"Преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава били погребани голям град и много невинни хора.Те били високи, едри и се обличали в дрехи, тънки и блестящи като станиол. Били много просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските порти били украсени с големи позлатени крилати животни."

Това предрекла леля Ванга през 1985 г. за древния град под вулкана "Кожух". Пророчеството е записано и публикувано в книга от племенницата й Красимира Стоянова.

Мълвата за злощастната съдба на древната цивилизация вълнува Петрич и околните села от десетилетия насам. Разпространяват се какви ли не приказни митове. Най-интерсна е историята за златния кон, който е бил разположен в центъра на античния град. Друга легенда твърди, че

"Зла змия с пет глави и коса пази неизмерими богатства в недрата на вулкана

Който посегне да ги вземе, ще го сполети проклятие и смърт." Разтърсващите митове и пророчества не са само плод на въображението на хората. Българи и американци доказват съществуването на богат античен град десетилетия по-късно.

Хераклея Синтика е имал огромно политическо, икономическо и културно значение. Разкриването на златния кон и други артефакти ще превърне местността Рупите в топдестинация на Балканския полуостров.

Екипът на археологическите разкопки е ръководен от доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ - БАН. Вниманието на археолозите от САЩ е привлечено от д-р Емил Нанков, който е завършил в Щатите.

"Благодарение на д-р Нанков запалихме страхотен интерес към Хераклея Синтика. Водеше американски студенти и преподаватели на туристически обиколки през нашия обект, когато правехме разкопки. Идваха, виждаха ресурса и им харесваше. Постепенно идеята узря и се реализира успешно през 2012 г. Тогава дойде първата група. Археолозите изкараха своя стаж в България. През следващата година отново работихме съвместно, предстои да продължим и през лятото", казва Сотир Иванов, директор на Исторически музей гр. Петрич.

Ванга е искала да се разкрие античният град. Има записани многобройни разкази и случки на близки до пророчицата, в които се говори за археология.

"Чувствала се е свързана с хората, които някога са живели там, и е искала да сподели информацията, знанието и съдбата на града със съвременните жители. В много от спомените им се казва, че е имала афинитет към археологическите разкопки и разкриването на истината", казва Сотир Иванов.

Археолозите се надяват инициативата да се разрасне. Хераклея Синтика е не само част от българската културно-историческа традиция, но и от човешкото културно наследство.

"Запознавайки световната общественост с нея, показваме

значението на нашата територия в човекшката еволюция

Съответно можем да използваме и един сериозен финансов и научен ресурс", казва Сотир Иванов.

Дълго време се е смятало, че градът се казва Петра, но именно Сотир Иванов доказва, че това твърдение е невярно.

През 2002 г. открива плоча с 24-редов надпис на латински език на разкопките край Рупите. "Имах късмета на начинаещия археолог. На плочата имаше надпис "Хераклея Синтика".

Това е било писмо на император Галерий от 38 г. пр. Хр.

към гражданите и техните магистрати.

Тя тежи половин тон, висока е 168 см и е широка 88 см. Прекалено масивна е, за да бъде местена, и това доказва, че най-вероятно произхожда от самия град", казва още той.

Това доказателство е повратната точка в разкриването на града. Археологическите разкопки се подновяват през 2007 г. "Материалите, които открихме, показват, че става въпрос за Хераклея Синтика. Античният град сече и собствени монети, на които има надпис "Хераклеотон епи стримони", тоест

"Монети на хераклейците близо до река Струма",

което също затвърждава теорията", пояснява Иванов.

До този момент имало сериозни твърдения, че античният град се казва Петра.

"Тази теза е изказана още от Еспри-Мари Кузинери, който издава античната история на региона много аргументирано в два тома. Говори за географския регион Македония. Твърди, че това е град Петра на базата на един разказ, свързан с похода на Филип V срещу медите", казва археологът.

Древният град се появява за първи път в български публикации през 1930 г. В сп. "Пирин" излиза статия за Петра.

По-късно има изследвания на български археолози, като едно от най-сериозните е на проф. Атанас Милчев през 1958 г.

"Работим върху неговия терен. Успява да достигне до частични изводи и за мен беше много интересно да продължим на същото място. Неслучайно точно там излезе и най-големият обект", разказва археологът.

Сред предсказанията на леля Ванга е и твърдението, че

в античния град е починал представител на царска династия

Съществуването на владетеля става ясно и от самите разкопки край Рупите, както казва Сотир Иванов.

"В Хераклея Синтика действително е погребан такъв човек. Говорим за македонската царска династия на Антигонидите. Дълги години един от последните македонски царе - Филип V, води война срещу Рим за надмощие на Балканския полуостров. При една от тези войни претърпява загуба през 197 г. пр. Хр.

Сключва мир с тях, като едно от условията е първородният му син Деметрий да бъде заложник в Рим и по този начин да се превърне в гарант за мирния договор. По-късно, когато отношенията между Македония и Римската република се подобряват, Деметрий е върнат в Македония. Тогава се събужда завистта на неговия брат Персей. По време на тържество в Хераклея Синтика един от приближените на Персей убива Деметрий. Той е погребан в античния град."

Единственото разминаване с научните факти и пророчеството на Ванга е, че градът е бил потопен от вулкана Кожух

Това няма как да се е случило от научна гледна точка", убеден е Сотир Иванов, който прави проучване по този въпрос.

"Когато започнахме археологическите разкопки, правихме подробни изследвания. Хераклея Синтика, църквата на Ванга и целият район са разположени върху кратер на вулкана с размер 4 квадратни километра. Градът се намира от външната страна на кратера, а църквата е вътре в него.

Има много ясен критерий, че твърдението не е вярно. Самата р. Струма преминава през средата на кратера. Това е най-ниското място на територията на община Петрич - 65 м надморска височина. "Кожух" е изригвал два пъти - преди 1 млн. г. и преди 20 хил. г. Но по времето, когато тук са живели хора, не се е събуждал. Ако е имало изригване, леглото на реката щеше да е съвсем различно. Това не изключва друга тактонична активност, но нека да я ограничим в рамките на земетресение."

Според Сотир

античният град съществува повече от 1000 г.

Синтите са едно от най-древните тракийски племена, които се срещат в гръцката митология.

"Самите елини казвали, че синтите научили Хермес на неговото изкуство. Първоначално живеят на юг в островите, но след гръцката колонизация се изселват на север. Мястото им е стратегическо. Контролирали са средна Струма, която е била плавателна търговска артерия. Който е искал да премине, трябвало да плати", казва Сотир.

Археологът подчертава още, че Хераклея Синтика

е бил ключът за контрол на Балканския полуостров

"Около 339 г. градът е завладян. Александър Македонски започва своята административна и военна кариера от Хераклея Синтика. Баща му тръгва на поход за завладяването на Византион, а Александър остава да управлява Хераклея Синтика. Градът е преден пост на македонската завоевателна политика", казва Сотир Иванов.

Андон Спасов, участник в разкопките:

Изровихме костите на висок 2,10 м воин

- Живеете точно срещу разкопките на Хераклея Синтика. Участвали ли сте в тях?

- Работил съм 3 г. на разкопките под ръководството на Юлия Божинова и Маргарита Андонова.

Открихме занаятчийска сграда за боядисване на тъкани. Юлия Божинова разказваше, че за да се разкрие този обект, са необходими поне 50 г. работа. Предполагаше, че това е бил богат административно-териториален център и важен военностратегически обект.

В един от гробовете на Некропола

открих позлатена

керамика

След това намерих златни апликации от 24-каратово злато. Най-впечатляващ беше скелетът на воин с 32 зъба, с копие и тока, който беше висок около 2,10. Лично аз го извадих. Гробът беше облицован с мрамор от местна кариера. Богат град е бил.

- От колко гдини живеете тук?

- Като дете живеех срещу древния град. Преди една година се върнах. Бил съм свидетел на първото откриване на археологическите разкопки през 1958 г.

- Знаете ли, че са идвали и американци?

- Тази година дойдоха. Според мен българите работиха повече. Американците бяха студенти археолози, които си изкараха курс тук.

- Идват ли хора да разпитват за разкопките?

- Да ви кажа честно, не е достатъчно популяризирано мястото. Не знам защо, но българите не водим никаква политика в това отношение.

- Хора са се опитвали и да крадат тук, някои дори успешно. Виждали ли сте иманяри наоколо?

- Много неща съм виждал. В с. Рупите имаше хора, които с това си вадеха хляба, но нещата станаха сериозни. Извикаха ги в полицията и оттогава спряха да крадат. Просто продаваха по нещичко оттук.

Чувал съм, че дори са се опитвали да изкарат неща и зад граница

Но бяха подведени под отговорност. Най-добре е да се организира една бригада с местни хора, които да разкопават и каквото открият, да го дават на музея, а държавата да им плаща. Отдавна не са се опитвали да крадат, защото ги предупреждавам, че обектът се наблюдава. Затова хората от нашето село не посягат.

- Чували ли сте легендата за съкровището под вулкана?

- Говорят се много неща. Имало златен кон и какво ли не. А легендата със змията сигурно тръгва от времето, когато имаше отделение на БАН край Рупите. Те следяха флората и фауната на местността, защото заради минералните води е по-топло и това привлича повече змии. Може би оттук тръгва основата на легендата. Но от стари времена се е казало, че змиите пазят съкровищата и са паметта на живия свят. Тези митове се мълвят, за да не се стигне до масово разграбване.

- Кое според вас е най-интересното нещо, което е открито?

- Най-впечатляващо ще бъде да се разкрие повече за живота на древните хора. На разкопките се вижда как са си съхранявали водичка в специални, издълбани в стените, пространства. Имали са и водопровод от камъни. Архитектурата е най-важното, защото тя разказва много неща. Спомням си, че още Юлка (Юлия Божинова - бел. авт.) ми разказваше как до ден днешен не са открили рецептата на хоросана, с който е зидана стената. И всякакви други факти, които биха разкрили повече неща за античните хора, са интересни за мен.