Прочутата златна маска на Терес, която той открива при разкопки, днес е в Археологическия музей в София

16 години Георги Китов вече не е сред нас, но неговите впечатляващи находки всеки ден ни напомнят за него.

Забележителният археолог, направил най-значимите открития на нашето време, бе покосен от инфаркт на 65 г. И издъхна точно на мястото, което най-много обичаше - Старосел. Там откри храма на могъщия владетел Ситалк. Там бяха и могилите и изненадите на древните траки, които до последния миг изкушаваха търсаческия му дух.

"Не може да се оспори - постъпилите в музея материали от ръководените от мен разкопки са повече от всички други, взети заедно", казва Китов в книгата си "Могили, храмове, гробници", която представя всичките му открития.

А те са неизброими - гробницата в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс "Хероон" край Старосел, 673-грамовата златна маска на Терес от могила "Светицата", уникалната бронзова глава на Севт Трети, десетки златни накити, съдове, царски венец са част от постиженията на Георги Китов.

Отиде си рано, а можеше още много да даде на
българската археология

И не е случайно, че угасна точно в Старосел, което му донесе голямата слава.

"То е моята радост и страдание, моето щастие и мъка. Тук имах големи перипетии, но оттук дойде и голямото ми признание", сподели пред "24 часа" големият археолог. Изрече тези думи предишната нощ.

На следващата издъхна. Той затвори очи на метри от последната могила, която разкопа. Авторът на този текст се чу с него часове преди да си отиде.

"Времето се влоши, заваля и се прибрахме в базата. Утре, ако се подобри, ще продължим", каза ми д-р Китов.

Преди да приключи сезонът, той се отби в Старосел да проучи въпросната могила, която бе на метри от новата винарска изба. Нищо не предвещаваше, че на следващата вечер ще си отиде внезапно.

През деня изпрати жената до себе си Диана Димитрова и дъщеря им Ирина за София за първия учебен ден. Смъртта го застига в стаята му. Всичко станало за миг.

Артериална хипертония, написаха съдебните медици в Пловдив,

където бе откарано тялото на археолога.
Помня как с Диана Димитрова стояхме пред моргата и мълчахме, покрусени от внезапната кончина. 

Самите медици бяха учудени как при толкова заболявания Китов е работил по 12 часа на открито. Но той никога не се оплакваше. Работният му екип бяха банските и колан, който го пристягаше заради многото операции, които е прекарал.

Преди да дойде в Старосел, посетил "Голямата Косматка" край Казанлък, която му се отблагодари щедро. Същата година археологът имаше силен сезон в Сливенско и Казанлъшко.

На 13 септември 2008 г. "24 часа" завари Китов в неговия работен екип - гол до кръста, къси панталони, шапка и джапанки. И нещо тихичко каза като че ли по–скоро на себе си. "Кога ли ще открия и аз моята могила", изрече той. В този момент Диана му се скара да не говори така.  А той сякаш е предусещал нещо.

Боговете го обичаха и затова избраха да бъде близо до тях

Подариха му лека смърт", коментираха хората, с които работеше. Те разказаха, че преди да си отиде, Китов обиколил старите си могили. В това те също забелязали знак.

"Помислих си, че това е като обхождането на земите, както го е правил всяка година тракийският владетел. В момента, в който той не се появи, по-силните аристократи са придърпвали властта към себе си. Казах си, това не е на добро", разсъждаваше тогава Диана.

Китов се радваше на всяка своя находка и общуваше с нея. Радваше се на откритите предмети, оглеждаше ги, изследваше ги. Виждал съм го да поставя в чаша златна монета и в нея да налива вино, за да отпие.

Смяташе за най-ценно свое откритие бронзовата глава от статуята на Севт Трети

от "Голямата Косматка". Според него тя е съкровище за България, тъй като бронзови глави на владетели не се намират често не само в пределите на Тракия, но и в Гърция и Рим.

Беше категоричен, че траките са много велик народ, участвали в изграждането на източно-средиземноморската цивилизация. Приносът на Китов в българската археология е огромен, смятат историци.

Никакъв учебник и представяне на страната в исторически аспект вече не може да мине без неговите открития.  

С тях внесе корекция в науката - една от тях е, че тези могили не са гробници. Повечето са били храмове, използвани за определени ритуали, след което са превръщани в гробници за царя жрец, който едновременно е син на Великата богиня майка. Такъв е примерът с Четиньова могила в Старосел.

Каменните тежки врати са се отваряли многократно и това личеше по релсите, които са оставили диря. Това означава, че мястото е било използвано, обясняваше д-р Китов.

Той и екипът му имаха специален ритуал, който
изпълняваха, преди да влязат в гробница

Първата им стъпка беше да излеят вино. С него искаха да измолят от духовете на тези, които са погребани вътре, да ги допуснат до това, което е сложено в могилата.

И чак тогава пристъпваха към изваждане на находките. А те бяха от най-богатите. Златната маска на Терес е в съкровищницата на България. Днес тя е изложена в зала "Трезор" на Националния археологически музей в София.

Подобна е открил Шлиман в съкровищницата на Атрей в Микена – маската на Агамемнон. Но тя е тънка като лист хартия, докато тази на Терес е масивна.
Китов обичаше да пие вино от току-що открит златен съд.

За него това бе едно докосване до вещите на тракийския владетел и вдъхването им на нов живот. Той открива повече от 10 могилни храма, уникални артефакти, древни пътища, скални светилища и по този начин променя картата с паметниците на културата на България.

Изследванията на Китов са насочени основно към територията на Одриското царство, което през V-III в. пр.Хр. се простира между Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък.

Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са сред прочутите исторически личности на своето време.

Разбира се, приживе Китов имаше непрестанни главоболия с чиновници. Единственият изборен пост, който е заемал в Археологическия институт с музей при БАН, е председател на общото събрание на учените.