право. Ненапразно и прецедентите на успешни искове са много малко и включват единствено евреите за престъпленията на нацизма и някои редки случаи на малцинствени групи.

А противоречията са много:

откога трябва

да се търсят репарациите?

От епохата на Великите географски открития, или, да речем, още от римско време? Кой точно трябва да плаща компенсации, при условие че страни като Ямайка първо са били испанска, а по-късно  британска колония? Справедливо ли е съвременните британски граждани, много от които идват именно от тези колонии, да бъдат натоварени с такива задължения от далечното минало?

Ами ако на този принцип съвременните държави поискат от Монголия да им плати за завоеванията на Чингиз хан? Или пък ние, българите, да решим да претендираме от Турция да ни плаща заради османското владичество? Списъкът с неясноти е много дълъг... но всички те показват, че въпреки опитите за преоценка на историята от либерална гледна точка да нарастват, едва ли скоро ще станем свидетели на изплащане на подобни огромни суми под формата на репарации.