В световната история са много малко личностите, които могат да се сравняват със Сократ (470-399 г. пр.Хр.). Без да напише нито ред през живота си, той е оставил такова забележително духовно наследство, което със сигурност е променило цялото човечество. Ненапразно прочутият римски оратор Цицерон веднъж казва, че Сократ "изтръгнал философията от небесата и я свалил на земята".

Това, което прави Сократ толкова различен от другите философи преди него, е, че той фокусира своите учения върху морала и човешката мисъл, а не върху вселената или метафизичните въпроси. И наистина преди него гръцката философия се състояла предимно от въпроси като: на какво „стои" светът; дали се състои от едно вещество или от много? Но за разлика от предшествениците си Сократ се интересува повече от етични и социални въпроси: кой е най-добрият начин да се живее; защо да сме морални, когато неморалността, изглежда, носи повече полза; дали щастието е в удовлетворяването на желанията, или е в добродетелната дейност?

Известно е също, че прочутият философ е бил по-умел в задаването на подобни въпроси, отколкото да ни дава отговорите им наготово. Прословутият му метод се състоял от процес на изпитване, предназначен да разкрие невежеството и да разчисти пътя за знанието. Самият Сократ признава, че е невеж, но чрез своите кръстосани разпити той намира само хора, които твърдят, че са мъдри, но всъщност не знаят нищо. По ирония точно този похват го издига до най-висока мъдрост и той се превръща в предизвикателство за всичките ни предубедени мнения, много от които се основават на грешна логика. Но повечето хора, от древността до наши дни, посрещат такива изобличения с възмущение, особено когато са изречени на агората, на публично място.

Цената, която Сократ плаща за своето честно търсене на истината, е собственият му живот. Демократичният атински съд го осъжда на смърт чрез отравяне с бучиниш за "развращаване на младежта".

Но и в този случай виждаме, че животът му свидетелства за истинността на неговите учения. Вместо да оплаква съдбата си или да обвинява боговете, Сократ посреща смъртта с хладнокръвие, дори весело обсъждайки философски въпроси с приятелите си в миговете преди да надигне смъртоносната чаша. Като човек, който вярва във вечната стойност на душата, той не се страхува да посрещне смъртта, защото знае, че това е окончателното освобождаване на душата от ограниченията на тялото. За разлика от преобладаващото гръцко вярване, че смъртта е пропадане в Хадес, място за наказание или на безцелно призрачно съществуване, Сократ очаква с нетърпение мястото, където да продължи да задава въпроси и да трупа знания от „разговори с великите си предшественици". Така ни учи, че докато има ум, който искрено се стреми да изследва и да разбира света, ще има възможности за разширяване на съзнанието и постигане на все по-щастливо духовно състояние.

Тази красива и възвишена история на живота му е достигнала до нас. Но революцията в мисленето, която е предизвикал, озадачава мнозина и дори ги кара да се съмняват в реалното съществуване на древногръцкия мислител.

Откъде преди хиляди години великият философ е знаел как изглежда Земята от Космоса и защо обучение по неговия метод може да попречи на изкуствения интелект да ни убие, четете в новия брой на сп. "Космос".