• Те са предизвикани от метеорити, от разширяването и свиването на повърхността в резултат на температурни амплитуди между деня и нощта от около 300 градуса и от вътрешни процеси
• Траят до 100 минути, най-силни са плитките, но има неизследвани райони, които крият тайни
• Разходката на Нийл Армстронг се отразява върху сеизмометъра като слабо разлюляване и данните са получени на Земята

Удар от метеорит, разходка на астронавти около лунния модул, с който са кацнали, драстичната температурна амплитуда между деня и нощта или вътрешни процеси – всички тези събития могат да доведат до трусове на Луната. За разлика от земните те не са предизвикани от движението и сблъсъка на тектонични плочи, тъй като такива там не съществуват. Няма и океани. Общото с познатите ни земетресения е внезапното освобождаване на енергия.

Разпределението и силата на този процес са съвършено други и това е свързано с особеностите във вътрешната динамика на двете небесни тела. Смята се, че спътникът на Земята е сеизмично пасивен, но въпреки това уредите на астронавтите регистрират хиляди подобни събития. Знае се, че траят много по-дълго, отколкото тези, които усещаме на Земята. Едно разтърсване може да продължи до 100 минути. Времетраенето зависи от температурата в епицентъра - колкото е по-висока, толкова са по-дълги.

Истината е, че повечето са изключително слаби, но има и такива, които достигат магнитуд 6 по Рихтер. Любопитното е, че по време на труса се чува много силен шум, защото кората е силно напукана, а на лунната повърхност няма вода.

55 години след стъпването на Нийл Армстронг на Луната нови изследвания чак сега показват, че разположените там сеизмометри са отчели около 22 000 лунни разлюлявания в периода от 1969 г. до 1977 г., за които не са и подозирали. Земетръсната активност на нашия спътник е слабо изследвана досега.

Какви типове лунни трусове има и как снемат данни от уреди отпреди 50 г., четете в сп. "Космос" - брой 8/2024.