Покушението срещу бившия американски президент и сегашен кандидат на Републиканската партия Доналд Тръмп веднага се превърна в новина номер 1 за световните агенции. Но може би по-интересни са реакциите на неуспелия опит за убийство, при което освен ликвидирания от охраната атентатор Томас Матю Крукс имаше и невинни жертви.

Въпреки първоначалните оценки на службите за сигурност, които засега не са намерили доказателства за заговор и

говорят по-скоро

за убиец единак и психар,

както и цивилизованото поведение на Джо Байдън, който решително осъди покушението и призова американците за единство, някои веднага видяха сложни конспирации зад неуспешния атентат. Учудващо, но сякаш у нас те са дори повече, отколкото отвъд океана.

Въпреки че засега мотивите на 20-годишния атентатор си остават загадка, мнозина известни родни анализатори побързаха да обвинят идейните противници на Тръмп.

"При опита за убийство на Тръмп бе застрелян мъж, прикрил с тялото семейството си - реагира емоционално в профила си политикът Георги Марков. - Жалко за Кори Комператоре - бивш шеф на Пожарната в Бъфало. Бог да го прости, вярващ християнин, ходел всяка седмица на църква. ТЕ обичат убийствата, войните, майданите, мигрантите и третия пол. ТЕ мразят националната държава, историческата памет, християнството. Затова мразят Тръмп и се опитаха да го убият. Пак ще го направят. Те това могат!"

На този фон още по-крайно беше мнението, изразено от някои действащи депутати.

"За щастие нападателят не е уцелил, а само е закачил ухото му - смята Цончо Ганев, зам.-председател на "Възраждане". - Страната е на прага на гражданска война и за това са виновни само и единствено "демократичните" сили, които през последните години оприличават всички с различно мнение от тяхното като

крайнодесни, путинисти,

руски агенти, фашисти, подчовеци и т.н. Техните симпатизанти са фанатизирани до такава степен, че започват да стрелят по всеки, който мисли различно от тях. Стреляха по министър-председателя на Словакия, а днес и по Тръмп. Това описание на "демократите" в САЩ е 1:1 с родните евроатлантически утайки в България."

Иначе наистина атентатите срещу държавните глави в цялата история на най-мощната държава в света са прекалено много. Четирима действащи президенти са били убити - Ейбрахам Линкълн (1865 г.), Джеймс Гарфийлд (1881 г.), Уилям Маккинли (1901 г.), Джон Ф. Кенеди (1963 г.). Двама други действащи президенти са били ранени, но са оцелели - Роналд Рейгън (1981 г.) и Теодор Рузвелт (1912 г.), а срещу мнозина други е имало неуспешни опити за убийства - средно всеки четвърти от досега избраните е имал поне едно такова премеждие. Има и двама, за които някои предполагат, че са си отишли от този свят при съмнителни обстоятелства по време на мандата си  - Закари Тейлър и Уорън Хардинг. А ако към тях добавим и атаките срещу кандидати както за най-високия пост в САЩ, така и за сенатори и конгресмени, то дори е невъзможно да бъдат изброени. Разбира се, още повече са конспирациите, свързани с тях през годините.

На практика почти няма американски лидер, който

да не е преживял

някакво покушение

Посегателствата срещу живота им са толкова често явление, че те самите често се шегуват с тях, както направи президентът Рейгън, който при пукот от спукан балон при една своя реч в Германия просто каза: "Не можа да уцелиш!".

Сегашният президент Джо Байдън също не прави изключение. На 23 май миналата година 19-годишният Сай Варшит Кандула се вряза с нает камион в бариерата на Белия дом. Заловен по-късно от полицията, Кандула изрази възхищението си от нацистите и заяви, че намеренията му са "да убие президента" и "да завземе властта".

Самият Тръмп, докато беше президент,

на няколко пъти

също бе на прицел

Така на 16 юни 2016 г. Майкъл Стивън Сандфорд, британски гражданин, се опита да грабне пистолета на полицай на митинг на републиканците в Лас Вегас, Невада. След ареста той заяви, че е имал за цел да убие Доналд Тръмп с оръжието, и е осъден на дванадесет месеца затвор.

На 6 септември 2017 г. в Мандан, Северна Дакота, Грегъри Лий Лейнганг се опита да убие Тръмп, който беше на посещение в щата, за да събере обществена подкрепа. Лейнганг откраднал мотокар от петролна рафинерия и потеглил към президентския кортеж. След като мотокарът аварирал в рафинерията, той избягал пеша и бил арестуван от преследващата го полиция. При разпита в ареста той признал намерението си да убие президента, като обърне президентската лимузина с откраднатия мотокар - за изненада на властите, които подозирали, че той просто краде превозното средство за лична употреба.

Мъжът се признал за виновен и в резултат беше осъден на 20 години затвор. Защитникът му отбеляза "сериозна психиатрична криза". През ноември 2017 г. беше разкрит още един заговор срещу Тръмп - този път в чужбина. Мъж, свързан с Ислямска държава (ИД), чието име не беше разкрито, беше арестуван от филипинската национална полиция в Манила за това, че е планирал да убие президента на САЩ по време на дипломатическата среща на върха на държавите от АСЕАН. Седмица преди събитието тайните служби вече подозират планирано нападение поради масово присъствие на ИД във Филипините и поради заплахи от много хора срещу президента в социалните медии. Преди кацането на самолета на Тръмп тайните служби

откриха достоверна

терористична заплаха

от мъж, който заплашваше да убие президента в социалните медии, бързо проследиха и арестуваха терориста. Правителството разкри инцидента пред обществеността едва след година мълчание в телевизионен документален филм.

Според мнозина последният опит за убийство на Доналд Тръмп със сигурност ще повлияе на предизборната кампания и ще осигури втория мандат на републиканеца.

"В САЩ притежаването на оръжие е част от свободата. Като следствие от това атентатите срещу президенти и политици са част от американската история - коментира известният историк и бивш министър Тодор Чобанов в профила си в социалната мрежа. - След Никсън и Рейгън неуспешен опит за убийство бе направен и срещу Тръмп.

Куршумът прониза ухото му,

други са убити и ранени

В контекста на кандидат-президентската кампания това означава сигурна победа за Тръмп, който се бори с неубедителния до момента Байдън.

Независимо от мотивите на убития веднага 20-годишен атентатор, той тласна историята на света в определена посока."

В същото време, колкото и да са логични, версиите, че неуспешен атентат може да вдигне рейтинга на кандидата за президент, дори когато вече е заемал поста, то те по-скоро не се оправдават. Доказва го случаят с Теодор Рузвелт от началото на ХХ век. На 14 октомври 1912 г., докато провежда кампания в Милуоки, Уисконсин, той е прострелян от Джон Шранк, но куршумът се забива в гърдите му едва след като прониква в стоманената му кутия за очила, както и в едно сгънато копие от 50 страници на речта в джоба на сакото му. Шранк е незабавно обезоръжен и можеше да бъде линчуван, ако Рузвелт не увери тълпата, че е по-добре да няма саморазправа. Като опитен ловец той забелязва, че не кашля кръв и куршумът не е достигнал белия му дроб, затова отхвърля предложенията да отиде незабавно в болницата. Вместо това, с окървавена риза, говори пред тълпата в продължение на час и половина, преди да потърси медицинска помощ. Първите му думи са емоционални и мъжествени: "Дами и господа, не знам дали разбирате напълно, че току-що бях прострелян, но е необходимо повече от това, за да убиеш мъжки лос!."

Оттогава най-едрият елен става и емблема на Прогресивната партия, която той основава, след като е напуснал редиците на републиканците. По-късно рентгенова снимка показва, че

куршумът е заседнал в

гръдния мускул на Рузвелт,

но не е проникнал в плеврата, а за да избегнат усложнения, лекарите го оставят там до края на живота му.

Конкурентите му в изборите толерантно спират собствените си кампании, докато се възстанови и възобнови своята. Въпреки упоритостта си обаче, Теди Рузвелт в крайна сметка губи изборите.

В тази връзка в много български коментари се твърди, че и при сегашния опит за убийство всичко е било нарочно нагласено. По правило те не са много добре аргументирани, а и като се вземе предвид, че бяхме нацията с около 75% неваксинирани срещу ново заболяване по време на световна пандемия, в която дадохме рекорден брой жертви, можем спокойно да погледнем скептично на тях.