Първия съблича кожуха си и го дава на специалиста, чийто лоден откраднали

Винаги трябва да сте до военните, у тях са парите, те са тарикатите, учел Тато инженерите

За баща на компютрите се смята американският гражданин от български произход Джон Атанасов. А кой е основоположникът на електрониката у нас и кой - създател на родните компютри?

"Мога да кажа, че бащата на електрониката у нас е проф. Иван Попов. Когато бяхме една от най-бедните държави в Европа, да се говори, че ще правим електроника, граничеше с фантазията. Но професорът беше много настойчив и упорит. В екипа си той имаше двама изключителни ерудити - Михаил Крингов и Иван Аршинков. От тях започна всичко...", отговаря инж. Спас Ригов.

Той работи в областта на "специалните производства", както някога евфемистично наричаха оръжейната продукция. В началото на 70-те години на миналия век го викат "където трябва" и му казват, че трябва да започне производство на дискове за запаметяващи устройства. Най-напред е сформиран екип специалисти от Завода за металорежещи инструменти (ЗММ). Започват в с. Драгор, Пазарджишко.

Екипът отива в германския град Зингелфинген, където се произвеждат стругове с изключителна точност, и там започват да правят експерименти за тези дискове. Там работят и специалисти от Ай Би Ем, усъвършенстват оборудване за производство на дискове.

Показват на инж. Ригов графиката на техните дискове, които според тях са с изключителна точност. Обаче инж. Ригов слепва два диска и им предлага да ги разединят. Оказва се невъзможно. Силно впечатлени, казват, че той е реализирал на практика абсолютната гладкост, която те доказват само на теория".

Питат Ригов откъде е. От България. Аха, Будапеща... Донасят атлас, на който България е отбелязана като една точка. "Не можеха да повярват, че една точица от географията е постигнала такива резултати", спомня си инж. Спас Ригов.

Веднага получава покана през уикенда да отиде в САЩ с български оператори, за да се види може ли с тяхното оборудване да постигнат същите резултати.

Ригов казва, че това е фирмена тайна. Изпраща шифрограма за случая на проф. Иван Попов.

Нареждат им да заличат

всякакви данни и резултати от тефтерите си и да начупят всичките дискове

Още на другия ден след завръщането на групата в София инж. Ригов е извикан при Тодор Живков. Тогава България продава на Съветския съюз два диска за едно жигули. Инженерът описва подробно целия случай, включително и изпращането на шифрограмата.

"Всичко, което днес правите в електрониката, утре вече е за архива - казва "мъдро" Живков. - Искам да излезем по второ направление. Щом сме наравно с тях, да печелим в долари..." Ригов му обяснява, че вече продават в Германия и във Франция.

"Браво, бе, браво!" - радостно възкликва Първия. Нарежда веднага да му бъде дадена справка от Петър Башикаров и Христо Христов, министър на външната търговия, какво точно се продава. Така отборът на Спас Ригов получава карт бланш да продължава. От тази среща той е запомнил и следния съвет на Живков: "Винаги трябва да си близо до военните! При тях са парите, те са тарикатите...".

За втори път инж. Ригов се среща с него заради магнитните глави, които произвеждат в Разлог. Живков и проф. Иван Попов трябвало да заминат за Москва и професорът научил, че една японска фирма предлага такива глави на руснаците. И обещава да им бъдат предоставени деветканални глави вместо седемканалните на японците. Екипът на инж. Ригов ги е разработил теориетично, но още няма тестван опитен образец.

"Защо нямате?", пита проф. Попов. "По битови причини", отговаря инженерът. И без да му пука особено, обяснява, че всички командировани от София специалисти спят в хотела в града. Някой от другите му обитатели откраднал лодена на Евгени, времето е много студено и го тръшва грип. Вдига висока температура и не може да отиде в завода, за да тества главите.

Иван Попов се тюхка, вече е обещал на руснаците да им занесе тестван образец: "Не можехте ли да пратите от София друг специалист?". "Сигурно е можело - казва Ригов. - Аз обаче дигнах от леглото Евгени, той направи теста и на сутринта с жигулата на директора на завода в Разлог стигнах в София..."

Целият този разговор се води зад Партийния дом, откъдето с мерцедесите делегацията трябва да потегли към летището, за да лети за Москва. И като за финал, Ригов вади главата от куфарчето си и я вдига високо, за да я види проф. Попов.

Вместо похвала той скастря

Ригов, че е вдигнал от леглото човек с 40 градуса температура

И тогава неочаквано Тодор Живков сваля кожуха си и казва: "Занесете го на човека, дето са му откраднали лодена!". А на един от сътрудниците нарежда да му купи друг кожух. "Ама не такъв напудрен, а от серийното производство", наставлява го Първия.

Тук повечето от читатели сигурно ще реагират като мене, когато инж. Спас Ригов ми разказваше тази история: "Е, това вече съвсем не звучи реалистично!"

"Не звучи - каза Ригов. - Ако искате, го пишете, ако искате, недейте, но е истина. Аз дадох кожуха на Евгени, после той ми го върна и го пазя и сега. Живков се качи по костюм в колата, а сътрудникът му го е догонил на аерогарата с новия кожух. В Москва главата е тествана от съветски специалисти и руснаците подписаха договор с нашия Завод за магнитни глави. Това е..."

А първите български компютри са направени в Завода за изчислителна техника (ЗИТ) - София, и са изпратени в тогавашните окръжни териториално-изчислителни центрове (ТИЦ). Според инж. Ригов конструктор на първия персонален компютър в техния институт е Иван Марангозов. Начо Папазов, тогава председател на Комитета за наука и технически прогрес, осигурява парите. Купуват образец от Хановер и направо го копират.

Добавят само един клавиш и после операторите постоянно се оплакват от него

Първите 200 бройки са произведени в опитната база на института, която е в завод "Сашо Кофарджиев". Ригов е нейният шеф. Изпращат един компютър на Начо Папазов, а другите - в окръжните комитети на БКП.

Една сутрин специално изпратен мерцедес откарва инж. Ригов при Тодор Живков. Там вече са Начо Папазов и проф. Младенов, ректор на ВХТИ. Ригов обяснява, че персоналният компютър е бъдещето. Ще влезе и "в домовете, и в танка, и в журналистиката, навсякъде". "Не бъркаш ли нещо", питат Ригов?". "Не, категорично."

"А къде предлагате да се произвеждат компютрите?" - неочаквано пита Живков. Неподготвен за такъв въпрос, Ригов си мисли да предложи Стара Загора, обаче в този момент случайно поглежда към Начо Папазов, който без глас, само с устни шепне: "Правец, Правец".

И Ригов казва Правец.

"Браво, бе, браво!" - не крие радостта си Първият. Съгласен съм!"

Така името на родното село на Тодор Живков и после град Правец влезе в световните технологии.

А за разработките и внедряването на дискови устройства в България Спас Ригов става лауреат на Димитровска награда.